Коментар
Правителствата по света възнамеряват да позволят на генералния директор на Световната здравна организация да взима решения за здравето ни, семейните и обществени свободи, когато той или тя сметне това за необходимо. Успехът на това прехвърляне на правомощия зависи от общественото невежество за потенциалните последици, както и за същността на самата СЗО и скорошните ѝ промени в политиката по отношение на пандемиите. И обратното – когато обществото е осведомено, толкова по-вероятно е неговите лидери да действат в негов интерес, а не срещу него.
В края на 2019 г. СЗО издаде нови препоръки за пандемичния грип. Грипът се разпространява по същия механизъм като вируса, причиняващ COVID-19 (аерозоли), като смъртността при повечето хора е сходна. СЗО заяви, че „при никакви обстоятелства“ не се препоръчва проследяването на контактните лица, карантина на изложените на риск, проверка на входа и изхода или затваряне на границите. Тя предвиди единствено да наложи затваряне на предприятия за период от седем до десет дни при тежка епидемична обстановка.
СЗО предупреди да не се предприемат строги мерки, тъй като те биха имали минимално въздействие върху разпространението на респираторния вирус чрез аерозоли и същевременно неизбежно биха довели до увеличаване на бедността, особено за хората с ниски доходи. Бедността причинява смъртност сред по-младите и е основен убиец на бебета в страните с ниски доходи.
Няколко месеца по-късно, в борбата с COVID-19, СЗО препоръча всичко, което преди това бе отхвърлила. Този обрат в препоръките ѝ доведе до предвидения ефект – увеличаване на бедността и съкращаване на продължителността на живота, особено сред най-бедните и най-уязвимите хора в света, като същевременно имаше минимално общо въздействие върху разпространението на вируса.
Докато указанията на СЗО от 2019 г. се основаваха на познания трупани с десетилетия, препоръките ѝ за блокиране на COVID-19 дойдоха единствено от опита в един град в Китай. Нейният нов източник на знания няколко седмици по-рано беше заявил, че новият вирус не се предава от човек на човек. Това беше последвано от очевидна пропаганда, възприета от световните медии, за хора, които падат мъртви по улиците.
Изключително важно е да се разбере какво е довело до този обрат в политиката на СЗО и да се уточнят вредите от него. Международните приоритети в областта на общественото здраве в момента се променят с конкретната цел да се позволи на СЗО да прави това отново и да го прави по-често и още по-сериозно. През май 2024 г. правителствата ще гласуват, за да позволят на един човек да диктува затварянето на граници и карантината, и да изисква медицински прегледи и ваксинация на техните граждани. Те ще се съгласят да цензурират онези, които протестират. Правителствата ни ще се ангажират да направят препоръките на това лице по отношение на правата ни на семеен живот, работа и училище задължителни.
Като насърчава затварянето, СЗО следва не само Китай, но и група мощни интереси, свързани с фармацевтичната индустрия, които прокарват тези подходи от повече от десетилетие. Те са създали публично-частни партньорства, като базираната в Швейцария CEPI, насочвайки средства на данъкоплатците за насърчаване на техния авторитарен подход към общественото здраве. През октомври 2019 г. фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, Световният икономически форум и Училището по обществено здраве „Джон Хопкинс“ свикаха среща, наречена Event-201, на която СЗО, ЦКЗ в Китай и други институции проведоха симулации на такива подходи за хипотетична епидемия от коронавирус. По това време COVID-19 вече е циркулирал далеч отвъд границите на Китай.
Докато установяваха това влияние върху политиката в областта на общественото здраве, фармацевтичните компании и техните частни инвеститори все повече финансираха самата СЗО, като сега осигуряват около 25% от нейния бюджет. Това финансиране е „специфично“, което означава, че финансиращата организация решава как и къде да бъде изразходвано. Някои правителства вече също „определят“ по-голямата част от финансирането си, което води до това, че повече от 75% от дейностите на СЗО се определят от донора. Германия се откроява като втори по големина национален донор след Съединените щати, като е и основен инвеститор в BioNTech – разработчик на mRNA ваксината срещу COVID-19 на Pfizer.
След това, като отхвърли основите на имунологията, СЗО заяви в края на 2020 г., че само ваксинацията може да доведе до висок имунитет на общността („стаден имунитет“) и стана основен поддръжник на масовата ваксинация в рамките на епидемията, като напълно се съобрази с частните си спонсори. Под натиска на очевидната лъжа, скоро след това тя промени позицията си спрямо ваксинацията като я направи „препоръчителна“ – също толкова глупаво като общо твърдение, тъй като много ежедневни вируси са очевидно леки. Макар и да не се основава на доказателства или експертни познания, това очевидно служи на определена цел.
Въпреки наличието на ясно диференцирана група хора във висок риск от COVID-19, ваксинацията за всички беше промотирана от фармацевтичните инвеститори като „изход“ от карантините, за които същите тези хора първоначално се застъпваха. Несъгласуваната мантра на СЗО „Никой не е в безопасност, докато всички не са в безопасност“ се предполагаше, че подкрепя това, но логическият извод беше, че ваксинацията не защитава дори ваксинираните.
В западните страни резултатите от тези политики станаха все по-очевидни: нарастващо неравенство, закрити предприятия и увеличаваща се смъртност сред младите хора от всякакво естество. В страните с ниски доходи в Африка и Азия, които някога бяха приоритет на СЗО, действията ѝ са още по-опустошителни. Както се предвижда в началото на 2020 г., маларията, туберкулозата и ХИВ/СПИН се увеличават, убиват повече хора и на много по-млада възраст, отколкото COVID-19. Още над 100 милиона души се сблъскват с недохранване, до 10 милиона момичета ще преживеят детски бракове и нощни изнасилвания, а милиони майки ще загубят бебетата си заради последиците от задълбочаващата се бедност. Според оценки на УНИЦЕФ само през 2020 г. в Южна Азия ще има близо четвърт милион допълнителни смъртни случая на деца, причинени от карантиниране в домовете. СЗО направи това – тя заяви, че това ще се случи, след което насърчи изпълнението му.
Малцина спечелиха от мерките срещу пандемията, но тези, които спечелиха, спечелиха; особено частните и корпоративните спонсори на СЗО с големи фармацевтични и софтуерни активи спечелиха значително. Служителите на СЗО и други лица, работещи в областта на глобалното здравеопазване, също спечелиха и сега си осигуряват доходоносни кариери, тъй като програмата се разширява. Тъй като старото обществено здраве, основано на доказателства, е изтласкано встрани, кариера ще се прави в новото обществено здраве на софтуерните предприемачи и фармацевтичните магнати.
Така че имаме проблем. СЗО, която привидно е водеща, е в дълбок конфликт чрез своите частни инвеститори, като същевременно се управлява от асамблея, включваща мощни държави, враждебни към правата на човека и демокрацията. Политиките ѝ по отношение набирането на персонал, основани на квоти за държавите, дори не се стараят да осигурят техническа експертиза.
Неотдавнашното поведение на тези служители – сляпо, послушно спазване на многобройните безсмислени твърдения на организацията – трябва да повдигне въпроси относно тяхната почтеност и компетентност. Разрастващата се пандемична индустрия разполага с огромни финансови средства, насочени към медийно и политическо спонсорство, а нашите политици се страхуват от политическо забвение, ако ѝ се противопоставят.
Пандемиите са рядкост. През миналия век СЗО изчислява, че има около една на поколение. По време на разпространението си те намаляват продължителността на живота по-малко, в сравнение с туберкулозата или рака. Никой не може рационално да твърди, че сме изправени пред екзистенциална криза или че загубата на човешката свобода в полза на фармацията и частните предприемачи е легитимен отговор на общественото здраве, ако се сблъскаме с такава. Демокрациите ни са подложени на ерозия в резултат на огромна неморална бизнес сделка, структура, създадена да концентрира богатството на мнозина в ръцете на малцина. COVID-19 доказа, че моделът работи.
Единственият истински въпрос е дали и как може да бъде спрян този разрушаващ обществото пандемичен влак. Професиите в областта на общественото здраве искат кариера и заплати и няма да се намесят. Те са доказали това при предишни прояви на фашизъм. Обществото трябва да се образова и след това да откаже да се подчини. Можем само да се надяваме, че някои от нашите предполагаеми лидери ще се намесят, за да му помогнат.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на Епок Таймс България.
Дейвид Бел е лекар и старши научен сътрудник в Института Браунстоун, САЩ. Работил е в областта на вътрешните болести и общественото здраве в Австралия и Обединеното кралство, както и в Световната здравна организация като ръководител на програмата за малария и фебрилни заболявания във Фондацията за иновативна диагностика в Женева и като директор на глобалните здравни технологии в Intellectual Ventures Global Good Fund в Белвю, Вашингтон. Консултира в областта на биотехнологиите и глобалното здравеопазване.
