Историята, която Пекин прикрива
В исторически план Русия и бившият Съветски съюз неведнъж са нахлували в китайски територии и многократно са избивали невинни китайски граждани. Много малко хора са чували за етническото прочистване, извършено във Владивосток.
Ли Юанхуа, китайски историк, който понастоящем живее в Австралия, разказа историята на Владивосток в предаването Pinnacle View на телевизия NTD.
Районът на Владивосток е бил част от китайската територия по време на династиите Юан, Мин и Цин. Ситуацията обаче се променя след 1630 г., когато руски изследователски екип открива Владивосток – незамръзващо пристанище, което се оказва търсеното от тях морско пристанище в Далечния изток. Впоследствие те започват да жадуват за тази земя – разказва г-н Ли.
С намаляването на националната мощ на династията Цин желанието на Русия да завладее тези земи става все по-силно. Когато Великобритания и Франция започват да воюват с Китай по време на Втората опиумна война, Русия се възползва от ситуацията и принуждава правителството на Цин да подпише договора от Айгун през 1858 г., който предвижда 400 000 кв. км земя на изток от река Усури да бъдат под съвместното управление на Русия и Китай.
Две години по-късно, след края на Втората опиумна война, Русия се възползва от кризата и под претекст, че помага на правителството на Цин да посредничи, изисква от него да подпише Пекинския договор от 1860 г., който допълнително отстъпва териториите директно на Русия, включително Владивосток. Най-голямата грижа на правителството на Цин по това време е да потуши Тайпинското въстание – въстание в Южен Китай, започнало като селски бунт и превърнало се в изключително кървава гражданска война. Затова то се съгласява да отстъпи земя в замяна на помощта на Русия, Великобритания и Франция за завладяването на Небесното царство на тайпините – теократична монархия, основана на християнството.
Г-жа Гуо Дзюн, главен редактор на хонконгското издание на The Epoch Times, добави по време на телевизионното предаване Pinnacle View, че Владивосток има огромно значение за Русия.
„Руският монарх Петър Велики, който е учил в Западна Европа, усеща настъпването на ерата на морската хегемония и мечтае да притежава морско пристанище“, посочи г-жа Гуо. „Вследствие на това Русия води войни срещу Швеция и Османската империя, като си осигурява два изхода към морето: Финския залив – където е създаден Санкт Петербург, и Крим. Въпреки това Балтийско море, до което се стига през Санкт Петербург, е вътрешно море, както и Черно море, до което се стига през Крим, като и двете са под контрола на други държави. По този начин възможностите за морски достъп на Русия се свеждат до две: на юг, с надеждата да достигне Индийския океан през Иран или Афганистан, което завършва с неуспех в Афганистан; и на изток, което включва завладяването на Сибир и евентуално придобиването на земите на изток от река Усури от династията Цин, сред които най-важен е Владивосток.“
Владивосток е единственото руско пристанище с пряк достъп до океана, което не замръзва през зимата. Ето защо Владивосток, което на руски означава „завладяване на Изтока“, представлява тяхната мечта за достъп до Тихия океан от това място – посочва още Гуо Дзюн. Някога той е служил и като база на руския Тихоокеански флот, който е бил напълно унищожен от Япония по време на Руско-японската война през 1905 г.
Клането на китайските мигранти
Ли Дзюн, независим китайски телевизионен продуцент, казва в предаването Pinnacle View, че ако не се е случила Първата световна война и Червената октомврийска революция, районът на Владивосток е щял да стане като Сингапур.
Заради условията по транспортиране по онова време малко руснаци са искали да се преместят там. За период от около 20 години, от 1860 г. до 1881 г., имало само около 10 000 имигранти от Русия, докато за китайците, особено за тези от Североизточен Китай и Шандун, било сравнително лесно да мигрират във Владивосток. В резултат на това китайците във Владивосток стават все повече и повече.
Руските преселници са предимно войници или земеделски пионери, които идват да живеят в провинцията. В големите градове като Владивосток китайците съставляват повече от половината от населението.
По това време голяма част от инфраструктурата, включително Сибирската железница във Владивосток, е построена от китайци. Основните търговски улици във Владивосток са били предимно собственост на китайци, а някои от най-оживените пешеходни улици във Владивосток днес са били управлявани от китайски бизнесмени по онова време. Ситуацията е подобна на тази в Югоизточна Азия, където много градове са построени от китайски имигранти. Може да се каже, че китайците и руснаците развиват Далечния изток заедно.
Във военно и политическо отношение руснаците са имали контрол, но в търговско отношение доминират китайците.
Г-н Ли посочва, че ако не са се случили Първата световна война и Червената октомврийска революция, е било възможно все повече китайци да са се преселили там и Владивисток е можел да се е превърне в Сингапур или Малайзия на Североизточна Азия.
„Лозунгите на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) бяха много примамливи като например „равенство на всички хора“ и „премахване на експлоатацията и потисничеството“. По онова време се говореше, че има поне 50 000 китайци, които помагат на КПСС да се бори срещу царска Русия. Но по-късно, след като СССР придобива власт, ситуацията бавно се променя“, посочва г-н Ли.
Според архивни документи броят на китайците в Далечния изток започнал да намалява непрекъснато – от 200 000 на 60 000, а след това на 40 000. През 30-те години на ХХ век остават само около 30 000 китайци.
„По това време, в разгара на руската Голяма чистка, Съветите започват да предприемат принудителни мерки и извършват серия от мащабни арести, включително арести на повече от 6000 души в префектура Бинхай, като смятат, че тези китайци са шпиони. Повече от 3000 китайци са разстреляни в рамките на една операция“, казва г-н Ли.
„След това много китайци бяха осъдени на поправителен труд и много от тях умряха в трудовите лагери. По-късно статистиката показва, че броят на китайците, убити от Съветския съюз по време на Голямата чистка между 1936 и 1938 г., е около 8000 души. Заедно с тези, които са загинали в трудовите лагери, повече от 10 000 китайци са загубили живота си.“
„Останалите около 8000 китайци вече са били ужасени и живеели в постоянен страх, защото техните роднини и приятели са били убити. Затова китайското правителство най-накрая връща тази група китайци. След това се говореше, че в Далечния изток са останали само около двеста или триста китайци. Епохата на десетки хиляди или дори стотици хиляди китайци във Владивосток в Далечния изток приключи напълно“, продължи разказа си г-н Ли.
Според експерта би могло да има две причини, поради които КПСС е решила да извърши масово клане на китайското население.
„Може би, от една страна, комунистите са искали да премахнат частната собственост и тъй като всички китайци там са били бизнесмени и капиталисти, те са смятали повечето от китайците за свои класови врагове. Те предприели всякакви мерки за потискане и угнетяване на китайците, за да ги накарат да напуснат. От друга страна, след създаването на Съветския съюз, националистическата тенденция става все по-силна. Руснаците смятаха, че неруските и неевропейските азиатци са заплаха за тях, затова започнаха да провеждат политика на депортация срещу корейците, японците и китайците“, казва г-н Ли.
Прикриване от ККП
Ши Шан, писател и сътрудник на китайското издание на The Epoch Times, заяви в същото телевизионно предаване, че ККП често дава бурна гласност на така наречените анти-китайски тенденции или Закона за изключване на китайците в САЩ, Канада и Австралия, но крие от китайския народ клането във Владивосток.
„Русия е окупирала много голямо количество земя в Китай, вероятно 3 милиона квадратни километра, ако се пресметне всичко“, каза той. „Съдбата на китайците във Владивосток е била нещастна, но ККП никога не споменава тези трагедии, например как руснаците или Съветския съюз са убили китайците във Владивосток. Те рядко говорят за това. Разбира се, по мое мнение не Русия е извършила истинското зло, а Съветският съюз. Така че това е тема табу за ККП.“
