Недоизказаната истина за Македония

„Трите наши езера светлеят, трите наши огледала ясни,

трите водни небеса синеят в македонските долини красни.

В първото стар Охрид се оглежда, в другото – духът на Самуила,

върху третьото чело навежда царствено Беласица унила.„

Из „Песни за Македония“ на Иван Вазов

„Който контролира миналото, контролира бъдещето;

който контролира настоящето, контролира миналото.„

Джордж Оруел, автор на антиутопията „1984“

В началото на седмицата, ден след новината за 30% увеличение на цената на газа, лидерът на партия ИТН Слави Трифонов разбуни духовете в българското общество с едно изказване за Македония: малко иронично, доста популистко и всъщност водещо в задънена улица. От него стана ясно, че на 10 януари ще се проведе Консултативният съвет по национална сигурност при президента по темата Северна Македония. Ще се търси решение за външния натиск, който методично се оказва върху България от всички големи държави от ЕС, както и от институциите на Евросъюза. Възможно ли е да се намери такова, при което България хем да не изглежда като лош и упорит партньор на Европа, хем да защити националния си интерес и истината за миналото си?

Преди да отговорим на този въпрос, е хубаво да си дадем сметка за няколко факта, свързани с историята на България и създаването на сегашната Република Северна Македония. За своите малко над 77 години история нашата югозападна съседка е сменила 5 имена. На 2 август 1944 г. се провежда първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония) и е взето решение да се създаде Демократична федерална Македония. През 1946 г. името е сменено на Народна република Македония, а от 1963 г. става Социалистическа република Македония. От 1991 г. е просто Република Македония, а от 2018 г. е Република Северна Македония.

С Македония е свързано и най-голямото прекрояване на българската история от комунистическата идеология. Далеч не единственото. Но най-продължителното. И не става дума само за учебниците по история. Комунизмът заличава паметници, издига нови, преименува улици, села, цели градове и дори върхове (до развенчаването на култа към личността на Сталин през 1956 г. името му носи град Варна, а най-високият връх на Балканите, Мусала, се нарича Сталин дори до 1962 г.) Два български града и до днес носят своите комунистически имена. Това са Сандански (преименуван от Свети Врач на 26.09.1949 г.) и Благоевград (преименуван от Горна Джумая през 1950 г.)

• 

• 

Димитър Благоев е основателят на първата марксистка партия в България и още през декември 1917 г. от трибуната на Народното събрание като депутат се обявява не за българин, а за македонски славянин (Благоев е от село Костандово, сега в Република Северна Македония). Яне Сандански пък като войвода от ВМРО оглавява Серския революционен окръг (днес град Сяр / Сер, изписван преди 1944 г. Сѣръ) и той се превръща в лявото крило на борците за свобода на Македония (между които и Тодор Паница). По нареждане на Яне Сандански е убит първо войводата от Драма Михаил Даев от традиционните (десни) македонисти (на 10 октомври 1907 г.), а на 28 ноемри същата година Тодор Паница убива в София двама от тримата новоизбрани ръководители на задграничното представителство на македонското освободително движение: Борис Сарафов и Иван Гарванов. Третият: Христо Матов, се спасява по чудо. Тези братоубийства обезкръвяват македонското освободително движение. Вместо да мислят за присъединяването на Македония към България, Яне Сандански и Тодор Паница все повече клонят към създаването на Балканска федерация, в която Македония да бъде автономна област: съвсем в духа на шестващия вече на Балканите комунистически Интернационал. В крайна сметка и Яне Сандански, и Тодор Паница загиват от насилствена смърт – Яне Сандански на 22 април 1915 г. близо до с. Пирин е убит от засада в изпълнение на решение на дясното крило на ВМРО, а десет години по-късно, на 8 май 1925 г. Менча Кърничева, съпругата на Иван Михайлов, застрелва Тодор Паница във Виена.

Предната година пък е убит ръководителят на дясното крило на македонското движение Тодор Александров, ученик на Христо Матов. Убийството е изключително подло – Тодор Александров е на път за конгреса на Серския революционен окръг, посрещнат южно от Свети Врач (днешен Сандански) от неговите представители Щерю Влахов и Динчо Вретенаров. Няколко часа по-късно Тодор Александров е застрелян в гръб от Влахов и Вретенаров по пътя към Беласица. В Благоевград по време на комунистическата диктатура Тодор Александров е фигура, за която не се споменава и дума. След 1989 г. на негово име е кръстен булевард (както и в София), в центъра на града е поставен и негов паметник.

Още един град променя своето име през годините на комунизма – от 1951 г. Неврокоп се нарича Гоце Делчев. В това има известна символика – на най-големия и значим македонски войвода е кръстен най-малкият от трите преименувани града. Истинският български патриотизъм е свит в ъгъла, за сметка на коминтерновските идеи и техните последователи. В името на тези коминтерновски идеи на 8 октомври 1946 г. Георги Димитров предава костите на Гоце Делчев на властите в Скопие. Когато лафетът с костите минава през Симитли, стотици бежанци от Кукуш (родното място на Гоце Делчев), лягат край пътя и плачат… Разправата с традиционните македонски патриоти веднага след 9 септември 1944 г. е жестока. Те са наречени „фашисти“, осъдени са от „Народния съд“ на затвор, на конфискуване на имуществото и на изселване. Големият писател Димитър Талев, написал трилогия за борбите на българите за освобождение на Македония първо от потисническата Османска власт, е изпратен в лагера „Куциян“ край Перник. А населението на Пиринска Македония е трябвало насилствено да се пишат македонци и да изучават пръкналия се от нищото през 1946 г. „македонски език“…

Спрямо българите в Македония БКП извършва истинско национално предателство, за което и до днес наследницата на комунистическата партия БСП не се е разкаяла. Сега тя иска да реши македонския въпрос в полза на България, но възможно ли е това, без да бъде изречена цялата историческа истина?

„Там, де Вардар през полята мътен лей се и шуми, де на Рила грей главата и при Охридски вълни. Там, де днес е зла неволя, де народа ѝ мъченик, дето плачат и се молят се на същият язик.“ Този куплет от стихотворението „Де е България“ на Иван Вазов е забравен. Както е забравена и цялата му стихосбирка „Песни за Македония“. Забравена, защото истината в нея не е удобна на комунистическия Интернационал, от който БКП е част.

Странно, но със сегашната си позиция спрямо България и Македония към Интернационала се присъединява и Европейският съюз. И тук е време да се върнем на основния въпрос – има ли начин днес България хем да защити националния си интерес и истината за миналото си, хем да не изглежда като лош и упорит партньор на ЕС?

Оказва се, че решение има, и то много просто и рационално. Ясно, че трудно ще накараме Европа да чете историята на Балканите. Първо: няма защо да си затваряме очите, Западна Европа е комплексирана по отношение на България, и то още от създаването на новата българска държава в края на 19-и век. Защо е комплексирана? Защото българската култура и българската нация са наистина най-старата култура и най-старата нация в Европа. Това трудно се преглъща от държави като Франция, Германия, Обединеното Кралство, дори от Испания и Италия. Затова те се радват да ни видят малки и ръфани от комплексираните ни съседи. Та… няма да стане лесно приемането на историческата истина за Балканите от Европейския съюз. Защото тази историческа истина се простира далеч назад във времето: до десети век, когато всъщност се слага и началото на германската държава, с империята на Карл Велики. В тази империя на немски език говорят само необразованите селяни, а елитът ползва латински. По същото това време България превежда Библията на старобългарски с благословията на Папата, а културата на България процъфтява. Не е ли иронично, че този аргумент е изтъкнат не от кой да е, а именно от предателя на Македония – Георги Димитров, по време на Лайпцигския процес за подпалването на Райхстага през 1933 г., в който той е обвиняем?

Как да бъде убедена Европа да не си затваря очите за истината на вековете? Един позабравен министър-председател на България предложи изключително просто решение: спорът за историята между България и Македония да бъде включен като отделна глава в преговорите за присъединяване на Македония към ЕС. Той беше министър-председател на България само 4 години, но остана удобна мишена за прицел на всички реални виновници за провала на българския преход към демокрация. С всичките си човешки недостатъци Иван Костов не може да бъде упрекнат, че като български премиер не е бил патриот. И то патриот с визия – подкрепя признаването на Македония (като финансов министър в правителството на Филип Димитров – бел.авт.), за да не се допуснат кръвопролития близо до границите на България, дава въздушен коридор за самолетите на НАТО (вече като министър председател) и категорично отказва на световните лидери България да приеме албански бежанци, отново в името на мира в България.

Сега отново не се колебае да заеме непопулярна позиция и в интервю за Българското национално радио на 4 януари 2022 г. заяви, че Европа не показва никаква емпатия към България като една от своите държави членки.

„Европейският съюз въобще не се интересува какви дълбоки проблеми имат неговите държави членки – каза г-н Костов. – ЕС вижда, че има неизпълнени договори от страна – кандидат за ЕС спрямо страна член на ЕС. Значи спорът трябва да бъде включен в специална преговорна глава.“

Иван Костов отправи към ЕС, и по-специално към Германия, критика и за мултикултурната ѝ политика. И за пореден път показа, че добрият държавник на първо място е и добър патриот. Ще има ли кой да чуе Иван Костов по въпроса за Северна Македония?

Искрено се надявам новите български политици да не забравят, че приемствеността е сред основните добродетели не само в българската, но и в цялата традиционна човешка култура.