Ръководствата на Европейския съюз (ЕС) и Китай проведоха виртуална среща на върха на 1 април. Повод за срещата е нарастващото напрежение, заради мълчаливата подкрепа на Китайската комунистическа партия (ККП) към военните действия на Русия в Украйна.
ЕС използва възможността да отправи предупреждение към ККП да не подпомага по-открито Русия. „Ще останем бдителни и по отношение на всякакви опити за финансово или военно подпомагане на Русия. Въпреки това положителните стъпки от страна на Китай за подпомагане на края на войната ще бъдат приветствани от всички европейци и от световната общност“ – заявява председателят на ЕС Шарл Мишел по време на брифинг след срещата, информират от англоезичния The Epoch Times.
Мишел уточнява също, че ЕС и ККП са еднинодушни, че войната в Украйна е заплаха за глобалната сигурност.
Китайският лидер Си Дзинпин определя кризата в Украйна като „достойна за съжаление“. Той представя позицията на режима по въпроса като „последователна и ясна“ и че той „винаги застава на страната на мира“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обаче заявява, че Пекин не е предоставил на Брюксел никаква яснота относно позицията си по въпроса. На пресконференция тя заявява, че влиянието на Китай върху Русия е очевидно и е редно ККП да поеме отговорност по прекратяване на военните действия, като подтикне Русия към мирно разрешаване на конфликта. Лайен отправя и предупреждение към режима за „големи репутационни щети“ сред европейската бизнес общност, ако Пекин застане настрана или влезе в съюз с Русия.
Срещата на върха на ЕС-Китай е проведена дни след срещата между външния министър на режима Уан И и руския му колега в Китай, по време на която Пекин заявява, че е „по-решен“ да засили двустранните връзки с Москва.
На 4 февруари Си и руският лидер Владимир Путин обявиха споразумение, според което Китай и Русия ще поддържат партньорство „без граници“. Западни разузнавателни източници съобщават, че служители на ККП са знаели за военните действия на Путин седмици по-рано.
Въпреки твърденията за разширяване, Украйна не е била обект на разглеждане за членство в НАТО. Ако Украйна беше подала молба за членство в алианса, тя щеше да получи отказ, тъй като уставът на НАТО не позволява присъединяването на държави, които не поддържат териториална цялост. Такъв е случаят с Украйна след руското анексиране на Крим през 2014 г.
Кибератака срещу украинската инфраструктура
Според доклад на британската медия The Times, китайският режим е предприел масирана кибератака срещу жизненоважна украинска инфраструктура в навечерието на руската инвазия в Украйна. Атаката е включвала усилия за деградиране на украинските военни и ядрени съоръжения. Според доклада повече от 600 уебсайта към украинското министерство на отбраната в Киев са били подложени на хиляди опити за хакерски атаки, управлявани от Китайската комунистическа партия (ККП).
Докладът се основава на разузнавателни бележки, получени от The Times, и последващи интервюта с британски и украински разузнавателни организации и организации за сигурност.
Атаките започват на 23 февруари, два дни след края на Зимните олимпийски игри в Пекин и ден преди руският лидер Владимир Путин да започне пълномащабната инвазия в Украйна.
Службата за сигурност на Украйна (SBU) заявява, че е направен опит за проникване в националната банка и железопътните служби, според англоезичния The Epoch Times. Опитите са насочени към кражба на данни и към нарушаване на дейността, според записки на SBU, съставени от друга държава.
Според доклада Русия е опитала да затрудни украинските мрежи преди нахлуването.
Говорител на правителството на Обединеното кралство разследва твърденията за атаките с помощта на международни партньори, уточняват от The Epoch Times.