Направихме обзорна статия за аргументите на Тръмп по основните теми, вълнуващи европейците
В Европа често се чуват критики към американския президент. Самият Тръмп и хората от екипа му отговарят, че политиките, които защитават (от прекратяването на войната в Украйна до ограничаването на миграцията и на китайския внос), са в интерес преди всичко на самите европейци. По-долу са събрани техните доводи.
Отношение към Русия
Позициите на Тръмп към Москва невинаги се вписват в образа, който му приписват противниците му. През септември 2025 г. той написа, че Украйна, с подкрепата на Европейския съюз, е в състояние да си върне цялата територия, а войната кара Русия да изглежда като „книжен тигър“. Пред Общото събрание на ООН същия месец президентът призова европейските съюзници „незабавно да спрат всякакви покупки на енергия от Русия“, защото „иначе всички губим много време“. Попитан дали страна от НАТО трябва да свали руски самолет, навлязъл във въздушното ѝ пространство, Тръмп отговори утвърдително.
Същия месец Тръмп поиска от Европейския съюз да наложи мита до 100% върху Китай и Индия, които с покупките си на руски петрол помагат на руската икономика да остане на крака. През 2025 г. Китай осигуряваше около 40% от приходите на Москва от износ. През юли 2025 г. Тръмп договори и схема, при която САЩ доставят оръжие за Украйна чрез НАТО, а плаща НАТО – по думите му „100 процента“.
Защо тогава не говори остро за Путин? Тръмп обясни логиката си при срещата със Зеленски в Белия дом през февруари 2025 г.: „Искате да кажа ужасни неща за Путин и после да го попитам: «Здравей, Владимир, как върви сделката?» Това не работи“.
Украйна: „Време е“
Тръмп представя войната в Украйна преди всичко като кръвопролитие, което трябва да спре. „Време е“, каза той при среща със Зеленски в кулоарите на Общото събрание на ООН на 22 септември 2026 г. „Много хора загиват“. На 10 октомври 2026 г. президентът заяви, че Украйна е загубила 30% от територията си, а загиналите от двете страни са над 2 милиона.
Държавният секретар Марко Рубио подчертава какво означава това за Европа: „Никой не печели тази война. Хора умират всеки ден“. По думите му конфликтът е опасен „не само за Украйна и Русия, но и за света и за страните в Европа, особено в Източна Европа“, защото може да се разрасне – например заради зле насочен дрон, който падне в съседна държава.
Тръмп смята, че Зеленски носи част от отговорността войната да продължава. Според президента на САЩ украинският лидер е имал възможност да сложи край на войната „много пъти“, но не го е направил. „Той не иска да се споразумее. Казва, че иска, но не иска“, заяви Тръмп в интервю за американската телевизия Newsmax, излъчено на 15 октомври 2026 г.
Президентът свързва това и с бъдещето на самата Украйна. „Украйна загуби толкова много мъже, Русия също. Но Русия е огромна страна. Русия има милиони хора“, каза той в същото интервю. Още през февруари 2025 г. Тръмп написа, че страната на Зеленски е „разбита“ и „милиони са загинали ненужно“, и предупреди, че ако не действа бързо, украинският президент „няма да има държава“. Обръщайки се към Зеленски, вицепрезидентът Джей Ди Ванс каза, че Вашингтон предлага „дипломация, която ще сложи край на разрушаването на вашата страна“.
Зеленски отхвърля тези упреци: „Не продаваме страната си… За нас това не е бизнес, това е нашият живот“.
Още в началото на мандата – месеци преди септемврийското изявление на Тръмп – администрацията определи като нереалистично връщането към границите на Украйна отпреди 2014 г. „Трябва да започнем с признанието, че връщането към границите на Украйна отпреди 2014 г. е нереалистична цел“, заяви през февруари 2025 г. министърът на отбраната Пийт Хегсет пред съюзниците на Украйна в Брюксел. Тръмп, добави той, иска да сложи край на войната „чрез дипломация“. На 5 ноември 2026 г. президентът на САЩ каза: „Мисля, че ще бъдем много близо до уреждането на въпроса Русия – Украйна“. Тристранни преговори между САЩ, Русия и Украйна са насрочени за следващата седмица.
Стратегията за национална сигурност на САЩ от декември 2025 г. обяснява защо мирът е изгоден и за Европа: бързото прекратяване на огъня ще стабилизира европейските икономики, ще предотврати неволно разрастване на войната и ще позволи следвоенното възстановяване на Украйна, за да оцелее тя като жизнеспособна държава. Документът упреква някои европейски правителства, че имат „нереалистични очаквания за войната“.
Европа: по-голяма отговорност за собствената защита
Друга основна теза на Тръмп е, че Европа не може да разчита само на американските данъкоплатци. В Стратегията за национална сигурност се казва, че САЩ ще продължат да подкрепят съюзниците си в НАТО, но по-скоро като координатор, отколкото като автоматичен гарант на сигурността на континента.
Стратегията за отбрана на Пентагона от януари 2026 г. добавя, че Русия ще остане „постоянна, но управляема заплаха за източните членове на НАТО“, а европейските съюзници са много по-силни от нея и могат да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на континента.
На срещата на върха на НАТО в Хага през юни 2025 г. съюзниците се съгласиха да харчат за отбрана 5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) до 2035 г.: 3,5% за армия, оръжие и техника и още 1,5% за свързана инфраструктура – пътища, мостове и пристанища, годни за военни нужди, защита на енергийни тръбопроводи и подводни кабели. Тръмп нарече решението „монументална победа за Съединените щати“. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте се съгласи с основния му довод: „Твърде дълго един съюзник, Съединените щати, носеше твърде голяма част от тежестта. Това се променя днес“.
Китай: по-голямата заплаха според Вашингтон
Според Стратегията за национална сигурност краят на войната в Украйна ще спре изтощаването на европейските икономики и ще позволи на САЩ да пренасочат военни и промишлени ресурси към по-важни региони. Най-важният от тях е Индо-Тихоокеанският, където е комунистически Китай. „Няма защо да го представяме по-меко, отколкото е: заплахата, която Китай представлява, е реална и може да е непосредствена“, заяви Хегсет на голям форум по сигурността в Азия през май 2025 г. Той посочи европейските съюзници като пример за Азия: щом Европа ще харчи 5% от БВП за отбрана, азиатските партньори трябва да направят същото пред „много по-страшната заплаха от комунистически Китай“.
Стратегията за отбрана на Пентагона заключава: „Макар Европа да остава важна, тя има по-малък и намаляващ дял от световната икономическа мощ. Затова, макар да оставаме ангажирани в Европа, ние трябва да поставим – и ще поставим – на първо място защитата на територията на САЩ и възпирането на Китай“. Тръмп вижда и пряка връзка между Китай и руската война: по време на Общото събрание на ООН през септември 2025 г. той посочи, че Китай и Индия на практика финансират руската война с покупките си на руски горива.
Според администрацията Китай заплашва Европа и икономически. „Светът не може да си позволи Китай с търговски излишък от 1,2 трилиона долара“, каза министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт през август 2026 г. По думите му китайската икономика е слаба и Пекин се опитва „да излезе от това чрез износ“, а останалият свят ще трябва да преосмисли търговията си с Китай. Бесънт припомни, че още преди година е предупредил другите индустриални държави за натиска от вълната китайски внос, а сега те са изправени пред „много трудни избори“.
През октомври 2026 г., след като търговските министри от Г-20 не постигнаха съгласие, САЩ и още 14 партньори, сред които Европейският съюз, Германия, Франция, Италия и Полша, се договориха да противодействат заедно на подкрепяното на държавно ниво от Китай свръхпроизводство на автомобили, батерии, химикали, чипове и слънчеви панели. Ако не се овладее, предупреди търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър, свръхпроизводството ще продължи „да осакатява местните индустрии, да измества местното производство“ и да пречи на по-добрия живот на работниците. Самата Европейска комисия определя търговския дефицит на ЕС с Китай като неустойчив.
Тръмп свързва китайската заплаха и със „зелените“ политики на Европа. Пред ООН през септември 2025 г. той каза, че Европа е намалила въглеродните си емисии с около 37%, но световните са се увеличили с 54%, главно заради Китай. „Поздравления, Европа, страхотна работа. Струваше ви много работни места, много затворени фабрики“, каза иронично президентът на САЩ и добави, че сметките за енергия в Европа са четири до пет пъти по-високи от тези в Китай.
Миграцията: проблем, създаден от самата Европа, според Тръмп
Тръмп е убеден, че миграционната криза в Европа е резултат от решенията на самите европейски правителства. „Както имиграцията, така и самоубийствените им идеи за енергетиката ще бъдат смъртта на Западна Европа, ако не се направи нещо незабавно“, заяви той пред ООН през септември 2025 г. „Когато затворите ви са пълни с т.нар. търсещи убежище, които отвръщат на добротата с престъпления, е време да се сложи край на провалилия се експеримент с отворените граници“. Обръщайки се към европейците, той каза: „Правите го, защото искате да бъдете мили, искате да бъдете политически коректни, и унищожавате наследството си“.
За Франция Тръмп написа по време на безредиците през октомври 2026 г.: „Мигрантите превзеха Франция. Трябва да ЗАТВОРЯТ ГРАНИЦИТЕ, БЪРЗО!“ Вицепрезидентът Ванс написа, че западните либерали „внесоха третия свят във Франция и в други страни в името на многообразието и състраданието“. „Те пренебрегнаха основните въпроси за приобщаването и съвместимостта. Казаха им, че ще се стигне дотук, а те не послушаха“, добави той. Френският президент Еманюел Макрон обвини за безредиците крайнолеви групи. За Великобритания и Франция Тръмп каза в радиоинтервю през август 2026 г., че влиянието на ислямското право (шериата) в Лондон и Париж е създало там „почти втори начин на живот“.
В Испания по оценка на местните власти около 60 000 нелегални мигранти преминаха от Мароко в испанския град Сеута в рамките на около денонощие в края на юли 2026 г. Държавният департамент на САЩ определи масовото преминаване като грубо нарушение на човешките права и на суверенитета на Испания и на Европа, а Ванс написа, че кадрите са „неприятно напомняне за последиците от масовата миграция и от радикалните левичарски глобалистки политики“.
За Германия Ванс припомни в речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2025 г., че почти всеки пети жител на страната е дошъл от чужбина. Ден преди речта му при нападение с кола в Мюнхен бяха ранени 36 души и Ванс го посочи като пример за последиците от масовата миграция. „Колко пъти още трябва да преживеем тези ужасни удари, преди да сменим курса?“, попита вицепрезидентът.
За Швеция Тръмп каза в интервю за Politico през декември 2025 г.: „Швеция беше известна като най-безопасната страна в Европа… Сега е известна като доста опасна страна“.
Основния си принцип Тръмп формулира пред ООН на 22 септември 2026 г.: „Няма човешко право на нелегална имиграция, но има право да останеш суверенна нация. Ние искаме да останем суверенна нация. Така трябва да постъпите и вие“.
Демокрацията в Европа: „Гласът на народа има значение“
Администрацията на Тръмп смята, че европейските елити са спрели да чуват собствените си граждани. В същата реч в Мюнхен Ванс заяви, че заплахата, която най-много го тревожи, не е Русия или Китай, а „заплахата отвътре – отстъплението на Европа от някои от най-основните ѝ ценности“. „Нито един избирател на този континент не е отишъл до урните, за да отвори вратите за милиони непроверени имигранти“, каза той.
Ванс предупреди, че пренебрегването на тревогите на избирателите, забраната на медии и отстраняването на хора и партии от изборите са „най-сигурният начин да се унищожи демокрацията“. „Демокрацията се крепи на свещения принцип, че гласът на народа има значение“, каза той и отхвърли практиката на т.нар. санитарни кордони, при които големите партии отказват всякакво сътрудничество с определени политически сили. През май 2025 г. Рубио написа по повод решение, което според него дава на германските тайни служби нови правомощия да наблюдават опозицията: „Това не е демокрация – това е тирания под прикритие“.
Стратегията за национална сигурност превръща тези възгледи в официална политика. В нея се казва, че САЩ ще се противопоставят на „наложени от елитите, антидемократични ограничения на основните свободи“ в Европа. Според документа някои европейски правителства потискат политическата опозиция и така пречат на желанието на хората за мир да се превърне в политика.
Иран: заплаха и за Европа
На 28 февруари 2026 г. САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран. Тръмп обяви, че целта е да се премахнат „непосредствените заплахи от иранския режим“. „Политиката на Съединените щати, и особено на моята администрация, винаги е била, че този терористичен режим никога не може да има ядрено оръжие“, заяви той.
В обръщението си президентът изтъкна, че след ударите по иранските ядрени обекти през юни 2025 г. Вашингтон многократно е опитвал да постигне споразумение, но Техеран е отказвал. Вместо това режимът се е опитвал да възстанови ядрената си програма и да разработва ракети с голям обсег, които „вече могат да заплашат нашите много добри приятели и съюзници в Европа“. Два дни преди началото на операцията третият кръг преговори в Женева приключи без пробив.
През март 2026 г. генералният секретар на НАТО Рюте заяви, че Иран е „много близо“ до способността да нанася удари по европейски градове.
Ударите обаче не са прекратени напълно. На 6 ноември 2026 г. Тръмп съобщи, че американската армия е унищожила иранска противовъздушна установка на остров Кешм в Ормузкия проток, и нарече действията „малки удари“. Това е вторият такъв удар за седмицата. Президентът повтори, че Иран „няма да има ядрено оръжие“, и каза, че предпочита споразумение пред по-нататъшно унищожение. „Сега водим разговори с тях. Те много искат да сключат сделка“, добави той.
Семейството: „Мерилото за успеха на една нация“
Администрацията на Тръмп поставя семейството в центъра на вътрешната си политика. Във видеообръщение към участниците в шествието „Марш за живота“ във Вашингтон на 24 януари 2025 г. президентът обеща да изгради общество, което „посреща и защитава всяко дете като прекрасен дар от ръката на нашия Създател“. „Ще работим, за да подадем ръка с обич на новите майки и на младите семейства, и ще подкрепяме осиновяването и приемната грижа“, каза той.
Вицепрезидентът Ванс, който говори на същото събитие, обясни как вижда ролята на държавата: „Задача на нашето правителство е да улесни младите майки и бащи да си позволят да имат деца“. И добави: „Мерилото за успеха на една нация не е нашият БВП или нашият фондов пазар, а това дали хората чувстват, че могат да отгледат щастливи и здрави семейства в нашата страна“.
Едно от конкретните решения са сметките „Тръмп“ – инвестиционни сметки, в които автоматично се внасят по 1000 долара за всяко дете, родено между 2025 и 2028 г. Родителите могат да добавят до 5000 долара годишно. По думите на президента вече над седем милиона деца имат такива сметки. „Десетилетия наред политиците във Вашингтон не дадоха на децата ни нищо друго освен дългове“, каза Тръмп през юли 2026 г.
В първия си ден на поста, 20 януари 2025 г., Тръмп подписа и указ, според който държавата признава само два пола – мъжки и женски. В указа се казва, че опитите да се заличи биологичната реалност на пола „нападат жените, като ги лишават от достойнство, безопасност и благополучие“.
