• За нас
  • Пишете ни!
събота, 25 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Свят Конфликти

Китай използва „прътове със стърчащи пирони“ в конфликта с Индия

отЕкип на The Epoch Times
28 юни , 2020
Китай използва „прътове със стърчащи пирони“ в конфликта с Индия

Индийски ветерани обвиниха Народната освободителна армия на Китай във „варварство“ и в нарушаване на военни протоколи чрез използване на грубо оръжие срещу невъоръжени индийски войници, след като 20 от тях бяха убити в долината на река Галуан в областта Ладак, в нощта на 15 юни.

„Нашите хора не носеха никакви прътове или каквито и да били подобни средства, но китайците, предварително подготвени, носеха бухалки – разбирате ли, метални палки [включителнo] с шипове върху тях или дървени бухалки с бодлива тел и метални боксове – и удряха командващия офицер и нашите хора“, каза пред „Епок Таймс“ по телефона от Ню Делхи пенсионираният генерал-лейтенант Ракеш Шарма, служил в индийската армия на същото място.

На 18 юни пенсионираният полковник Аджай Шукла, анализатор по отбрана и стратегия, сподели в Twitter изображение на използваните оръжия.

„Прътовете с пирони – иззети от индийските войници при вражеската среща в долината на Галуан – с които китайски войници нападнаха и убиха 20 индийски войници“, пише той. „Такова варварство трябва да бъде осъдено. Това е груба агресия, а не действия на войници.“

Генерал-лейтенант Гурмеет Синх, с 40-годишна военна служба, понастоящем пенсиониран заместник-началник на щабa на армията, посещавал Китай седем пъти ш тази си роля, заяви пред „Епок Таймс“ по телефона, че Народната освободителна армия на Китай е нарушила военните протоколи, които е подписала с индийската армия и че атаката показва липса на професионализъм.

„Това ли е работата на една армия? Това ли е работата на един войник? Това показва, че китайската армия всъщност не е армия, каквато имат другите народи “, каза Синх. „Те не ценят начина, по който действат боевите части. И с право, защото Народната освободителна армия на Китай е армия на политическа партия.“

GettyImages 1220616488 1200x800 1
Служители и поддръжници на Конгреса палят свещи, за да отдадат почит на войниците, загубили живота си
след неотдавнашния сблъсък между Индия и Китай, в Калкута на 17 юни 2020 г.
(снимка: Дибянгшу Саркар / AFP чрез Getty Images)

Вследствие убийството на войниците индийският премиер Нарендра Моди заяви в обръщение към нацията на 17 юни, че Индия ще защитава „всеки сантиметър” от своите земи „при всякакви обстоятелства”.

„Да защитаваме целостта и суверенитета на страната си е наш приоритет и никой не може да ни спре да го правим. Никой не трябва да се съмнява или заблуждава за това. Искаме мир, но ако бъдем провокирани, при всички обстоятелства сме способни да дадем адекватен отговор“, каза той.

Въпреки че китайските власти не са направили официално изявление за жертвите от китайска страна, на 17 юни индийският вестник „ Навбарат Таймс“ съобщи, че в инцидента са убити и 43-ма китайски войници. Генерал-лейтенант Ракеш Шарма каза, че съдейки по движението на китайските хеликоптери, индийците оценяват броя на убитите китайски войници между 30 и 43.

Какво се случи в Галуан?

Според индийските ветерани е важно да се изясни какъв е теренът и какви дейности се извършват на спорната граница, наречена Линия на фактически контрол (ЛФК), между Индия и Китай, за да се изясни инцидентът, довел до смъртта на толкова много войници.

Според Шарма инцидентът е станал на една или на две мили от мястото, където река Галуан, приток на Инд, се влива в река Шиок. Този хималайски терен, над 5180м над морското равнище, се характеризира с минусови температури и е изключително тежък. Индийските военни изграждат път в региона, което китайците не одобряват.

Той каза, че нито индийската, нито китайската страна имат пътен достъп до река Галуан и доскоро двете страни са патрулирали пеша.

„В последните три-четири години ние построихме голяма пътна артерия, която върви по запад от река Шиок, и създадохме мост над река Шиок“, казва Шарма.

Скорошната ескалация се зароди преди няколко седмици, след като Индия започна да изгражда път към долината на Галуан. На 15 юни индийските военни видяха, че китайците са преминали от индийската страна на ЛФК и „окупирали райони“, с което между двете военни сили започват да прехвърчат искри.

57DA6927 E977 4198 9661 AD94CC4C5753 1200x674 1
Сателитно изображение на точката, в което река Галуан се среща с река Шиок. Според пенсионирания генерал-лейтенант Ракеш Шарма конфликтът, довел до смъртта на 20 индийски войници, се е разиграл на 1-2 мили от кръстопътя на реките. (Google Maps)

Ветеранът Шарма каза, че между 1993 г. и 2013 г. двете страни са подписали пет договора, с които установяват протоколи за военни действия по повод оспорваната ЛФК. Това се е случвало винаги, когато е възниквал спор или конфликт.

„Ние трябва да спрем военните действия и да се върнем в собствената си зона и след това да проведем съответните срещи, за да разрешим проблемите, като това продължава от 1993 г. насам. През последните 5-6 години обаче Народната освободителна армия на Китай (НОА) не спазва този протокол “, каза Шарма.

На 15 юни индийският командир, един от 20-те убити, отива до ЛФК и вижда китайски войници от индийската страна. „Той незабавно е поискал тези хора да се оттеглят… и това е моментът, когато НОА решава да предприеме офанзива и напада“, каза Шарма.

Схватката се случва на „малка тераса… над бреговете на реката“ през нощта, когато температурите са под точката на замръзване. Според Шарма мнозина паднали в реката и загинали. Той добави, че случаят все още се изяснява.

Друг ветеран от индийската армия, Амул Астана, който е служил на подобен тежък терен, информира „Епок Таймс“ по телефона, че Китай иска да завземе позиции на голяма височина от ЛФК с цел стратегическо военно предимство.

Много от тези ключови позиции в момента са под контрола на Индия. Докато китайците изграждат инфраструктура на ЛФК, Индия доскоро патрулира на много места предимно пеша и едва наскоро започва да изгражда инфраструктура там.

„Ако имам достъп, защо да се оттеглям“, каза той, обяснявайки защо НОА създава проблеми, когато индийската армия се опитва да изгради инфраструктура на ЛФК.

GettyImages 1220531886 1200x800 1
Войниците на индийските гранични сили за сигурност охраняват магистрала, която води към Лех, граничещ с Китай,
в Гагангир, Индия , на 17 юни 2020 г. (снимка: Таусееф Мустафа /AFP чрез Getty Images)

Последиците

Индийски анализатори твърдят, че инцидентът ще промени начина, по който двете страни се ангажират с действия по помежду си на спорната територия и ще доведе до разполагане на повече военни сили от индийска страна.

Шарма заяви, че това ще промени начина, по който Индия урежда такива въпроси с Народната освободителна армия на Китай, и ще доведе до сериозен дебат в индийската армия относно защитата на нейните войници.

„Тъй като китайците бяха подготвени с всичко това: със средновековното оръжие, което хората използваха преди два века, и бяха подготвени за схватка в момент, когато ние просто щяхме да преговаряме с тях, тогава вярвам, че в бъдеще трябва да помислим защо това се случи“, каза Шарма. „Сигурен съм, че това е въпрос на сериозен дебат в армията.“

Гириш Кант Пандей, професор по отбранителни науки в университета „Равишанкар Шукла“ в Райпур, Централна Индия, каза пред „Епок Таймс“, че инцидентът ще подтикне Индия към развиване на повече инфраструктура на границата и ще доведе до увеличаване на войските в планинските райони.

„Индия увеличава капацитета на своите планински военни корпуси до 200 000 войници. Има възможност броят им да се увеличи още повече“, каза Пандей

Той спомена също, че Индия вероятно ще увеличи своето ракетно въоръжение с далечен обсег, както и източния си военноморски флот.

„Няма голяма вероятност този конфликт да ескалира“, каза Пандей. „Войната не е в интерес на никоя държава. Колкото по-голяма е икономиката, толкова по-големи загуби ще понесе поради войната.“

Знаете ли, че сме безпристрастни?

Ние сме различни от останалите медийни организации, защото не се влияем от никое правителство, корпорация или политическа партия. Нашата единствена цел е да поднесем на нашите читатели точна информация и да бъдем отговорни пред обществото. Не следваме нездравословната тенденция в днешната медийна обстановка на насочената към дневния ред журналистика. Вместо това се придържаме към принципите на Истината и Традицията като пътеводна светлина.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Мехурчета газ от изтичането на "Северен поток 2" се виждат на повърхността на Балтийско море, близо Дания (Reuters)

Кой стои зад саботажа на „Северен поток“

0
0
Полски войници участват във военните учения на НАТО (Шон Галъп/Getty Images)

Полша: Новата опора на НАТО

0
0
Джордж Сорос на среща на Световната банка и Международния валутен фонд (Chip Somodevilla/Getty Images)

Връзките на Джордж Сорос с медийни организации му осигуряват международно влияние

0
0
Бившият президент Доналд Тръмп на ежегодната Консервативната конференция (CPAC) в  в Националния Харбър, щата Мисури, на 4 март 2023 г. (Alex Wong/Getty Images)

Тръмп издава в книга лични писма от бележити личности, включително Ким Чен Ун, Опра Уинфри и Даяна

0
0
Земеделски производители прибират пшеницата на фона на руското нападение срещу Украйна в района на Донбас, Украйна, 13 юли 2022 г. REUTERS/Gleb Garanich

Как войната отрови плодородните почви на Украйна

0
0
Бежанци чакат за транспорт, след като са избягали от Украйна и са пристигнали на граничния пункт в Медика, Полша, 7 март 2022 г. (Markus Schreiber/AP Photo)

Близо 1 милион молби за убежище в ЕС през 2022 г.

0
0
45-ят президент Доналд Тръмп по време на годишната Конференция за консервативно политическо действие (CPAC) в Gaylord National Resort & Convention Center в National Harbor, щата Мериленд, на 4 март 2023 г. (Alex Wong/Getty Images)

Доналд Тръмп на ежегодната Конференция на консерваторите: „Това е епична битка“

0
0
Захранващи тръби в петролните рафинерии Ruhr Oel на BP Gelsenkirchen GmbH в Гелзенкирхен, Германия, 8 март 2022 г. (Ina Fassbender/AFP via Getty Images)

Европа е похарчила 800 милиарда евро за борба с енергийната криза

0
0
(Снимка "Приятен ден"/Shutterstock)

Правителството на САЩ следи неваксинираните

0
0
Ракетна установка БМ-21 "Град" обстрелва руски позиции

Китай подпомага войната на Русия в Украйна, според проучвания

0
0
Руският президент Владимир Путин се среща с директора на Службата на Централната комисия по външни работи на Китай Уан И в Кремъл в Москва на 22 февруари 2023 г. (Anton Novoderezhkin/Sputnik/AFP via Getty Images)

Китай и Русия задълбочават стратегическото си и военно партньорство

0
0
Руският президент Владимир Путин произнася годишната си реч за състоянието на нацията, Москва на 21 февруари 2023 г. (Рамил Ситдиков/SPUTNIK/AFP via Getty Images)

Русия прекрати участието си в договора за контрол на ядрените оръжия със САЩ

0
0
Следваща публикация
Преди 4000 г., по времето на династия Шан, древните китайци ползвали  сънищата като средство за изследване на духовния свят на човека(DKsamco/iStock)

Как древните китайци тълкували сънищата

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.