ВАШИНГТОН – Глиф, изобразяващ ден, наречен „Седем сърни“, е открит в руините на пирамида в Гватемала. Той е част от стенописни фрагменти от трети век пр.н.е. и показва най-ранното известно използване на календара на маите – едно от най-известните постижения на тази древна култура.
Фрагментите са открити в археологическия обект Сан Бартоло в джунглите на Северна Гватемала. Обектът стана известен с откриването през 2001 г. на погребална камера със сложни и цветни стенописи от около 100 г. пр.н.е., изобразяващи церемониални и митологични сцени на маите.
Парчетата с глифа „Седем сърни“ са открити във вътрешността на същата пирамида Лас Пинтурас, в която се намират все още непокътнатите по-късни стенописи. Както в случая с тази пирамида, маите често са строили храмове с първоначално скромни размери, а след това са изграждали все по-големи постройки върху по-ранните. В крайна сметка тази пирамида достига височина около 30 метра.
Глифът, открит върху фрагментите от стенописите за „Седем сърни“ е един от 260-те именувани дни в календара. Той се състои от древния надпис на маите за числото седем върху очертанията на глава на сърна.
Професорът по мезоамериканско изкуство и писменост в Тексаския университет Дейвид Стюарт, водещ автор на изследването, публикувано в списание Science Advances, описва фрагментите като „две малки парчета бяла мазилка, които биха се побрали в ръката ви и които някога са били прикрепени към каменна стена“.
„Стената е била умишлено разрушена от древните маи, когато са преустройвали церемониалното си пространство – в последствие прераснало в пирамида. Двете парчета пасват едно към друго и имат черна рисувана калиграфия, започваща с датата „Седем елена“. Останалото е трудно за разчитане – добави Стюарт.
„Всички картини от тази фаза са силно фрагментирани, за разлика от тези от по-късната, по-известна камера“, каза Стюарт.
Досега най-ранният установен запис на календара на маите датираше от първи век пр. н. е.
Календарът, основан на наблюденията на движението на слънцето, луната и планетите, се е базирал на ритуален цикъл от 260 дни. Календарът с 260 дни, наречен tzolk’in, е бил една от няколкото взаимосвързани системи на маите за отчитане на времето, включващи също слънчева година от 365 дни, по-голяма система, наречена „Дълго броене“, и лунна система.
Календарът е сред постиженията на култура, която също така разработва писмена система, включваща 800 глифа, чиито най-ранни примери също са от Сан Бартоло. Маите са строили храмове, пирамиди, дворци и обсерватории и са се занимавали с развито земеделие, без да използват метални инструменти или колело.
Сан Бартоло е бил регионален център по време на предкласическия период на маите, продължил от около 400 г. пр. н. е. до 250 г. от н. е. Тази епоха поставя основите на разцвета на културата на маите през последвалия класически период, известен с градове като Тикал в Гватемала, Паленке в Мексико и Копан в Хондурас.
В Сан Бартоло са открити около 7000 фрагмента от стенописи – някои от тях малки колкото нокът, а други – с размери 20 на 40 см, които професорът по антропология и съавтор на изследването Хедър Хърст от колежа Скидмор в щата Ню Йорк нарича „гигантски пъзел“.
„Седем сърни“ и други надписи върху единадесетте фрагмента от стенописи от Сан Бартоло, разгледани в проучването, говорят за зрели художествени и писмени умения в региона по онова време, което предполага, че календарът вече е бил използван в продължение на много години.
„На други места вероятно ще бъдат открити други образци, може би дори по-ранни“, казва Хърст.
„Второ, писмената традиция, представена в тези единадесет фрагмента, е разнообразна и експресивна. Технологията им за приготвяне на боите и калиграфската плавност са впечатляващи – това е била утвърдена традиция в писането и изкуството“, допълва Хърст.
Някои общности на маите и днес използват древния календар.
„Тази календарна система е просъществувала поне 2200 години, поддържана от маите във времена на невероятни обрати, стрес и трагедии“, казва Стюарт.
От Уил Дънам
