Имат ли гражданите конституционната свобода да си набавят средства за препитание по всякакви начини, дори когато са оценени като „безнравствени“?
Проституцията, просията и безделничеството вече на са престъпления. Това реши на 27 септември тази година Конституционният съд. Единодушно решение са взели всички членове на Конституционния съд, че проституция на доброволна воля вече не е наказуема, тоест не е престъпление.
Това стана факт след като Конституционният съд отмени ал.1 и ал. 2 от чл. 329 от Наказателния кодекс, които предвиждат:
ал. 1 Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с обществено полезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
ал. 2 Който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години.
Горецитираните разпоредби са в Наказателния кодекс от 1968 г., когато Конституцията (тази от 1947 г. и последвалата я от 1971 г.) въздига полагането на общественополезен труд в задължение на гражданите на социалистическа България. Демократичната Конституция от 1991 г. обаче изоставя разбирането за труда като задължение и предвижда в чл. 48, ал. 1: „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право“.
Въпреки това, чл. 329 от Наказателния кодекс продължи да бъде действащо право. Съгласно практиката на Върховния съд (тълкувателно решение №29/1984 г.) за неморални се приемат доходите, придобити чрез проституция, сводничество и просия. А под ударите на наказателния закон попадат тези, които не упражняват общественополезен труд най-малко четири месеца в годината.
Как се стигна до законовите промени
Делото за установяване на противоконституционност на чл. 329, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс (обн. ДВ бр.26 от 02.04.1968 г.), е възобновено на 03.05.2022 г. по искане на главния прокурор на Република България. По думите на Иван Гешев: „ Гражданите имат конституционно гарантирана от законите свобода да си набавят средства за препитание по всякакви правомерни начини, трудови и нетрудови, дори когато те могат да бъдат оценени като безнравствени”.
Както стана ясно по-горе, всичките десетима конституционни съдии са взели единодушно решение по отношение на ал. 1 и ал 2., като Янаки Стоилов е подписал акта с особено мнение.
Юристи са на мнение, че това са първите стъпки в посока легализиране на тази професия. Други твърдят, че това е осъвременяване на текстовете от Наказателния кодекс, тъй като същите не били променяни от началота на демократичните промени в България.
Пред Нова ТВ адвокат Иво Найденов заяви: „Следва това да бъде правно регламентирано, че правото на труд на никой не може да му бъде отнемано. Живеем в демократично общество и въпросът за морала не е по съществото на правото”.
Икономисти твърдят, че ако тази професия излезе на светло, това ще доведе до постъпления в хазната, чрез данъците. Това мнение споделя и адвокат Найденов: „Такава професия трябва да се появи в НОИ, да внасят своите осигуровки и да си плащат данъците.“
Дали тези икономисти биха преподавали икономическите си теории на своите деца и близки, разкриващи възможности за занимаване с проституция, за да се подпомага бюджетът на държавата ни?
Отражение в обществото
Темата за сексуалната свобода е засегната в глава седма „Разрушаване на семейството“ от книгата „Как призракът на комунизма управлява нашия свят“:
Либералните политици в Брюксел и неправителствени организации ни вменяват новите европейски ценности. Целенасоченото потъпкване на традиционните духовни и морални ценности в българското общество започва още през ерата на комунизма. Тази упадъчна тенденция се налага и в западните общества не от скоро.
През 60-те години на миналия век на Запад се появяват различни антитрадиционни движения, сред които модерният феминизъм, „сексуалната свобода“ и правата на хомосексуалистите. Институцията на семейството е засегната най-силно. Под знамената на равенството и еманципацията – скрито и явно подкрепени от съвременните закони, училищни програми, академична теория и икономически политики – тези движения изкривяват традиционните връзки между половете, развращават децата и довеждат човешкото поведение до невъобразими досега низини.
Тази тенденция, появила се в началото на 19-и век, е дълбоко проникната от комунистически идеологически фактори. Фридрих Енгелс в крайна сметка се надява на широко разпространено „неограничено сексуално общуване“ с цел разпадане на традиционния брак и окончателно премахване на семейната институция.
Легализирането на проституцията е още една стъпка, която би тласнала днешните младежи в болезнена безпътица, обвързвайки унищожителния кръг на тяхното нравствено и физическо развитие с обстоятелството, че подрастващите в днешно време са хиперсексуализирани, бидейки изложени на упадъчни сексуални концепции и порнография във все по-ранна възраст.
В традиционните общества както на Изток, така и на Запад целомъдрието в отношенията между мъжете и жените се е смятало за добродетел. Днес то се смята за отживелица и потисничество.
А как да приемем това, че упражняването на занятието проституция се очаква да има своя код на дейност по Класификатора на икономическите дейност в НОИ?
Имайки предвид, че моралът не заляга в правните норми, съгласно гореспоменатия коментар на адв. Иво Найденов, то съвременното общество по чии нравствени норми на поведение би трябвало да се ръководи, щом днес в България сме наследили атеистични модели на мислене и поведение? Днес липсата на морални устои лишава човека от осъзнаването на това, че Божи или вселенски закон е, че доброто се възнаграждава с добро, а злото се овъзмездява със зло.
Оказва се, че правните норми служат за подмяна на доброто и злото.
Мненията, отразени в този материал са на автора и не представляват непременно възгледите на „Епок Таймс България“.
