Getting your Trinity Audio player ready...
|
Богатата история и култура на Турция, разнообразните пейзажи, възхитителната кухня, дружелюбните местни жители и страхотното съотношение между цена и качество са привлекли забележителните 46,7 милиона чуждестранни туристи през 2023 г.
Остава обаче неизменният въпрос: наистина ли си заслужава да посетите южната ни съседка? За любителите и защитниците на животните отговорът придобива различен нюанс.
Съдбата на бездомните животни
Стотици активисти за правата на животните се събраха в истанбулския квартал Кадъкьой на 9 януари 2024 г. за да протестират срещу неотдавнашната заповед на турското правителство за премахване на бездомните кучета от улиците, класифицирани като „опасни“. Протестиращите, много от които държаха плакати с лозунги като „Къде са кучетата от нашия квартал?“ и „Свобода за бездомните животни“, изразиха опасенията си относно хуманното отношение към кучетата и потенциала за малтретиране на животните в приютите.
Заповедта, издадена от президента Реджеп Ердоган през декември 2023 г., предизвика възмущение сред групите за права на животните, които твърдят, че тя е нехуманна и ще доведе до смъртта на много кучета. Активистите посочват факта, че приютите в Турция често са пренаселени и недостатъчно финансирани, и че много кучета са евтаназирани скоро, след като са приети.
Протестиращите призоваха и за прекратяване на практиката да се тровят бездомни кучета, която все още е разпространена в някои части на Турция. Те твърдят, че това е жесток и неефективен начин за контрол на популацията на бездомните кучета и че често води до страдание на невинни животни. Турското правителство защити заповедта, заявявайки, че тя е необходима за защита на обществената безопасност от „опасни“ кучета.
Критиците обаче твърдят, че правителството не прави достатъчно, за да се справи с първопричините за проблема, като липсата на програми за стерилизация и кастрация, и изоставянето на нежелани домашни кучета.
Котките на Истанбул
Ситуацията с уличните котки в Турция е още по-сложна и контрастна, в зависимост от гледната точка.
Турция има дълбока културна връзка с котките, датираща от османските времена. Те се разглеждат като символи на късмет и духовни пазители. В някои региони на страната това се превръща в широко разпространени грижи и хранене от обикновените граждани, като много от тях оставят храна и вода за „сокак кедилери“ (уличните котки).
През 2021 г. Турция въведе национална политика, забраняваща евтаназията на здрави бездомни животни, със специален акцент върху осигуряването на защита на уличните котки. Въпреки това настоящите обстоятелства предлагат различна реалност.
В градове като Истанбул гражданите често поемат колективна отговорност за хуманното отношение към котките. Доброволци създават приюти, осигуряват медицински грижи и защитават благосъстоянието на котешките обитатели. В определени квартали се назначават специални „пазители на котки“, които да наблюдават грижите за тях. Независимо от това, действителността, описвана от групите за спасяване на котки в Истанбул представя контрастираща и потенциално предизвикателна перспектива.
Видеоклипове и снимки, показващи добре гледаните улични котки в Истанбул, привличат вниманието, създавайки „положително“ възприятие за условията на мъркащите любимци. Поддръжниците твърдят, че този начин на представяне не само подпомага туризма, но също така и печели международна подкрепа за различни инициативи за хуманно отношение към котките в южната ни съседка.
Въпреки това, местните спасители на котки посочват, че това е използване на онлайн примамки за увеличаване на последователи, привличайки вниманието им да кликнат върху връзка или да прочетат истории, които основно облагодетелстват своите автори, без непременно да допринасят за каузата, която претендират, че поддържат.
Каква е реалната ситуация?
Свръхпопулация: Въпреки предполагаемите грижи, които се предоставят, липсата на широко разпространени програми за стерилизация води до бързо нарастване на популацията сред уличните котки. Тези, които се грижат за тях често се въздържат от стерилизация и кастрация поради финансови ограничения. Разходите за стерилизация дори за няколко котки могат да бъдат значителни.
В допълнение, местните жители продължават да не разбират стерилизацията, като някои я разглеждат като намеса в естествения ход на нещата. Котките са плодовити животни, способни да се размножават още на 6-месечна възраст, давайки 2-3 котила годишно при добър източник на храна. Тези комбинирани фактори допринасят значително за проблема със свръхпопулацията.
Болести и недохранване: В тази среда, където някои котки процъфтяват, много други се сблъскват с недохранване и заболявания, утежнени от суровото време през зимата, излагането на паразити и липсата на достъп до ветеринарни грижи. Уличните котки се сблъскват с редица заболявания, като FIP, FIV и URI инфекциите са сред най-разпространените. Не трябва да се пренебрегват и множеството случаи на блъснати от превозни средства по улиците или изоставени от безотговорните си собственици, след като се разболеят.
Злоупотреба и пренебрегване: Случаите на малтретиране и пренебрегване на котки са често от хора с негативно възприятие към бездомничетата. Липсата на подходящо образование на подрастващите да обичат и уважават животните може да доведе до изблици на малтретиране. Особено в селските райони, където липсата на образование или бедността са по-разпространени.
Липса на средства за приютите: общинските или обществените приюти често страдат от пренаселеност и недостатъчни ресурси, което води до не толкова идеални условия за котките.
Доклади от спасяване на котки в Истанбул и вероятно други региони на страната подчертават случаи на изоставени в тези приюти, без лечение или дори оставени да загинат без подходяща грижа. В много случаи местните организации за спасяване на бездомни животни се намесват, за да извадят тези котки от приютите и да покрият разходите им за частни грижи.
Новинарски статии от източници като Hurriyet и BBC Türkçe докладват както за положителните, така и за отрицателните аспекти на живота на уличните котки в Турция. Те признават за съществуването на култура на уважение и усилията на общността и политиката за забрана на убиване, но също така подчертават опасенията относно пренаселеността, болестите и малтретирането.
Някои новинарски издания съобщават за работата на организациите за спасяване на котки, като подробно описват усилията им за справяне с проблемите, свързани с хуманното отношение към тях чрез стерилизация, осиновяване и образователни програми в обществото.
Онлайн форумите и групите в социалните медии, посветени на турските улични котки, разкриват различни гледни точки. Любителите на котки споделят стоплящи сърцето истории за грижите на общността и любовта към тях, докато активистите за правата на животните изразяват загриженост относно пренебрегването и малтретирането.
Лични разкази на емигранти, живеещи в Турция, описват, че са били свидетели, както на доброто, така и на лошото, като подчертават важността на отговорните практики на хранене и подкрепят инициативите за стерилизация.
Протестът в Кадъкьой беше един от многото, които се проведоха в Турция през декември миналата година и в началото на 2024 г. Активистите за правата на животните се надяват, че гласът им ще бъде чут от правителството и че ще успеят да го убедят да промени решението си относно заповедта за премахване на кучетата по улиците. Мнозна се опасяват, че котките ще имат същата съдба.
От решаващо значение е да се отбележи, че ситуацията в Турция по отношение на бездомните кучета и котки е сложна, с различни гледни точки по въпроса. Някои хора подкрепят действията на правителството, насочени към опазване на обществената безопасност, докато други дават приоритет на хуманното отношение към животните, които се разхождат по улиците. Намирането на решение на проблема с бездомните животни в градските райони не е лесна задача, изискваща деликатен баланс между нуждите на хората, повишаване на състраданието към животните и подкрепа на организациите за спасяване на животни.
Каквато и позиция да заемете, застъпничеството за хуманно отношение към животните в Турция, а и не само там, винаги е възможност. Можете да покажете своята съпричастност, като подкрепите организации за правата на животните, разпространите осведомеността в социалните медии и популяризирате отговорни туристически практики.
За хората, които са пристрастни към хуманното отношение към животните и се застъпват за техните права, решението да посетят Турция се превръща в личен избор, който поставя въпроса: дали да подкрепим или не общество, където нехуманното отношение към животните прозира през всеобщата правителствена политика.
Ивайло Ангелов е защитник за правата на животните и основател на организацията Jordan&Joy Cat Rescue.
Мнението, изразено в тази статия е на автора и може да не съвпада с това на Епок Таймс България.