Трудно е да се отдели рискът от всеки навик, когато факторите от начина на живот се припокриват
Повече движение. Повече фибри. По-малко преработено месо и алкохол. Здравословно тегло. Всичко това може да помогне за по-нисък риск от рак на дебелото черво. По-трудно е да се разбере колко точно значи всеки отделен навик.
Колоректалният рак (рак на дебелото и правото черво) става все по-чест сред хората под 50 години. Тази тревожна тенденция е една от причините в САЩ да се препоръча хората със среден риск да започват скрининг (профилактични изследвания) от 45-годишна, а не от 50-годишна възраст. Затова е все по-важно да се разбере как всекидневните навици влияят на риска.
Изследователите са се опитали да изразят това в числа. Тези проценти обаче показват колко по-често се разболяват големи групи от хора, а не какъв е шансът на отделния човек. „Число като «20% по-нисък риск» само по себе си не ни казва доколко се променя действителната вероятност даден човек да развие колоректален рак“, каза пред The Epoch Times д-р Андре Фиальо, сертифициран гастроентеролог в Института за храносмилателно здраве към болничната система Orlando Health.
Физическа активност и седене
Хората, които се движат най-много в свободното си време, имат с около 20% по-нисък риск от рак на дебелото черво от най-малко активните.
Движението може да намали риска, като подобрява контрола на кръвната захар, намалява възпалението и помага отпадъците да преминават по-бързо през храносмилателния тракт.
Друг фактор е седенето. Всеки допълнителни два часа седене на ден са свързани с около 5% по-висок риск от рак на дебелото черво, а два допълнителни часа пред телевизора – с 8% по-висок риск. Тези изводи все още са предварителни.
„Заседналият начин на живот и липсата на физическа активност са свързани, но различни рискови фактори“, каза Фиальо. С други думи, всекидневната тренировка може да не неутрализира напълно последиците от многочасовото седене.
Фибри, пълнозърнести храни и калций
Според анализите на Световния фонд за изследване на рака (WCRF) всеки допълнителни 10 грама фибри на ден са свързани с около 7% по-нисък риск от колоректален рак. Допълнителни 90 грама пълнозърнести храни на ден, приблизително три порции, са свързани със 17% по-нисък риск.
Подобна е картината и при калция. Всеки допълнителни 200 милиграма на ден са свързани с около 6% по-нисък риск. От всички хранителни фактори фибрите и калцият имат най-сигурните доказателства за по-нисък риск.
При калциевите добавки картината е по-неясна. WCRF препоръчва хранителните вещества да се набавят главно от храната. „Изследванията на калциевите добавки за предпазване от колоректален рак дават противоречиви резултати и не са достатъчно последователни, за да препоръчам добавки само с тази цел“, каза пред The Epoch Times Лорън Манейкър, регистриран диетолог в консултантския център Nutrition Now Counseling в Чарлстън, Южна Каролина.
Добри източници на калций са млечните продукти, тофуто, сгъстено с калциеви соли, консервираните сардини или сьомга с костите, които се ядат, къдравото зеле (кейл), бок чой (вид китайско зеле) и листното зеле.
За фибрите и пълнозърнестите храни Манейкър предпочита малките замени: „Пълнозърнест хляб вместо бял, боб в супите и салатите и плод като обичайна закуска между храненията.“
Преработено месо и алкохол
Всеки допълнителни 50 грама преработено месо на ден са свързани с около 18% по-висок риск от колоректален рак. Това е приблизително един кренвирш или обичайна порция колбас или бекон.
WCRF определя преработеното месо като доказана причина за колоректален рак, а червеното месо – като вероятна, и препоръчва съвсем малко или никакво преработено месо и умерени количества червено месо. Нитритите, с които се консервират някои преработени меса, могат да образуват в червата съединения, които може да причиняват рак. Желязото в червеното месо и веществата, които се образуват при готвене на месото на висока температура, също може да допринасят за риска.
При алкохола рискът също расте с количеството. Когато организмът разгражда алкохола, се образува ацеталдехид – токсично съединение, което може да уврежда ДНК в клетките на лигавицата на дебелото черво и така да допринася за развитието на рак.
Всеки допълнителни 10 грама алкохол на ден са свързани с около 7% по-висок риск от колоректален рак. „Сегашните доказателства не сочат ясно безопасно количество по отношение на рака и рискът обикновено расте с изпитото количество“, каза Манейкър.
Манейкър не съветва клиентите си да се отказват напълно от тези храни. „Моят подход е да се намали честотата, а не да се забранява нещо изцяло, защото чувството за вина рядко води до трайна промяна“, каза тя. На хората, които пият редовно, тя препоръчва да пият по-рядко, да имат дни без алкохол и да внимават колко си наливат.
Телесно тегло и тютюнопушене
Наднорменото тегло също повишава риска, като връзката е по-силна при мъжете. Излишните мазнини, особено в областта на корема, може да увеличават риска от колоректален рак, като допринасят за хронично възпаление и по-високи нива на инсулина, които могат да насърчат необичаен растеж на клетките, каза Фиальо. Гастроентерологът обаче предупреди теглото да не се разглежда като единствен показател за риска.
„Колоректалният рак има много причини и като цяло не може да се припише предимно на един-единствен фактор от начина на живот.“
Тютюнопушенето най-често се свързва с рака на белия дроб, но то засяга и дебелото черво. Пушачите имат с около 26% по-висока вероятност за колоректален рак от хората, които никога не са пушили, а рискът расте с годините пушене.
Процентите не се събират
Изкушаващо е тези резултати да се съберат: 20% от движението, 17% от пълнозърнестите храни, още малко от калция и още малко от отказа от преработено месо. Рискът от рак обаче не действа така, защото навиците се припокриват и си влияят.
По-сигурно е друго: хората, които по-стриктно спазват препоръките за хранене, движение, телесно тегло и алкохол като цяло, имат по-нисък риск от колоректален рак.
„Нито една храна или хранително вещество само по себе си не определя здравето ви“, каза Манейкър. „Изберете една-две промени, които наистина можете да поддържате, вместо да променяте всичко наведнъж“, посъветва тя. „Постоянството винаги побеждава съвършенството.“
Начинът на живот не замества скрининга
Дори „почти идеалният“ начин на живот не може да премахне напълно риска от колоректален рак. Възрастта, генетиката, фамилната обремененост, възпалителните заболявания на червата, предишните полипи и други фактори влияят на риска независимо от храненето и движението.
Скринингът има друга цел. Някои изследвания могат да открият колоректалния рак по-рано, а при колоноскопия могат да бъдат открити и премахнати предракови полипи, преди да се превърнат в рак. Начинът на живот може да намали вероятността да се образуват полипи, а скринингът открива онези, които все пак се появяват. „Промяната в начина на живот трябва да се разглежда като допълнение към препоръчания скрининг за колоректален рак, а не като негов заместител“, каза Фиальо.
Хората с по-висок риск, включително тези с фамилна обремененост, генетични синдроми, възпалителни заболявания на червата или прекаран колоректален рак или полипи, може да трябва да започнат изследванията по-рано или да ги правят по-често. Всеки, който има тревожни симптоми, трябва да се обърне към лекар, вместо да чака рутинния скрининг.
Процентите не могат да кажат на отделния човек дали ще се разболее от рак. Но показват кои навици имат най-силни доказателства. Редовното движение, повече богати на фибри растителни и пълнозърнести храни, по-малко преработено месо и алкохол, отказът от тютюн, достатъчно калций и здравословното тегло не гарантират защита от колоректален рак. Но заедно с редовния скрининг те са най-сигурните стъпки за намаляване на риска.
















