В култура, която винаги бърза, забавянето на темпото по време на споделено хранене може да подхрани нещо повече от телата ни
Опитайте парченце шоколад едновременно с някого и вероятно ще ви хареса повече, отколкото ако го опитате сами.
Това явление е показано в проучване от 2014 г., публикувано в Psychological Science. „Споделянето усилва преживяванията ни“, каза пред The Epoch Times Ерика Бутби, автор на проучването и клиничен професор по организационно поведение в Бизнес училището „Тък“ към колежа „Дартмут“.
Проучването подчертава силата на споделеното хранене. Независимо дали става дума за закуска, обяд или вечеря, храненето заедно предлага нещо повече от начин просто да се заситим.
В миналото общото хранене беше по-разпространено. Контрастът със съвременните навици е рязък. Днес храненията често се вмъкват между претъпкани графици. Може да ядем набързо, сами пред бюрото или прави до кухненския плот. Неотдавнашни изследвания обаче показват, че честото хранене с други хора подкрепя щастието и дори допринася за по-стабилни нива на кръвната захар.
Защо споделеното хранене е полезно за нас
Научният термин за хранене и пиене заедно е „коменсалност“. Това е практика, която помага за изграждането на социални връзки и чувство за принадлежност.
Робин Дънбар, психолог и антрополог от Оксфордския университет в Англия, е посветил кариерата си на изследването на връзките между социалното хранене и приятелството. В своето проучване от 2017 г. „Разчупване на хляба: функциите на социалното хранене“ той отбелязва, че храненето заедно – от празнични угощения до всекидневни ястия – е универсална човешка практика. Въз основа на моментно проучване сред 2000 пълнолетни британци той установява, че хората, които се хранят заедно по-често, съобщават за по-голямо щастие и удовлетвореност от живота, както и за по-силни връзки с общността.
Обяснението на Дънбар започва от мозъка. Храненето с други хора предизвиква отделяне на ендорфини, често описвани като естествените обезболяващи и „хормони на щастието“ на организма, които подобряват настроението ни и изграждат социални връзки.
Смехът, разказването на истории, пеенето и другите споделени ритуали, които често съпътстват храненето, действат съвместно и подават сигнал за това отделяне на ендорфини, посочи той. Близките приятелства, добави Дънбар, са сред най-силните показатели за психическо и физическо здраве, включително за дълголетие, а споделеното хранене е един от начините да ги изграждаме и поддържаме.
Разговорът на масата не е нужно да е задълбочен. „Съдържанието на разговора не е толкова важно, колкото самият факт, че има разговор“, каза Дънбар пред The Epoch Times. Когато отделяте време за някого, показвате, че цените компанията му.
Осезаемите ползи от храненето заедно
Част от привлекателността на споделеното хранене е, че ни кара да не бързаме.
Когато ядем сами, вниманието ни често се насочва към мобилните телефони или списъците със задачи и едва забелязваме вкуса или текстурата на храната. Компанията връща сетивата ни към преживяването: вида на поднесената храна, аромата на нещо току-що сготвено, вкусовете, звънтенето на приборите, дори допира на приветстваща прегръдка.
„По време на хранене с приятели и семейство естествено се храним по-бавно“, каза пред The Epoch Times Сиаран Форде, професор и ръководител на катедрата по сетивни науки и хранително поведение във Вагенингенския университет и изследователски център в Нидерландия.
Форде изследва как текстурата на храната и скоростта на хранене влияят върху метаболитното ни здраве. Неговите проучвания последователно установяват, че когато хората ядат бързо, обикновено приемат повече калории. По-бързото хранене води до по-голям прием на храна, защото на мозъка са необходими около 20 минути, за да отчете засищането.
По-бързото хранене се свързва с по-слабо чувство на ситост за приета калория, по-висок индекс на телесната маса, повече телесни мазнини и широк спектър от кардиометаболитни рискови фактори, включително такива, които стоят в основата на диабета и сърдечните заболявания.
Споделеното хранене може да помогне на организма да преработва храната и по друг начин.
В проучване, публикувано в Science Advances, участниците са имали по-малки скокове на кръвната глюкоза и тя се е връщала по-бързо към изходните си стойности, след като са изяли стандартизирано въглехидратно ястие с други хора, отколкото когато са изяли същото ястие сами.
Изследователите наричат този принцип „социална физиология“ – идеята, че организмът се регулира по-ефективно в присъствието на други хора. Близостта до доверен човек предизвиква отделяне на окситоцин, понижава нивата на кортизола и успокоява нервната система.
Място на масата
Разрастващо се движение се опитва да пренесе това преживяване в кварталите. The Longest Table, съосновано от Мариам Баникарим в Ню Йорк, се роди по време на пандемията. Оставайки у дома, Баникарим осъзна, че не познава съседите си толкова добре, колкото би искала, и след края на пандемията реши да промени това.
Сега групата организира събития, водени от местни общности, в градове и малки населени места в САЩ и извън страната, като събиранията на обществени места привличат стотици, а понякога и над хиляда души.
Моделът е прост. Местните организатори осигуряват маси и столове за безплатни общи трапези, на които всеки участник носи храна.
„[Събитието] дава възможност на съседите да се съберат, да се свържат и да възстановят доверието квартал по квартал“, каза Баникарим пред The Epoch Times.
Нуждата е реална, посочи тя. Предварително изследване на Ерик Клиненбърг, професор по социални науки и директор на Института за обществено познание към Нюйоркския университет, е установило, че над 85% от хората рядко или никога не сядат да се хранят с хората от съседния дом.
На много хора просто им липсва покана.
Силата на поканата
Всяка година Кри Кембъл Шайн и семейството ѝ с нетърпение очакват да бъдат домакини на вечеря с отворени врати „Friendsgiving“.
Шайн, психолог и застъпник за психичното здраве от Калифорния, отбеляза, че живеем в култура, която възнаграждава постиженията, ефективността и непрестанната активност. Хората сякаш почти се нуждаят от повод, за да забавят темпото и да се свържат с други.
Тя реши да покани приятели и роднини на предварително уговорена дата извън напрегнатия празничен сезон. „Friendsgiving напомня, че принадлежността е нещо, което можем активно да създаваме“, каза тя пред The Epoch Times. „Когато разговорите излязат извън рамките на графиците и задачите, имаме време да се изслушваме, да се забелязваме един друг и да се наслаждаваме просто на това, че сме заедно“.
Самата покана има тежест, добави тя, особено за хората, които се чувстват самотни или откъснати, защото им показва, че някой е помислил за тях и им е направил място. „Не винаги знаем какво носи някой в себе си и не е нужно да познаваме цялата му история, за да проявим доброта“.
Редовните семейни вечери също помагат. Според проучване на Американската кардиологична асоциация от 2022 г. 91% от родителите са заявили, че семействата им са осезаемо по-малко стресирани, когато се хранят заедно, а 54% от анкетираните са посочили, че споделеното хранене им напомня да спрат за малко и да си починат.
Не е нужно да е съвършено
Споделеното хранене невинаги изисква много планиране. Силвия Фаринати, американка с италиански произход, си спомня вечеря във Венеция, организирана в последния момент, когато приятели и роднини вързаха лодките си една за друга по Големия канал, пуснаха котва и сготвиха прясно уловена риба в импровизирани кухни. „Никой нямаше програма, предварително определено меню, поръчана храна или официално име за вечерята“, каза тя пред The Epoch Times.
Именно това е смисълът, каза Шайн пред The Epoch Times.
„Споделеното хранене може да укрепи чувството ни за принадлежност“, посочи тя. „Не всеки разговор трябва да е задълбочен и не всяко хранене трябва да е съвършено“.
