Коментар
Фактите в статията са строго проверени от д-р Джей Бхатачария – професор по медицина в Станфорд и експерт по инфекциозни болести. Научните твърдения относно постваксиналния миокардит са в пълно съответствие с актуалната медицинска литература.
През последните няколко месеца се сблъсках с непреодолими предизвикателства при публикуването на моите есета за постваксиналния миокардит, подкрепени с щателно проверени факти. Този въпрос ме засяга лично по очевидни причини: най-рисковата група са младите мъже. Моите възгледи по въпроса бяха напълно обосновани от най-добрите експерти по инфекциозни болести и кардиолози – от институции като Харвард и Станфорд – в този списък (1).
Невъзможността да публикувам дори една статия по тази тема ми се струва срамно отклонение от първоначалната ми мотивация да стана журналист преди година и половина, а именно да хвърля светлина върху истории, пренебрегвани, изопачавани и затъмнявани от елитните либерални медии.
Стига толкова.
Просто не мога да мълча по този въпрос още шест месеца – не и докато млади мъже са принуждавани и задължавани да си поставят допълнителни инжекции с ваксина, за която няма данни за безопасност.
Дезинформацията се разпространява като горски пожар. Цензурата се разраства като метастаза. Най-тревожното е, че нашият универсален режим на тройна ваксинация пренася в жертва все повече млади мъже. И консервативните, и либералните медии напълно игнорират проблема.
Затова реших да публикувам поредица от есета в няколко части, посветени на недостатъчно признатите истини, свързани с предизвикания от ваксините миокардит. Това е първата част:
Нов анализ на относителния риск от миокардит, беше направен от изследователи от Оксфорд, които публикуваха статия в Nature Medicine на 14 декември. Авторите откриват по-високи нива на миокардит, предизвикан от ваксина, отколкото на миокардит от инфекция при мъже на възраст 16-39 години при множество дози ваксина: Pfizer доза 2 и 3 и Moderna доза 1 и 2. Тази графика сравнява процентите:
Този анализ обаче подценява риска от ваксинация при определени демографски групи. Както подчертава д-р Винай Прасад, ако изследователите използват по-точни данни за серопревалентността на вирусната инфекция (което би увеличило знаменателя) и анализират риска конкретно при по-младите мъже на възраст 16-24 години (групата с най-висок риск), съотношението риск-полза би се променило още повече в ущърб на прилагането на гореспоменатите дози ваксина в тази популация.
Неспособността на правителството и медицинските институции да признаят този основен научен факт е довела до вземането на необратими медицински решения от много млади мъже, довели до сърдечни увреждания с потенциални дългосрочни последици. Още преди да съм се заинтересувал от тази тема, научих за три потвърдени случая на миокардит след ваксинация при млади мъже, нуждаещи се от хоспитализация в моя град:
- 16-годишен мъж след доза 2 от Moderna
- 17-годишен мъж след доза 1 на Pfizer
- 25-годишен мъж след доза 1 на Moderna
Двадесет и пет годишен мъж, пожелал да остане анонимен, е диагностициран с вентрикуларна тахикардия и „високорискова“ аритмия – опасно нередовен сърдечен ритъм, който предизвиква недостатъчно насищане на организма с кислород. Той прекарва 5 дни в болница, след като е получил пулсиращи болки в гърдите и затруднено дишане след ваксинацията. Сега той трябва да си вземе 3 месеца отпуск от работното място и не може да се ангажира с никаква форма на физическо натоварване. Лекарите са му казали, че дори изкачването на стълбите в дома му може да влоши състоянието на сърцето му.
Лично разговарях с него и останах съкрушен от показанията му:
„Чувствах се притиснат да приема ваксината. Исках да живея нормално и да мога да пътувам, където искам. А сега на практика не мога да правя нищо, без да се страхувам, че ще рискувам състоянието на сърцето си… Животът ми е съсипан поне за следващите няколко месеца.“
Неблагоприятният страничен ефект от ваксината е могъл да бъде предвиден.
Както отдавна е установено, миокардитът е най-документираната нежелана реакция от ваксините на Pfizer и Moderna. Редица проучвания са установили, че рискът от миокардит е силно диференциран в зависимост от възрастта и пола. Проучване, проведено в Израел, установява, че най-голям е рискът при мъжете на възраст между 16 и 29 години, като около 11 на 100 000 мъже развиват миокардит след ваксинация. В предварително проучване от миналата година, в което се сравняват рисковете от инфекция и ваксинация, се установява, че вероятността момчетата на възраст между 12 и 15 години да развият миокардит от ваксината е от четири до шест пъти по-голяма, отколкото да бъдат хоспитализирани с каквото и да е състояние, свързано с Covid.
Учените все още не са установили конкретната точка на причинно-следствена връзка, тъй като ваксините са експериментални по своята същност и дългосрочните им последици не са напълно изяснени. В неотдавнашна статия в „Уолстрийт джърнъл“ са събрани водещите хипотези за това какво причинява това нежелано събитие. Една от новопоявилите се теории е свързана с начина, по който ваксината се инжектира в организма:
„Инжекциите трябва да се поставят в раменния мускул, известен още като делтовиден мускул. Ако инжекцията случайно попадне във вена, това може да доведе до попадане на част от ваксината в сърцето чрез кръвоносните съдове.“
Що се отнася до специфичния за пола риск, някои учени предполагат, че той се дължи на по-високите нива на тестостерон при мъжете:
„Според изследователите фактът, че миокардитът се среща по-често сред по-младите мъже след ваксинация, отколкото в други възрастови и полови групи, предполага връзка с хормона тестостерон, който обикновено е с високи нива при по-младите мъже. Тестостеронът може да засили възпалителния имунен отговор, казва д-р Бозкурт, което води до миокардит при някои юноши и млади мъже.“
Последователно идентифицираният риск при млади мъже в различни страни, отразен от медицински списания и изследователски институти, налага сериозно внимание и преоценка на пълното ваксиниране на здрави млади мъже – предвид изключително ниския риск от сериозно заболяване или смърт от Covid. Служителите на общественото здравеопазване в Норвегия, Обединеното кралство и Хонконг са действали с похвално благоразумие, като са предложили само една доза от ваксината на младите хора, тъй като случаите на миокардит се натрупват след втората доза. Други държави като Финландия, Франция и Германия са препоръчали да не се прилага ваксината на Moderna при мъже под 30-годишна възраст поради по-високия риск от развиване на миокардит в сравнение с ваксината на Pfizer.
Въпреки това и Канада, и САЩ са възприели универсална политика, без да дават медицински препоръки за тийнейджъри и млади хора.
В качеството си на 20-годишен здрав мъж, който е страдал от леки сърдечни усложнения в началото на юношеството (сърцебиене), реших да не приемам ваксината. В резултат на личното ми здравно решение, взето от моя лекар, социалното и физическото ми благополучие беше значително влошено. Канадското правителство (както провинциално, така и федерално) прилага принудителни и драконовски политики за ваксиниране, ограничаващи свободите на неваксинираните в различни части на обществото.
Голяма част от социалния ми живот във Ванкувър беше ограничена, а способността ми да поддържам физическа форма – превантивна мярка, която намалява риска от сериозни ковидни заболявания – беше радикално възпрепятствана. Заедно с останалите неваксинирани канадци над 12-годишна възраст ми е забранено да спортувам във фитнес зала, да посещавам нощни клубове, барове, големи събирания и сватби. Най-лошото е, че сега нямам излаз на море в Канада и не мога да напускам страната, за да правя медийни изяви в Съединените щати и да посещавам семейството си в Индия. Наскоро планирах да отида във Флорида, за да участвам в шоуто на Бен Шапиро, но правителството не ми позволи дори да се кача на вътрешен полет.
В кой свят това е справедливо?
Под натиска на правителството обществените организации също са увеличили усилията си за задължителна ваксинация на младите хора. В Онтарио, Канада, най-голямата младежка хокейна лига (OMHA) наскоро задължи всички играчи над 12 години да бъдат ваксинирани. Президентът на OMHA Боб Хил даде изявление относно решението на лигата:
„Знаем, че обстановката около възможността за връщане в игра е истински проблем за голяма част от хокейните семейства …. Нашата игра се играе в закрита среда, където може да има близък контакт и трябва да направим всичко възможно, за да намалим риска от каквото и да е предаване на инфекцията около ледената пързалка. Това е задължение на нашите играчи, на нашите официални лица и на нашите общности.“
Освен ако човек не е готов на всеки 6 месеца да поставя на детето си недостатъчно тествана подсилваща инжекция, подобна обосновка, използвана за прокарване на задължителни ваксини за деца, отпада при по-внимателно разглеждане. Ефикасността на ваксините срещу инфекции значително намалява с течение на времето (идея, която до миналото лято се считаше за дясна конспирация). Проучване, публикувано в The Lancet, показва 55-процентно намаление на ефективността на ваксината срещу инфекции пет месеца след ваксинацията – тенденция, която с течение на времето непрекъснато се понижава. Всяка обществена полза, която ваксинирането на децата би донесло, е временна и краткотрайна.
Попитах д-р Майк Харт, един от моите лекари-консултанти, който ръководи най-добрата медицинска клиника в Онтарио, какво мисли за по въпроса:
„Не мисля, че това е добра политика. За уязвимите групи от населението ваксините имат смисъл, но за младите здрави хора рисковете от ваксината може да надхвърлят ползите. Рискът от миокардит от COVID е много по-висок от риска от миокардит от ваксината в общата популация, но при по-младите хора най-добрите налични данни показват, че това не е вярно.“
За съжаление медицински експерти като д-р Харт, които разглеждат както рисковете, така и ползите от ваксината, са маргинализирани от говорителите на медицинските институции, които са странно отдадени на идеята да ваксинират всички, независимо от индивидуалното им съотношение риск-полза.
Когато главният медицински кореспондент на Си Ен Ен д-р Санджай Гупта се появи в подкаста на Джо Роугън и беше многократно попитан за риска от миокардит при млади мъже, той отговори с твърдението, че повечето пациенти с миокардит имат леки симптоми и се възстановяват бързо. Когато по-рано тази година известният лекар д-р Оз беше попитан за същото от FOX 29 Филаделфия, той отговори по почти идентичен начин: миокардитът е леко, лесно лечимо заболяване и не бива да обезкуражава здрави тийнейджъри от мъжки пол да се ваксинират.
Въпреки това миокардитът отдавна е документиран като причина за хронична умора, задух и болки в гърдите, водещи до прекъсване на физическата активност. Редица водещи кардиолози в цялата страна – като д-р Джон Мандрола, д-р Ейми Конторович и д-р Венк Мърти – публично се обявиха срещу омаловажаването на миокардита, предизвикан от ваксината.
Според д-р Конторович, професор по медицина и кардиология в Icahn School of Medicine at Mount Sinai: „Много от засегнатите са млади хора, които преди са били здрави, а сега приемат три или повече лекарства за сърце и са потенциално неработоспособни поради симптомите, дори ако сърдечната им дейност е „нормална“.“
Кардиологът от Мичиганския университет д-р Венк Мурти също отбелязва: „Хората с миокардит обикновено са съветвани да ограничат активността си, приемали са 1 или повече лекарства и са изложени на повишен риск от сърдечни усложнения през целия си живот. Това може да има дълбоки последици… [Обикновено] им се казва да ограничат активността за няколко месеца, понякога и за по-дълго. Това означава, че не трябва да се спортува. На някои деца се казва да не носят учебници в училище.“
В опитите си да омаловажат тези реални количествено измерими рискове хората с най-силен глас в медицинската общност правят очевидни и опровержими манипулации на научните изследвания в масовите мрежи. При обсъждането на въпроса в програмата на Ерин Бърнет по CNN д-р Санджай Гупта засегна обществената загриженост за миокардита при ваксинираните тийнейджъри, като представи проучване, според което инфекциозният миокардит представлява по-голям риск в сравнение с ваксината.
Бегъл прочит на проучването показва, че то няма отношение към анализа на разходите и ползите от ваксинирането на здрави млади мъже. Честотата на миокардит след ваксинация от 2,7 на 100 000 души е получена от много разнообразна популация (по възраст и пол) със средна възраст от 38 години в проучването. Освен това специфичната възрастова група, която е сред най-застрашените от миокардит – 12-15-годишните – не е включена в изследваната популация. Тревожната загриженост е свързана конкретно с младите мъже, а не с общото население. И все пак сегментът на CNN завършва с обобщението на Ерин Бърнет за тази пълна заблуда въз основа на зашеметяващо нечестния анализ на д-р Гупта:
„Рискът, за който се говори при младите момчета, е миокардитът. Казвате, че има около пет пъти по-голям риск да го придобиете от Covid, отколкото от ваксината. Смятам, че това е просто основна статистика, която хората трябва да знаят.“
Друг популярен клип, в който Джо Роугън говори за миокардит, е използван от медиите за популяризиране на програмата им за всеобщо ваксиниране:
Проучването в статията, която Роган разглежда, установяващо по-висок риск от миокардит, предизвикан от инфекция, отколкото от ваксината, е сериозно опорочено. Както посочва практикуващият лекар и епидемиолог Трейси Хьог, авторите на проучването значително подценяват както честотата на инфекциите с Covid (като по този начин преувеличават риска от инфекции), така и миокардита след ваксинацията. Последният е подценен поне три или четири пъти.
В резултат на това авторите погрешно достигат до заключението, че миокардитът след инфекция представлява по-висок риск от миокардита след ваксинация при млади мъже.
Гореспоменатият предпечат на изследователите от Оксфорд, публикуван миналия месец, е най-изчерпателният, солиден и строг анализ на относителния риск от миокардит.
(Забележка: Д-р Хьоег е водещият изследовател в убедителното проучване, което установява четири до шест пъти по-висока честота на свързания с ваксината миокардит, отколкото на всякаква форма на хоспитализация при Covid при 12-15-годишни момчета. Прочетете репортажа на The Guardian тук.)
* * *
Подобно на разговорите ни за изменението на климата, наказателното правосъдие и расизма, темата за ваксинацията е станала болезнено трибализирана по манихейски признак. Всяко отклонение от подкрепата за всеобщо задължителното ваксиниране води до неоправдани обвинения в „антиваксърство“ – реалност, която се стовари върху 23-годишния неваксиниран играч от NBA Джонатан Айзък (който има естествен имунитет) в подвеждаща статия в Rolling Stone.
Нито рискът от Covid, нито страничните ефекти от ваксините са еднакво развити сред населението. Въпреки че общият риск е незначителен, индивидуалният риск от миокардит, предизвикан от ваксина, при млади мъже на възраст между 18 и 24 години е приблизително 1 на 2000 според скорошно проучване на водещия лекар по инфекциозни болести д-р Кейти А. Шарф. Според това изчисление един милион поставяния на ваксината в тази възрастова група биха довели до 500 случая на сърдечно възпаление при деца, които иначе са били с почти нулев риск от Covid.
Последиците от тези данни са опустошителни, ако органите за обществено здраве продължат да насърчават и още по-лошо – да задължават младите мъже да си поставят подсилващи ваксини, както се прави в Принстън, Нюйоркския университет, Станфорд, UMass Amherst, Dartmouth и други големи американски университети (повече за това скоро).
Много представители на медиите и медицинските институции с право насърчават ваксинирането с цел предотвратяване на сериозни заболявания или смърт, но реагират на всяка информация, която делегитимира или поставя под съмнение безопасността и ефикасността на ваксинирането, с един вид строго религиозно противопоставяне. „Безопасност и ефективност“ се превърна в мантра, използвана за прекратяване на противопоставянето на всеобщото ваксиниране.
Да подкрепяме ваксината означава честно да обсъждаме реалните рискове от ваксинирането при определени групи – без да ги минимизираме или преувеличаваме. От друга страна, замазването, омаловажаването и подвеждането на обществеността подкопава доверието във ваксината – чудотворна научна иновация, която промени хода на пандемията, като предотврати милиони смъртни случаи и случаи на тежки заболявания.
Честността, деликатността и състраданието са особено необходими, когато става въпрос за личен избор в областта на здравето. Раждаме се само с едно тяло и трябва да приемаме медицински информирани решения по собствено желание, без правителствена принуда или политически натиск.
————
Медицински експерти, които са участвали в анализа на това есе: Д-р Виная Прасад, д-р Трейси Хоег, д-р Джей Бхатачария, д-р Мартин Кулдорф, д-р Рамин Фарзанех-Фар, д-р Джон Мандрола, д-р Асим Малхотра.
Тази статия е публикувана първоначално в изданието на Субстак „Благородни истини с Рав Арора“.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
