Танцови и певчески състави, както и индивидуални изпълнители превзеха сцените на Националния събор в Копривщица, възраждайки пламенно българските традиции
В местността „Войводенец“ между 8 и 10 август се проведе 13-тото издание на Националeн събор на народното творчество Копривщица, насърчавайки приемствеността на традициите между поколенията. Близо 7000 души взеха участие през тази година, изпълвайки поляните на местността с цветно веселие и мъдростта на традиционната култура.
Настоящото 13-о издание на Събора е юбилейно – навършват се 60 години от началото на инициативата. Националният събор на народното творчество се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първите петък, събота и неделя на месец август в град Копривщица. От 2016 г. Съборът е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.
Участието в националното грандиозно събитие е по административни области – Софийска област, Перник, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Добрич, Силистра, Търговище, Габрово, Пловдив, Хасково, Ловеч, Велико Търново, Кюстендил, Кърджали, Пазарджик, Благоевград, Варна, Разград, Русе, Видин, Враца, Шумен, Монтана, Бургас, Плевен и Смолян, които представиха своите програми на 6 сцени. На всяка сцена имаше жури, което оценяваше изпълненията, като отличаваше най-талантливите участници със златни, сребърни и бронзови медали. Предвидена бе и специална поощрителна награда за издирен старинен традиционен репертоар.
Националният събор на народното творчество Копривщица преминава през два етапа на реализиране – регионален и национален. След регионалните прегледи и определянето от селекционни комисии на участниците в авторитетния събор, комисии отличават с медали най-добре представилите се на Националния събор в Копривщица. Програмата за представяне на всяка административна област на Събора може да бъде с времетраене между три и пет часа по преценка на селекционната комисия, в която на регионалния и националния етап се включват експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките.
Изявите на българите, живеещи в чужбина и чуждестранните групи, изпълняващи български фолклор, бяха традиционно извън официалната състезателна програма, представяйки своята дейност на специално изградени две сцени – на площад „20 април“ в града и на лятна сцена в двора на Старото училище.
Тържественото откриване и закриването на Събора протекоха традиционно на централната сцена с великолепни концерти.
„С дълбоко вълнение заставам пред вас тук – в Копривщица, родния град на големия български възрожденец и фолклорист Любен Каравелов – място, в което всяко парче земя носи история, дух и надежда за свобода и добро“, подчерта министърът на културата Мариан Бачев в словото си при откриването на Събора. Той посочи, че Националният събор не е просто „система от практики по представяне и предаване на наследството“, както е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, а е жива и магична среща между настоящето и бъдещето. „Българският фолклор е онази невидима връзка, която ни държи здраво в трудно и весело време, каквито са и песните ни“, каза още министър Бачев.
Водеща на официалното откриване бе актрисата Елена Петрова, като специални изпълнители бяха Валя Балканска, която поздрави гостите с откриването на Събора с магичната „Излел е Дельо хайдутин“, и Бистришките баби, включени в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО под името „Бистришките баби: архаична полифония, танц и практики от региона на Шоплука“.
По време на уникалното събитие индивидуални и групови изпълнители демонстрираха майсторство и представиха обредни практики, песенни, инструментални, танцови, словесни и други форми на изразяване, свързани с традиционни знания и умения като част от българското културно наследство и локална идентичност.
Със заповед на кмета на Община Копривщица по времето на Събора бяха забранени пеене, свирене и озвучаване в обществените пространства на територията на община Копривщица с музика различен жанр от автентичната българска народна. Съгласно статута на Националния събор до участие не се допускат „изпълнители (професионалисти или самодейци), чийто репертоар се състои от произведения на обработения фолклор (песенен, танцов)“.
В рамките на Събора се създаде „улица“ на традиционни занаяти и домашни дейности, където се демонстрираха разнообразни умения, свързани с традиционните бит и култура.
Основни организатори на Националния събор на народното творчество в Копривщица са Министерството на културата, Община Копривщица, областната администрация на Софийска област, Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. Правителството подкрепи провеждането на събитието тази година с 350 500 лева чрез бюджета на Министерството на културата, а Община Копривщица получи допълнителен трансфер от 290 000 лева, с които бяха осигурени организацията и възможността за участие на множество носители на традициите.
Наред с всички отличени за таланта си бяха самодейците от общини Стара Загора и Добричка
20 добрички читалища представиха 16 певчески групи, 10 танцови състава, двама индивидуални изпълнители на народни песни и една група инструменталисти. Те бяха оценявани от жури с председател проф. доктор Венцислав Димов от Института за изследване на изкуствата към БАН и СУ „Св. Климент Охридски“, като получиха 23 златни и 6 сребърни медала. Община Добричка регистрира и най-масово участие в сравнение с другите общини от областта – 396 самодейци, водени от кмета на общината Соня Георгиева.
Самодейците от община Стара Загора от 11 народни читалища бяха отличени с 19 златни, 5 сребърни и 2 бронзови медали. „Това е блестящо представяне на над 170-те пазители на фолклорното ни богатство от 11 народни читалища, които впечатлиха журито както с автентичните си носии и подбран репертоар от местни песни, танци и мелодии, така и със завладяващата емоция на своите изпълнения“. Така изразиха своята благодарност пред таланта и искрената любов на самодейците към българския фолклор от отдел „Култура“ в Община Стара Загора. На предходното издание на Събора читалищните самодейци от Старозагорска община бяха отличени с 5 златни отличия – индивидуални и колективни, 5 сребърни и 7 бронзови.
За поредна година Националeн събор на народното творчество Копривщица представи културното многообразие на България – традиционни обреди и празници, пеене и свирене, танцуване и детски игри, разказване, традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци, традиционна медицина и други.
Очакваме следващия Националeн събор на народното творчество Копривщица, където предаването на традициите между поколенията ще кара сърцето да ликува с още по-голяма сила и вдъхновение!
