Белодробната чума е тежко заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis, когато тя попадне в белите дробове
Руски изследовател от чумна лаборатория почина, а руското правителство реагира, като във вторник Държавният департамент на САЩ призова за повече прозрачност.
Русия не потвърди дали лабораторният служител е починал от чума, като обясни смъртта с пневмония с неизвестен произход. На 6 октомври държавният секретар Марко Рубио призова Кремъл за повече прозрачност.
На 6 октомври руски представители съобщиха на Световната здравна организация (СЗО), че в сибирския град Иркутск, където миналата седмица почина лабораторният служител, няма случаи на чума. Представител на СЗО прочете изявлението на Русия по време на брифинг за медиите.
„В град Иркутск, Руската федерация, не е регистриран нито един случай на това опасно заболяване“, заяви говорителят на СЗО Кристиан Линдмайер на брифинг в Женева във вторник.
Какво представлява белодробната чума?
Белодробната чума е тежко заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis, когато тя попадне в белите дробове, според информационна страница на уебсайта на СЗО.
Белодробната чума е единственият вид чума, който може да се разпространява от човек на човек чрез съдържащи бактерии капчици във въздуха, се посочва там с предупреждението, че „всеки човек с белодробна чума може да предаде заболяването на други хора чрез частици от дихателните пътища“.
Заболяването може да възникне и когато човек има нелекувана бубонна или септицемична чума, причинена от ухапвания от заразени бълхи, която впоследствие може да се разпространи към белите дробове, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията на САЩ (CDC).
Смъртоносна ли е?
Здравни служители от CDC посочват, че белодробната чума е най-тежката форма на заболяването, като отбелязват, че инкубационният ѝ период може да бъде само един ден след вдишване на съдържащите бактерии капчици.
Ако не се лекува, заболяването може да бъде смъртоносно, според СЗО. В доклад, публикуван през 2020 г. в Националната медицинска библиотека на САЩ, се посочва, че смъртността при хора с нелекувана първична белодробна чума е почти 100%.
„Въпреки това процентът на оздравяване е висок, ако заболяването бъде открито и лекувано навреме – в рамките на 24 часа от появата на симптомите“, посочва СЗО на уебсайта си.
Каква е разликата?
Бубонната, септицемичната и белодробната чума се причиняват от Yersinia pestis, като единствената разлика между тях е коя част от тялото е заразена от бактерията.
Бубонната чума възниква, когато бактерии попаднат в лимфните възли след ухапване от заразена бълха. Тя причинява подуване на лимфните възли, известно като бубони. Според уебсайта на Cleveland Clinic бубонната форма е най-разпространената и с най-висока преживяемост.
Когато бактериите попаднат в кръвта, те могат да причинят септицемична чума, която също се предизвиква от ухапване от заразена бълха. Според клиниката септицемичната чума може да разруши тъкани и да доведе до органна недостатъчност.
Белодробната чума, която засяга белите дробове, може да причини тежка пневмония, посочва клиниката. Тя е по-рядка от другите две форми.
Друг вид чума, наречен фарингеална чума, е рядка инфекция на гърлото, която може да възникне, когато човек консумира заразено с чума месо, според Cleveland Clinic.
Среща ли се чума в САЩ?
Според CDC в Съединените щати средно се съобщава за около седем случая на чума при хора годишно. Повечето случаи се регистрират в западната част на страната, главно в щатите Ню Мексико и Колорадо.
Подчертавайки рядкостта на инфекцията, CDC отбеляза, че в Съединените щати не е съобщавано за предаване на чума от човек на човек от 1924 г.
В Съединените щати хората обикновено се заразяват с бактерията след ухапване от бълха по заразен гризач или при контакт със заразено животно, според CDC. Болни домашни любимци, по-специално котки, също могат да бъдат преносители на бактериалната инфекция.
На 1 октомври CDC издаде напомняне към медицинските специалисти в югозападните щати на САЩ да следят за симптоми на чума, след като мъж от Аризона почина от бактерията през 2025 г., след като е бил изложен на контакт с болни котки.
