• За нас
  • Пишете ни!
петък, 13 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство

Учени възпроизведоха древноримска технология за стъкло, променящо цвета си

отУолкър Ларсън
13 ноември , 2026
Учени възпроизведоха древноримска технология за стъкло, което променя цвета си

Финалният експонат, изработен от Елиът Уокър по спецификации от изследването на Лиса Холандс и екипа ѝ от Университета на Шефилд, показва свойството на материала да променя цвета си при добавянето на наночастици от злато и сребро. Ед Картлидж, Sort of Films

Съвременни изследователи най-сетне разкриха технологиите за изработка на стъкло на древните римляни

В повечето технологични области превъзхождаме римляните, но има няколко сфери, в които тези новаторски хора продължават да ни озадачават и да ни надминават – забележително постижение за империя, изчезнала преди около 1500 години.

Например едва наскоро екип от изследователи от Масачузетския технологичен институт (MIT), Харвардския университет и лаборатории в Италия и Швейцария разкри тайните на невероятно издръжливия, самовъзстановяващ се бетон на римляните.

Сега учени от Университета в Шефилд най-после възпроизведоха друга загадъчна римска техника, свързана с ранна форма на нанотехнология. Римляните разработили вид стъкло, което променя цвета си и изглежда нефритенозелено или кървавочервено в зависимост от осветлението.

Прочут пример е чашата на Ликург в Британския музей – 1600-годишна чаша, изобразяваща сцени от „Илиада“ на Омир. Тя отдавна очарова и озадачава учените. Когато светлината премине през зелената чаша, тя внезапно започва да сияе с неземен червен пламък.

id6122591 mixcollage 09 nov 2026 12 26 pm 1804
(Вляво) Чашата на Ликург от IV век в плътен зелен цвят. (Вдясно) Цветът на чашата се променя в червено. Copyright The Trustees of the British Museum/CC BY-NC-SA 4.0

„Цветовете, майсторската изработка и почти съвършеното състояние на [чашата на Ликург] са интригували и озадачавали както историци, така и стъклари в продължение на векове“, се посочва в прессъобщение на Университета в Шефилд:

„Изключителните ѝ цветове и разказът, който тя представя – за митичен тракийски цар, оплетен в лози заради своите прегрешения – доведоха до признаването на артефакта като едно от седемте чудеса на стъклото в света от международен състав от художници и реставратори през 2022 г.“

Вероятно чаши като тази на Ликург са били използвани при специални поводи. Съществува писмо, приписвано на император Адриан и адресирано до неговия зет в Рим, в което се споменава този вид чаша. В него се казва: „Изпратих ти многоцветни чаши, които променят цвета си и ми бяха подарени от жреца на храм. … Искам да ги използваш на пиршества в празнични дни.“

Предишните опити да бъдат възпроизведени свойствата на чашата на Ликург да променя цвета си постигнаха ограничен успех, но сега екип, ръководен от Лиса Холандс, техник във Факултета по химическо, материално и биологично инженерство към Университета в Шефилд, успя.

„За мен това е магия“, каза Холандс пред The Guardian.

Лиса Холандс, техник в Университета в Шефилд. (Ed Cartledge, Sort of Films)
Лиса Холандс, техник в Университета в Шефилд. Ed Cartledge, Sort of Films

Холандс и екипът ѝ бяха помолени от ръководителката на проекта Кристина Меткалф да възпроизведат омагьосващото стъкло на римляните за LightFest на университета през 2025 г. и приеха предизвикателството.

„Знаех, че изработването на такъв вид стъкло вероятно ще бъде сложна задача, тъй като не става въпрос просто за добавяне на наночастици към стъклото“, заяви Холандс в прессъобщението.

Смята се, че римляните постигали загадъчния ефект на промяна на цвета, като добавяли към стъклото миниатюрни наночастици от злато и сребро. Тези наночастици са по-малки от дължината на светлинните вълни, което ги кара да поглъщат светлината по сложен начин, блокирайки някои цветове и пропускайки други в зависимост от формата и размера на частиците.

„Изучавам и работя със стъкло повече от 25 години, затова използвах натрупаните знания и опит, съчетани със съвременно научно разбиране за това, което се опитвах да постигна“, каза Холандс.

Холандс се консултирала и с водещата специалистка по римско стъкло проф. Каролайн Джаксън. Заедно те формулирали основно стъкло, много подобно на онова, което биха използвали римляните, към което добавили малки количества злато и сребро. За да постигне правилния ефект със златото и среброто, Холандс експериментирала с множество варианти, променяйки много параметри, включително изходните материали, видовете пещи и нивата на кислород. Тя се ограничила до видовете суровини, които биха използвали римските занаятчии.

В крайна сметка тя открила печелившата комбинация. В окончателната форма на стъклото, когато светлината преминава през него, наночастиците от злато и сребро блокират синята и зелената светлина и пропускат само червената – така стъклото придобива наситен рубинен цвят. Ако обаче светлината се отразява от повърхността, златото и среброто я разсейват, създавайки непрозрачния зелен цвят.

За да отпразнуват постижението, изследователите възложиха на Елиът Уокър – водещ британски художник на стъкло и победител във втория сезон на риалити състезанието по духано стъкло „Blown Away“ – да изработи стъклена скулптура по римската рецепта. Творбата, която ще запази класическите форми и оригиналната история, разказана върху чашата на Ликург, ще бъде представена пред публика в Millennium Gallery в рамките на Фестивала на ума на университета от 6 до 15 ноември 2026 г.

Елиът Уокър по време на работа. (Ed Cartledge, Sort of Films)
Елиът Уокър по време на работа. Ed Cartledge, Sort of Films

Откритието представлява забележително пресичане на науката и историята, на изкуството и химията. С помощта на съвременни инструменти и научно разбиране Холандс буквално хвърли светлина върху древен артефакт с чудна красота. Откритието ни напомня и за забележителните умения и технологичния напредък на римските занаятчии от IV век, чиито тайни, както доказва тази история, продължават да бъдат разкривани повече от хилядолетие по-късно.

Какво ли биха помислили римляните за нашия опит да имитираме тяхното стъкло? Никой не може да каже, но Холандс има теория. Тя се пошегува: „Ако римляните можеха да ме видят как експериментирам, вероятно щяха да се засмеят и да попитат: „Защо тя не знае как се прави това?““

ВИЖТЕ СЪЩО
Най-тежкото поражение в римската военна история и какво научиха римляните от него
Битката при Кана: най-тежкото поражение на Рим и уроците от него
Истинските цветове на античната скулптура
Истинските цветове на античната скулптура
Уроци за трудни времена от „Утешението на философията“ на Боеций
Уроци за трудни времена от „Утешението на философията“ на Боеций
Учени спечелиха Нобеловата награда за химия за открития за огледалните молекули, довели до създаването на много лекарства
Учени спечелиха Нобеловата награда за химия за открития за огледалните молекули, довели до създаването на много лекарства
Блестящото завръщане на скритите императорски бижута
Флорентинският диамант се завръща след век
Споделете тази статия
Tags: Изобразително изкуствоНаука и откритияСветовна история

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

Фестивал „Музикални зографи – Звукът на града“, София, 17 октомври – 19 ноември 2026

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
entree pork chops 20261102

Свински пържоли с лук и сирене: лесна рецепта на тиган

0
0
Дженифър Сигъл

Ирландска яхния с агнешко

0
0
Изображение генерирано с ИИ

Сочен ябълков сладкиш с орехи и прасковено сладко

0
0
Паметник, посветен на всички близки и роднини, разделени заради Студената война. През 30-те години съществуване на стената роднините от Източен и Западен Берлин имат право да се виждат само след разрешение от властите на ГДР и при специални обстоятелства (снимка Патрисия де Паула):

Германия празнува 31 години Обединение

0
0
izkustvoto na dzhan shan zhen sofia 00 original edited scaled

„Изкуството на Джън-Шан-Жен“ – картините, които говорят повече от хората

0
0
3 18

Гордей се, България! Никола Цолов доказа, че мечтите нямат граници

0
0

Свързани Публикации

„Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски. Илюстративно изображение, създадено с изкуствен интелект

Заради големия интерес Старозагорската опера реши да допусне публика на генералната репетиция на „Лешникотрошачката“

0
0
Матей Вишниек

Матей Вишниек на 70: Поетът и драматургът на свободата

0
0
1347b4b4 cb98 44be 927e a985a3391f6e

„Лебедово езеро“ днес в Бургаската опера

0
0
a6c65613 f284 49b2 b2f2 71c7230adf13

„Фани и Александър“ на Бергман в Народния театър

0
0
db69d4b6 bb74 474b 83a6 cd13162af0ec

Илия Темков – създателят на „Мартенски музикални дни“

0
0
Тръмп обмисля военна кампания за освобождаването на Куба преди края на мандата си

Тръмп обмисля военна кампания за освобождаването на Куба преди края на мандата си

0
0
Снимка: Dbalinov / Wikimedia Commons, CC BY 4.0

КФН предупреждава за инвестиционни измами с фалшиви сайтове

0
0
Катастрофалното положение на Китай все по-трудно може да бъде прикрито

Катастрофалното положение на Китай все по-трудно може да бъде прикрито

0
0
Откриване на лабораторията за анализ на походката и движението в университетската ортопедична болница „Проф. Бойчо Бойчев“ в София. Снимка: Министерство на здравеопазването.

Нова лаборатория за анализ на походката откриха в София

0
0
Започна премахването на приложенията „Максим“, TUDA и TAXSEE

Започна премахването на приложенията „Максим“, TUDA и TAXSEE

0
0
Следваща публикация
Лекар по традиционна китайска медицина разкрива тайните си за добро здраве след 60 години

Здраве след 60: четирите навика на лекар по китайска медицина

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria