След години на ентусиазиран търговски обмен с Китай Европа внезапно вижда причина и възможност да заеме твърда позиция
Коментар
Европа започна да води твърди търговски преговори с Китай.
Това е сериозна промяна спрямо предишните години, когато големите европейски компании развиваха печеливш бизнес в Китай и използваха политическото си влияние, за да не допуснат нищо от тяхната част на света да засегне Пекин.
Обстоятелствата обаче се промениха. Новата конкуренция от китайски местни производители направи някога печелившите европейски операции в Китай много по-малко привлекателни, а потокът от китайски износ към Европа нанесе щети на местните производители.
В същото време митата на администрацията на Тръмп ограничиха възможностите на Китай в САЩ, така че европейците виждат, че засега Китай се нуждае от европейските продажби повече от всякога, и решиха да използват предимството си в преговорите с Пекин. Как ще се развият нещата, остава въпрос на предположения, но това е значителен обрат.
Допреди няколко години Европа сякаш с удоволствие търгуваше с Китай. Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се оплакваше от въздействието на китайския внос върху американската икономика и наложи мита, с които се надяваше да обърне тази вреда, европейските потребители се радваха на постоянен поток от китайски стоки на по-привлекателни цени от предлаганите за произведените в Европа продукти.
В същото време големите европейски компании се радваха на изключително печеливш бизнес в Китай, където очевидно имаше голямо търсене на европейски стоки. Автомобилите са показателен пример. Между 2003 и 2022 г. продажбите на Mercedes в Китай нарастваха с 24% годишно, тези на BMW – с 20,2% годишно, а на Audi – с 12,6% годишно. Търговският баланс на Европейския съюз с Китай се влоши донякъде, но през по-голямата част от този период това беше управляемо.
През последните няколко години обаче нещата се промениха коренно. Стремежът на Пекин чрез програмата си „Произведено в Китай 2025“ да придобие предимство в напредналите технологии и продуктите с висока добавена стойност сериозно подкопа равнищата на продажбите, на които европейските износители някога се радваха.
Съдбата на германските автомобили продължава да е добър пример. През второто тримесечие на тази година продажбите на Mercedes в Китай спаднаха с 30% спрямо равнището отпреди 12 месеца. Продажбите на BMW намаляха с 25% за 12-те месеца, приключили през третото тримесечие на тази година, а продажбите на Audi спаднаха с 12% до първото тримесечие на тази година.
При сходен спад на продажбите в Китай сред европейските износители на други продукти бизнес общността на континента е много по-малко склонна отпреди да смекчава официалната позиция на ЕС по отношение на търговията с Китай.
В същото време Китай – след като загуби около 50% от продажбите си в Северна Америка заради митата на Тръмп през 2025 г. и оттогава възстанови малка част от тях – настоява за повече продажби в Европа. През 2025 г. вносът на ЕС на стоки от Китай нарасна с 12,5%. Този поток продължи да се увеличава и през 2026 г., с ръст от 8% за 12-те месеца, приключили в средата на годината.
Търговският дефицит на ЕС с Китай скочи от 66,14 млрд. евро през първото тримесечие на 2024 г. до 103,34 млрд. евро към второто тримесечие на тази година, като почти се удвои за малко повече от две години.
Тъй като европейската бизнес общност вече не беше ангажирана с безпрепятствена търговия с Китай, а разширяващият се търговски дефицит оказваше по-голям натиск върху европейските власти да действат, представители на ЕС започнаха да настояват пред Пекин за отстъпки много по-настойчиво от преди. Най-вече Франция и Германия – двете най-големи икономики в ЕС – обединиха усилията си, за да поискат китайски отстъпки.
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард публично заяви, че търговията с Китай ще подкопае „стълба“ на европейската икономическа сила: производството на продукти със средно технологично равнище.
Париж ясно заяви позицията си през февруари с правителствен доклад, провокативно озаглавен „Китайският валяк“, в който китайският внос е определен като заплаха за европейското благосъстояние. Германският канцлер Фридрих Мерц повтори тези оценки.
Сякаш за да даде на европейците още по-голямо преимущество, Китай, на фона на слабия вътрешен растеж, направи икономиката си още по-зависима от износа. Програмата му „Произведено в Китай 2025“ – чрез наливането на милиарди инвестиционни средства в електрически превозни средства, аерокосмическата промишленост, полупроводниците, квантовите компютри и биомедицинските технологии, наред с други напреднали продукти – изгради производствен капацитет, който далеч надхвърля способността на неособено силната вътрешна икономика на страната да го поеме. Това остави износа като единствения начин да бъдат оправдани тези огромни инвестиции. А при ограничен потенциал за растеж на продажбите в Америка Пекин се нуждае особено от европейските пазари.
Тази неотложна нужда не позволява на Пекин да притиска Европа, както понякога правеше в миналото. Преди този неотдавнашен обрат европейските оплаквания от субсидиите на Пекин за китайските износители или от намесата в европейските продажби в Китай водеха до малко отстъпки отвъд формални уверения, че китайските граждани и компании ще бъдат насърчавани да купуват повече европейски стоки.
Ако ЕС беше наложил мита върху китайските електрически превозни средства, както направи сравнително наскоро, Пекин щеше да отговори с войнствени обвинения, че Европа нарушава закона, и със заплахи за ответни мерки.
Но сега, когато китайската икономика зависи в по-голяма степен от европейските продажби, Пекин зае много по-отстъпчива позиция. В рязък обрат спрямо предишното си поведение Пекин наскоро се съгласи да ограничи европейските продажби на електрически и хибридни превозни средства до 350 000 годишно, като бъдещият растеж бъде ограничен до 6% годишно.
Европейците знаят, по думите на Елвир Фабри, директор по търговията и икономическата сигурност в базирания в Париж институт „Жак Делор“, че Европа разполага само с „малък прозорец на възможност“. Осъзнаването на това ограничено предимство несъмнено ще подтикне властите на ЕС да оказват още по-голям натиск върху Пекин през идните месеци.
Говори се за надграждане на ограничението върху износа на електрически превозни средства с нещо подобно за химическите продукти. В тази насока ЕС обсъжда това, което нарича „инструмент за диверсификация“, за да гарантира, че европейските предприятия имат вериги за доставки и извън Китай.
Изглежда, че Пекин прекали в Европа, както някога направи и в Америка.
Изразените в тази статия възгледи са мнение на автора и не отразяват непременно позицията на The Epoch Times.
