Крайнолеви групи отново предизвикаха насилието във Франция, заяви вътрешният министър, докато подобни безредици избухнаха в Германия, Нидерландия и Италия
Десетки хиляди леви демонстранти преминаха в събота по източната периферия на Париж – трети пореден уикенд на протести в цяла Франция, белязан от нападение с коктейл „Молотов“ срещу жандармерист, сблъсъци в няколко големи града и призив на крайнолеви студентски синдикати от вторник отново да блокират гимназии и университети.
Министерството на вътрешните работи отчете 320 000 демонстранти в цяла Франция, включително 70 000 в Париж, спрямо 410 000 предишната събота и приблизително 550 000 на 17 октомври, когато безредиците доведоха до разграбването на стотици магазини. Организаторите заявиха, че участниците са били близо 500 000, от които 200 000 в столицата.
Според френското Министерство на вътрешните работи в цялата страна са били арестувани 779 души, ранени са 116 полицаи, а 36 магазина са претърпели щети.
На вечерна пресконференция в събота вътрешният министър Лоран Нюнез заяви, че на всяко шествие е имало групи от участници в безредици и мародери, „много от които са били подтиквани от ултралявото и радикалното крайно ляво“, които са нападали полицията с цел да достигнат до центровете на градовете „с нечувано насилие“.
Той посочи Париж, Монпелие, Тулуза, Рен, Марсилия, Нант, Анже и Тур като градове, в които групи от по няколкостотин души са се опитали да пробият полицейските кордони с фойерверки тип „мортир“, павета и други предмети, и добави, че пожарникарите са били принудени да гасят множество пожари.
Най-сериозният инцидент стана в края на парижкото шествие край Порт дьо Шарантон, където коктейл „Молотов“ попадна върху щита на служител от мобилната жандармерия и го подпали, преди колегите му да угасят пламъците. В крайна сметка жандармеристът получи леки наранявания, каза Нюнез.
„Когато хвърляте коктейл „Молотов“ по полицейски кордон, аз наричам това опит за убийство“, заяви министърът и подчерта, че ще бъде направено всичко необходимо за установяване на извършителите.
Парижката прокуратура съобщи в неделя, 1 ноември, че е започнала разследване за опит за убийство.
Той разкритикува и телевизионните надписи, според които шествията са преминали добре.
„Не, напрежението беше огромно, насилието беше огромно и с него трябваше да се справим“, каза той.
Нюнез посочи призиви, публикувани на ултралеви уебсайтове, които насърчавали хората да се съберат в 20:00 ч., да прикрият лицата си и да използват нощта на Хелоуин за грабежи, вандализъм или нападения срещу обществени сгради.
„Те призоваваха към революция, към въстание, към нощ на мрака“, каза той, описвайки опит за създаване на „въстаническа атмосфера, атмосфера на квазиреволюция“.
Столица отново под блокада
За трета поредна събота Париж изглеждаше като град под блокада. Повече от 40 метростанции и станции на крайградската железница RER бяха затворени, а търговците по маршрута бяха заковали прозорците си с шперплат или държаха щорите си спуснати.
Френските средища на властта, включително Елисейският дворец, канцеларията на министър-председателя и Националното събрание, бяха строго охранявани, въпреки че разрешеното шествие се проведе на няколко километра на изток. Нощният полицейски час ограничи достъпа и до площад „Република“ и Ле Ал – две зони, които бяха разграбени на 17 октомври.
Маршрутът на шествието остана предмет на съдебен спор до последния момент, когато Държавният съвет – най-висшият административен съд на Франция – потвърди забраната на полицейския префект за традиционния маршрут от Бастилията до площад „Насион“, принуждавайки демонстрантите да преминат по периферните булеварди.
Около 70 000 полицаи и жандармеристи бяха разположени в цялата страна, а Нюнез заяви, че по пътищата и на гарите са извършени 40 000 проверки, от които 15 000 в парижкия регион, за да бъдат засечени оръжия. Около демонстрациите бяха забранени покритията за лице, включително маските за Хелоуин.
Меланшон, червени знамена и „големите заместители“
Жан-Люк Меланшон, лидерът на „Непокорна Франция“ и кандидат на президентските избори през април, участва в парижкото шествие. По-късно той написа в X, че президентът Еманюел Макрон „ще трябва да отстъпи или да си тръгне“, и обвини медиите, че водят „кампания на паника“.
В Париж множество комунистически, палестински и алжирски знамена се виждаха по време на шествието. Развяваше се и знамето на Ислямска република Иран.
Някои протестиращи скандираха призиви за „освобождаване на френските мюсюлмани“ и за „премахване на системната ислямофобия“.
Демонстранти, които се определиха като имигранти, приветстваха факта, че са „големите заместители“ – препратка към теорията за „голямото заместване“ на френския писател Рено Камю, според която местното население на Европа бива замествано чрез имиграция.
Към протеста се присъединиха и някои китайски студенти, които се смесиха с френските демонстранти. Никой от тях не се съгласи да посочи истинското си име.
Един от тях развяваше голямо червено знаме с надпис „Да живее комунизмът“. Друг, който не говореше френски, каза пред The Epoch Times, че е дошъл от Германия и от няколко години подкрепя активисти, но не уточни какъв тип групи подкрепя.
В Марсилия, където префектурата беше забранила всякакви демонстрации в центъра на града, нерегламентирано шествие от около 10 000 души тръгна от горната част на булевард „Канебиер“, като сред участниците се виждаха много съветски, кубински и палестински знамена, съобщи Le Figaro.
В късния следобед на булевард „Шав“ избухнаха сблъсъци с полицията за борба с безредиците, които продължиха и вечерта.
В Лион полицията използва сълзотворен газ, когато демонстранти се опитаха да достигнат центъра, а в Тулуза употреби водно оръдие срещу неразрешено шествие от няколко хиляди души. Междувременно в Рен префектурата съобщи за „стотици враждебно настроени лица“, нападащи служители на реда.
Безредиците се разпространяват из Европа
Подобни леви прояви се проведоха в около 30 германски града в събота.
Инициатива, наречена „Gen Z regelt“ („Поколението Z ще се справи“), организира тези протести „за образование, здравеопазване, защита на климата и достъпен живот“, както и срещу връщането на наборната военна служба.
Някои от протестите в Германия също прераснаха в насилие в събота вечерта.
В центъра на Франкфурт участници в безредиците счупиха витрини, разграбиха магазини и откраднаха оръжия от оръжеен магазин, които полицията по-късно намери. Те хвърляха и камъни, бутилки и коктейли „Молотов“ по служителите на реда, съобщи франкфуртската полиция в X, като определи събитието като „насилствени безредици“ и призова гражданите „да избягват центъра на града или да напуснат района“.
В Кьолн полицията прекрати шествие, след като протестиращи хвърляха камъни, използваха фойерверки и прикриваха лицата си в нарушение на забраната. Служителите използваха водни оръдия, за да разпръснат тълпата.
В Хамбург протестиращи изстрелваха фойерверки по полицията и подпалиха барикади. Служителите отговориха с водни оръдия и сълзотворен газ.
В Португалия хиляди демонстранти отново се събраха в Лисабон, за да протестират срещу жилищната криза. Движението беше подложено на критики от португалската десница, която обвинява леви и крайнолеви групи, че стоят зад протестите.
В Хага, Нидерландия, избухнаха протести, след като онлайн бяха разпространени призиви за демонстрация. Според нидерландската полиция са арестувани 34 души, а един служител е откаран в болница със съмнения за увреждане на слуха, след като по полицаите са били хвърляни фойерверки. Както в Париж, много магазини в целия град бяха заковали прозорците си заради опасения от безредици.
На 30 октомври големи тълпи излязоха по улиците в цяла Италия след призив за демонстрации от италианския профсъюз USB. Синдикатът изчисли, че в протестите в 70 града са участвали над 1 милион души, докато Министерството на вътрешните работи посочи 255 000. Според Corriere della Sera в Рим, Торино, Местре, Виченца и други градове са избухнали ожесточени сблъсъци между демонстранти и полиция.
Нови блокади от вторник
Докато парижкото шествие започваше, Сабрин Харбаш, говорителка на крайнолевия Студентски съюз, обяви, че студентите ще блокират гимназии и университети във вторник и отново в четвъртък, когато профсъюзите са призовали за ден на стачки и демонстрации, в отговор на забраната за маршрута, поискан от организаторите.
Рияд Рани, председател на Съюза на гимназистите, заяви, че блокадите ще продължат „толкова дълго, колкото е необходимо“.
