Китай, Русия и други държави искат да се откажат от щатския долар, но той няма алтернатива.
През последните седмици китайските държавни медии, медиите за криптовалути и други не-мейнстрийм медии правят публикации за това как светът изоставя щатския долар като резервна и търговска валута. В други материали се твърди, че китайският юан придобива интернационален характер или че групировката БРИКС (BRICS), съставена от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, е на път да емитира своя собствена валута, за да се отдалечи от долара.
Друго твърдение е, че Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) ще премине или към юана, или към съставна валута, или към валутата на БРИКС.
Тези твърдения са силно преувеличени. Целта на Русия и Китай винаги е била да се отдалечат от долара, а много държави негодуват срещу валутната хегемония на Вашингтон. Но опитите за т. нар. дедоларизация или намаляване на доминиращото положение на долара на световните пазари се оказват невъзможни по многобройни причини, а предизвикателствата изглеждат непреодолими.
Първата пречка пред отказа от долара е, че държавите ще трябва да намерят или създадат алтернатива. Понастоящем щатският долар е най-полезната валута в света, като чрез него се извършва около 90% от цялата валутна търговия. Освен това малко под 60% от всички валутни резерви, държани от централните банки по света, са в щатски долари или в доларови еквиваленти.
Повечето стоки, включително петролът, както и по-голямата част от международната търговия, се оценяват в долари, а над 74% от външната търговия се урежда в долари. Тъй като инвеститорите искат да избегнат валутния риск, правителствата по света емитират повечето от своите чуждестранни облигации и държавни дългови задължения в щатски долари.
Един от често изтъкваните аргументи за дедоларизация е, че щатският долар не е обезпечен със злато. Това е вярно, но то е вярно и за почти всички други валути днес. Печатаните валути, емитирани от правителствата, са фиатни валути, което означава, че те съществуват по-скоро по силата на правителствено решение, а не са конвертируеми в злато или сребро по фиксиран курс.
Това, което придава стойност на щатския долар, е, че правителството на САЩ може да облага американците с данъци. В Съединените щати живеят повече от 330 милиона души със среден годишен доход на домакинство от 69 500 щатски долара. Тъй като данъчната служба се справя много добре с работата си по събиране на приходи за правителството на САЩ, всеки дълг, натрупан от правителството, може да бъде изплатен чрез облагане на американците с данъци.
Тъй като не съществува златна валута, която би могла да замени долара, богатството на американския народ и пълният авторитет на правителството на САЩ осигуряват най-добрата защита за валутата. Другият вариант е напълно да се доверим на Китай, Русия, Бразилия, Индия или Южна Африка, които имат по-малък брутен вътрешен продукт и валути, които не са особено полезни извън родния им пазар.
Ако светът поиска да премине към златна валута, Съединените щати, разполагащи с 8133 метрични тона злато, имат най-големите резерви в света. Следват Германия, Италия и Франция. Русия е на пето място с едва 2299 метрични тона. Следва Китай с 1948 метрични тона. Общата сума за Бразилия, Индия и Южна Африка е само 1040. Следователно общите златни резерви на всички държави от БРИКС (5287 тона) са значително по-малки от златните резерви на САЩ. Така че дори при връщане към златна валута американският долар ще бъде най-силната валута.
По ирония на съдбата повечето от държавите, които призовават за срив на щатския долар, използват щатския долар за обезпечаване на собствената си валута – пряко или косвено. Страните производителки на петрол – Йордания, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – обвързват валутата си с долара. Макар че юанът е обвързан с щатския долар, на него му е позволено да се колебае в тесен диапазон. Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка не са обвързани с долара, но валутите им се считат за само частично конвертируеми или неконвертируеми, което отслабва жизнеспособността им като международни валути.
Освен това валутните резерви, използвани за обезпечаване на валутите на всички тези държави, се състоят предимно от щатски долари и дългови задължения на правителството на САЩ или държавни ценни книжа, емитирани или гарантирани от правителството на САЩ. Това означава, че стойността на валутата и богатството на тези държави зависят главно от количеството американски долари, които те държат. Ако доларът се срине, ще се сринат и чуждестранните резерви на тези държави, което ще доведе до спад и на собствените им валути.
Последната пречка пред създаването на международна валута, която да замени долара, е, че всички страни по света трябва да се споразумеят. Ако БРИКС създаде своя собствена валута утре, ОПЕК ще трябва да се съгласи да приеме тази валута за търговия с петрол.
Европейският съюз, Асоциация на страните от Югоизточна Азия (ASEAN) и други търговски блокове и държави ще трябва да се съгласят да приемат тази валута за търговия. Ако не го направят, валутата няма да е много полезна и няма да се държи в резерви. Много малко вероятно е светът да се съгласи да използва чисто нова валута на БРИКС, водена от Русия и Китай. Ето защо другият вариант – този, който китайският лидер Си Дзинпин наистина иска – е всички да се съгласят да използват юана.
Това повдига въпроса за суверенитета.
Причината, поради която много страни искат да се откажат от долара, е да увеличат икономическата си независимост. Приемането на юана не би постигнало тази цел. Тези държави биха се подчинили на Пекин. Руският президент Владимир Путин с неохота прие използването на юана в някои търговски отношения с Китай, тъй като международните санкции не позволяват на Москва да използва долари. Малко вероятно е обаче той да се откаже от рублата. Въпреки че е член на БРИКС, Индия има враждебни отношения с Китай и би отхвърлила всяко преминаване към използване на юана.
В резултат на това американският долар ще остане глобалната валута, докато не бъдат решени всички тези проблеми. И досега никой – дори Си или Путин – няма решение.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Антонио Грасефо, доктор по икономика, е икономически анализатор на Китай, който е прекарал повече от 20 години в Азия. Завършил е Шанхайския спортен университет, има магистърска степен по икономика на Китай от Шанхайския университет Дзяотун, а понастоящем изучава национална отбрана в Американския военен университет. Той е автор на „Отвъд пояса и пътя: Зад глобалната икономическа експанзия на Китай“.
