Велислава Делчева държи нормите от 1958 г. да отпаднат, а за възпитателните училища-интернати да има план за поетапно затваряне
Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, приет през 1958 г., трябва да бъде отменен и да отстъпи място на изцяло нова, модерна уредба. Институцията на омбудсмана го препоръчва вече 14 години. Сега Велислава Делчева повтори искането пред участниците в международна среща на Мрежата на националните превантивни механизми от Югоизточна Европа, където се обяви и за спешна реформа на детското правосъдие.
На мястото на стария текст Делчева вижда закон, който урежда отклоняването от наказателно производство и налагането на възпитателни мерки за непълнолетни. Сред главните ѝ тези е, че правилата за децата в конфликт със закона се нуждаят от пълна промяна. По думите ѝ става дума за из основи различно разбиране за детското правосъдие: закрила вместо наказание, подкрепа вместо изолация, превенция и реинтеграция вместо настаняване в институция.
Какво предлага омбудсманът
Делчева настоява в бъдещите разпоредби да има гаранции, че подходът е индивидуален, адвокат участва задължително, съдебният контрол е ефективен и работят специализирани състави за детско правосъдие.
Едновременно с приемането им трябва да се подготви план, по който възпитателните училища-интернати да се закриват постепенно и да се създадат подходящи алтернативи. Омбудсманът посочи като нужна и цялостна система, която да подпомага децата и семействата им, включително чрез услуги в общността, психологическа и социална помощ и достъп до образование.
Общи заключения на участниците
Това е втората за годината среща на Мрежата. Тя беше посветена на темата „Гаранции за защита на основните права на децата в конфликт със закона“ и продължи два дни, а домакин беше институцията на омбудсмана. Включиха се представители на националните превантивни механизми и на омбудсманските институции от Албания, Австрия, Гърция, Словакия, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Участва и представителят на УНИЦЕФ за България Мио Немото.
Разговорите донесоха важен резултат: представителите на националните превантивни механизми приеха съвместни заключения. В тях отново е записан общият им ангажимент да пазят основните права, достойнството и най-добрия интерес на децата в конфликт със закона.
Участниците отправиха призив към националните власти за всеобхватни реформи в законодателството и в институциите, които да стъпват върху международните стандарти за правата на човека. Сред водещите послания е лишаването от свобода да остава само последна възможност. Други са да се работи по алтернативи на настаняването в институции и да се осигуряват индивидуализирани образователни и възстановителни мерки заедно с психологическа и социална подкрепа.
Документът отбелязва още, че на бедността, нестабилната семейна среда, преживяното насилие и социалната уязвимост не трябва да се отговаря с наказателни и ограничителни мерки. Задачата на детското правосъдие е друга – да помага на децата да се справят с трудностите, да развият възможностите си и да се върнат успешно в обществото.
Националните превантивни механизми заявиха също, че ще продължат да наблюдават независимо местата, в които има или може да има деца, лишени от свобода, както и да настояват за трайни решения и за по-близко сътрудничество в региона.
Какво още каза Делчева
Темата е сред главните приоритети на институцията, изтъкна Делчева. В ролята си на Национален превантивен механизъм омбудсманът от години следи в какви условия са поставени децата, които са лишени от свобода или спрямо които се прилагат ограничителни възпитателни мерки.
В изказването си тя заяви, че детето в конфликт със закона си остава дете. То запазва правото си на закрила, образование и здравни грижи, на лично достойнство и връзки със семейството, както и на възможност да се развива пълноценно.
Според нея държавата не бива да изолира деца заради проблеми, които идват от бедност, нестабилност в семейството, преживяно насилие, липса на образование или недостатъчна социална подкрепа. Тя напомни, че до лишаване от свобода при децата трябва да се стига само в краен случай и за колкото може по-кратко време. Условие е още потребностите на детето да се оценяват индивидуално, то да има достъп до правна помощ, а съдът да упражнява реален контрол.
Накрая Делчева открои значението на регионалното сътрудничество и на споделянето на добри практики. Отговорността на институциите, добави тя, не свършва с установяването на нарушения. В нея влиза и това неотклонно да се искат промени, които да не позволят същото да се случи отново.
Истинският успех на една система за детско правосъдие, посочи омбудсманът, не се измерва с броя на изолираните деца. Показателно е на колко деца е помогнала тази система да се върнат в семейството, към образованието, в общността и към пълноценен живот.
