Getting your Trinity Audio player ready...
|
Има ли Европа свое коренно население и как се променя демографията на континента? – публичен дебат в Софийския университет
Фондация „Консервативно общество” поднесе поредната вълнуваща среща в Софийския университет „Св. Климент Охридски” на 6 февруари 2024 г. Това е второто публично събитие на фондацията. То бе организирано от студентското сдружение „Полити” и Студентски дипломатически клуб. За гост-лектор бе поканен председателят на фондация „Консервативно общество“ Кристиян Шкварек.
Темите на дебата са изключително важни за едно консервативно общество, за неговите непреходни ценности и бъдещото му развитие. Има ли Европа коренно население? Каква е историята на миграциите и трансформацията му? Променя ли се демографията на континента, в каква насока и с какви темпове?
Пред препълнената зала със студенти и преподаватели историкът Кристиян Шкварек се нае да развенчае няколко основни мита, свързани с произхода на европейското население. Темата за миграционните процеси бе разгледана през призмата на историята и така лекторът събуди вълнуваща дискусия по този толкова важен въпрос за съвременна Европа.
Един от акцентите на състоялата се среща беше развенчаването на няколко от най-разрушителните тези по въпроса с миграцията в Европа. Първата теза е, че Европа няма коренно население и втората – че в Европа съществува перманентна миграция. Така тези два мита се преплитат един с друг и подхранват твърденията, че движението на хора в Европа е нещо естествено. Тоест всякакви миграционни процеси се считат за едва ли не естествено явление, защото хората на този континент непрекъснато са се движили от едно място на друго.
В тази връзка, Кристиян Шкварек посочи, че на база на тези не до там верни твърдения, определени групи от хора и политици се опитват да неглижират случващата се в последните няколко години силно обезпокоителна миграция на Стария континент.
Въвличайки ни в интересен исторически разказ, лекторът разкри накратко ходът на историята, на чиито фундамент обобщи линията на съвременните миграционни явления, засягащи Европа и подчерта тяхното глобално отражение.
Три групи хора съставляват коренното население на Европа
Три групи хора оформят населението на Европа, което преминава през три периода на миграция. Връщайки историята назад до 8000 г. пр. Хр., разглеждаме първата група – така нар. ловци-събирачи. Тези ловци-събирачи са били основното население на Европа, като те преживяват първа масова миграция, започнала 7000 г. пр. Хр. Тогава от близкия изток започват да идват неолитните земеделци. Това са най-ранните земеделци, които започват да навлизат в Европа, като първият миграционен процес вече е факт.
Неолитните земеделци заменят ловците-събирачи. В следващите 3000 г. те живеят в Европа и развиват земеделие. Някъде до 4000 г. пр. Хр. неолитната революция претърпява промяна. След близо 3000 г. на необезпокоявано битуване неолитните земеделци се срещат с нови заселници на Европа – индоевропейците.
При тях се наблюдава интересна динамика. Веднъж на няколко години всички млади мъже от индоевропейското племе се събират и формират тяхно мини общество. Предвождани от по-възрастен мъж, те напускат племето. Пристигайки в източна Европа, тези млади мъже убиват мъжете в селата на неолитните земеделци и вземат жените им. Този акт те извършват перманентно през следващите 2000 години.
С тези си действия младите мъже допринасят за това, че целият геном на съвременна Европа да се състои приблизително от еднакъв процент на неолитни земеделци и индоевропейци. Това е втората масова миграция в Европа.
Така Европа вече има формирано коренно население.
Изследвания, направени през последните 15 години, показват една и съща картина, а именно, че навсякъде в Европа всеки един от народите е комбинация от три основни предци: ловци-събирачи, неолитни земеделци и индоевропейци.
Всяко следващо генетично проучване доказва безспорният факт, че Европа има своето коренно население. То има ясни изображения в генетиката и структурата на европейските народи.
Европейската цивилизация
След двата големи миграционни периода, разделени от 3000 г., почти всички хора в Европа получават от своите индоевропейски прародители (бащи) индоевропейски език. От него се раждат като диалекти трите основни езикови групи в Европа. Тази доказана теория опровергава наратива, че има расови различия между населението на Стария континент.
Стигайки до „Великото преселение на народите” (IV – VII век. сл. Хр.), периодът бележи голямо преместване на групи от хора към Евразия. По-голямата част от тях обаче са индоевропейци, като тогава се смесват изключително близки племена.
За последните 8000 години три пъти големи групи от хора са се местили към Европа и вътре в Европа. Проследявайки трите големи преселения: „Неолитното”, „Индоевропейското” и „Великото преселение на народите”, може да се заключи, че именно те формират генетично и географски хората, които живеят на Стария континент.
След като европейското население се е оформило генетично, географски и езиково, то се оформя и религиозно – идва християнството. След установяването си то се отличава като финалния компонент, който оформя и изгражда цивилизация. Така за тази цивилизация – с вече изградени граници и култура – можем да кажем, че е завършена и изразена Европа.
През VII век християнският свят губи ⅔ от своята територия в следствие на ислямската експанзия. Тези граници, които днес възприемаме за Европейски свят, би трябвало да включват Анадола, но тази част е изтласкана именно от тази експанзия. Християнството се развива в следващите 1500 години до това, което го познаваме днес, като християнството е основен цивилизационен белег за това какво са европейците.
Миграцията в съвременна Европа
Здравите корени на европейското население се определят от демографския облик на Стария континент – коренното население (оформено в три миграционни процеса), трите основни големи езикови групи (славянска, германска и романска) и християнството.
И така миналото ни помага да разберем настоящето. Между 1952 г. и 1971 г. границите на по-голяма част от западноевропейските държави са отворени за легална миграция. Великобритания, Германия и Франция приемат актове за свободното влизане на население от бившите колонии на Европа. През 1951 г. във Франция 1% от населението е мюсюлманско – днес около 14% от това население е мюсюлманско. Оказва се, че 60 години легална миграция променя 14% от населението на Франция, което е абсолютно несравнимо с нито един период и никаква миграция за последните 1500 години. Единствено можем да я сравним с последната масова миграция на индоевропейците преди 5000 години.
Данните опровергават твърдението, че в Европа винаги е имало миграция, че тя е нещо естествено и хората винаги са се движили. В тази връзка едно изследване дава съвсем ясна картина на миграционната ситуация в съвременна Европа. То посочва, че ако днес границите на Европа бъдат напълно затворени и няма никаква миграция, през 2050 г. населението на Европа ще бъде близко до това в момента – с 15% мюсюлманско присъствие. Ако границите на Европа не бъдат веднага затворени за мигранти, а бъде ограничен достъпът на мигранти – населението на Европа през 2050 г. ще бъде с 20% мюсюлманско представителство. Ако обаче границите не се затворят и не се предприеме никакво ограничение за мигрантите – през 2050 г. мюсюлманското население на континента ще бъде около 30%.
Митът, че Европа няма коренно население е развенчан. Митът, че масовата миграция е нормално явление за Европа също е развенчан, като миграционните процеси за 8000 години са само три. Данните показват, че Европа се намира в извънредна ситуация и тази ситуация изисква проблемът да бъде поставен на масата за широк дебат и многократно обсъждане. Но едно е ясно – всяка миграционна вълна протича с колапс на системите, с хаос и насилие. Ще направи ли Европа, люлката на цивилизациите, нещо за това?