Днес Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, Солунските братя, посветили живота си на делото Христовата вяра да бъде разпространявана в славянските земи на родния език на славяните. Те са и създателите на първата азбука за славяните, глаголицата, от която после техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Горазд и Сава, посрещнати от българския цар Борис I, създават кирилицата, в чест на учителя си Кирил, измолил от папа Адриан правото да се води службата и на славянските езици.
Нека видим как Българската православна църква обяснява избирането на датата в книгата си „Житията на светците“ от 1991 г.
„Отначало Църквата празнувала паметта на всеки от тях (двамата братя – бел.ред.) в деня на смъртта им – св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже били родни братя и тяхното апостолско дело ги обединява в едно, то отдавна се появило желанието в славянските църкви да бъде обединена тяхната памет в едно общо чествуване. И навярно на първо време това станало в деня на Методиевата смърт. Това се вижда и от надписа на неговото проложни житие в пролога на Станислав от 1330 г.: „И се празнува тяхната памет на 6 април и църквите много празнуват в деня на тяхната памет.“ Но както правилно предполагат, поради Великия пост, когато църковният устав забранява тържествено да се чествува паметта на светците, също така от дълбока древност избрали 11 май като по-подходящ ден. Сборникът на Московския успенски събор – паметник на старобългарската писменост от XII век – поставя именно в този ден „паметта на житията“ на двамата братя Кирил и Методий. Така била почитана паметта на светите славянски равноапостоли до нашествието на татарите и турците върху православните славянски земи, след което това почитание изпаднало в забрава. И едва към средата на миналото столетие (XIX век – бел.ред.) то било възобновено в Русия под влиянието на славянофилите, а всред българите – под влиянието на започналата църковно-народна борба. Тогава именно Светият Всерусийски Синод по повод празнуването хилядагодишнината на моравската мисия на свети Кирил и Методий взел такова решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първончално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и христовата вяра, да се установи ежегодно, заочвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празик на преподобните Кирил и Методий“. Оттам това празнуване се разнесло по всички православни славянски страни.“
На 11 май 1889 г. своя празник чества и Седмо училище „Свети Седмочисленици“ в София, бивша Първа Девическа Гимназия, открита в далечната 1889 г.
А ето и думите, с които Свети Константин Кирил Философ защитава правото на славяните да случат Божието слово на своя език: „Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?“ И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други. … В закона е писано: „на чужди езици и с чужди уста ще говоря на твоя народ, но и тъй няма да Ме послушат, казва Господ“… Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което пиша, са Господни заповеди. А който не разбира, нека не разбира! И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици! Всичко да става с приличие и ред“. И пак казва: „всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца!“
