Европейската комисия призова за по-решителен отговор на нарастващия внос от Китай и задълбочаващия се икономически дисбаланс
В петък Европейската комисия заяви, че настоящите търговски и инвестиционни отношения на ЕС с Китай вече не са устойчиви. Изявлението отразява нарастващото безпокойство в Брюксел относно индустриалната конкуренция и икономическата сигурност.
Оценката последва вътрешен дебат сред комисарите, проведен преди срещата на върха на Г-7 и заседанието на Европейския съвет на 18–19 юни. От ЕК посочиха, че дискусията ще помогне за оформянето на бъдещата политика, въпреки че не се очакват конкретни предложения преди третото тримесечие на годината.
Комисията потвърди, че ще продължи диалога с Китай, придържайки се към стратегия за „намаляване на риска“, вместо към пълно икономическо разединяване.
„Китай е ключов партньор и ангажираността и диалогът ще продължат. В същото време настоящото състояние на търговските и инвестиционните отношения не е устойчиво“, заяви Комисията в официалното си съобщение след заседанието.
„Тъй като икономическите интереси и интересите в областта на сигурността стават все по-взаимосвързани, и двете измерения ще изискват по-решителен и последователен отговор.“
Търговската политика се управлява централно от Комисията от името на всичките 27 държави – членки на ЕС. През последните месеци Брюксел проучва начини за защита на ключови отрасли от рязкото нарастване на вноса от Китай, особено в областта на химикалите, металите и технологиите за чиста енергия.
Комисарят по промишлеността Стефан Сежурне се застъпи за по-широко прилагане на съществуващите инструменти за търговска защита, включително вносни мита и квоти, в цели сектори, където европейските производители са изправени пред продължителен натиск.
Дебатът отразява по-мащабна промяна в западните икономики, много от които се стремят да намалят зависимостта от китайските вериги за доставки след десетилетия на изнасяне на производството в чужбина.
ЕС вече наложи мита върху някои китайски електрически превозни средства, като се аргументира, че мащабните държавни субсидии нарушават конкуренцията чрез изкуствено занижаване на производствените разходи. Въпреки тези мерки, китайските производители продължиха да разширяват пазарния си дял в Европа, особено при хибридните автомобили.
Брюксел подкрепи и редица инициативи, сред които политиките „Купувай европейско“ (Buy European) и програмата RESourceEU, насочени към укрепване на веригите за доставки на критични суровини в рамките на Европа и чрез партньорства с държави като Австралия, Бразилия и страни от Централна Азия.
Китайското министерство на външните работи отхвърли обвиненията в нелоялни търговски практики и предупреди, че Пекин ще реагира решително на всякакви допълнителни ограничения.
Напрежението между Брюксел и Пекин се засилва от няколко години насам, успоредно с нарастването на търговския дефицит на ЕС с Китай. През 2025 г. дефицитът в стоковата търговия на блока с Китай възлезе на около 360 милиарда евро, което задълбочи опасенията на европейските политици относно свръхкапацитета в промишлеността и конкурентните дисбаланси.
Последният дебат е част от по-широките усилия на ЕС да намали стратегическите си уязвимости, без да скъсва изцяло търговските връзки с Китай. Сред предприетите досега мерки са регламентът за чуждестранните субсидии и поредица от прегледи на веригите за доставки в критични сектори.
Вътре в ЕС обаче все още няма единство по въпроса докъде трябва да стигнат мерките за търговска защита. Франция настоява за по-твърд отговор на китайските субсидии и пазарни изкривявания, докато Германия заема по-предпазлива позиция – заради обширните интереси на германските износители на китайския пазар.
Комисията определи петъчното заседание като преглед на рисковете и възможностите в отношенията между ЕС и Китай, като подчерта, че диалогът с Пекин ще продължи успоредно с евентуални бъдещи защитни мерки.
Очаква се лидерите на ЕС да дадат допълнителни насоки на юнската среща на върха.
Reuters допринесе за този материал.
