|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Един тревожен вик се опитва от години да ни достигне – викът на онези, които се занимават с биоразнообразие и земеделие: „Изчезват цели популации от видове, извършващи процеса опрашване на растенията!“.
Докато животът ни тече модерно забързано в градската част, се чувстваме сякаш несвързани и недосегаеми от подобна заплаха. Дори не осъзнаваме, че тя е глобална. Докога обаче? Докога ще бъдем изчаквани да решим този болен въпрос, свързан пряко с изхранването и следователно – със съществуването ни?
В навечерието на 20 май – Световния ден на пчелите, едни от най-важните природни опрашители, се обръщаме натам, откъдето идва тревожният вик за намаляването на броя им.
За същността на опрашването, за неговите естествени извършители, за унищожаването им по цялата планета в резултат от дейностите ни, за последствията от това и за мерките, които сме отговорни да предприемем за предотвратяването му, разговаряме с проф. дбн Екатерина Кожухарова от Катедрата по фармакогнозия към МУ (Медицински университет) – София.
Проф. Кожухарова, какво представлява процесът опрашване?
Проф. Екатерина Кожухарова (Проф. ЕК): Поленовите зърна, наречени още пóлен или цветен прашец, се образуват в тичинките на цветовете. Когато те попаднат върху близалцето на плодника, казваме, че е осъществено опрашване. Без да се извърши това, е невъзможно да протече оплождане или сливане на мъжката и женската гамети. В резултат на оплождането се образуват семената и плодовете. Да! и при растенията има полов процес и цветовете не са нищо друго освен половите им органи. Разбира се в растителния свят има образуване на семена без опрашване и оплождане. Това обаче се наблюдава по изключение само при някои растения и процесът носи научното име апомиксис. Следователно няма да е преувеличено да твърдим, че за да има храна на масата или билки и билкови препарати в аптеката или най-общо, биоразнообразие, около нас е необходимо да има опрашване. Защото по този начин растенията съществуват във времето – възобновяват се от семена. Веднага ще парирам тези, които твърдят, че щом корените са запазени, значи растението ще се възстанови. Първо, има растения, които генетично са кодирани да живеят само едно лято и да презимуват като семена. Наричаме ги едногодишни. Напролет от семето изниква ново растение и до края на лятото след цъфтежа са се образували нови семена, които ще прекарат неблагоприятните условия на зимата, а растението загива. Но дори и онези растения, които презимуват под формата на луковици и коренища и цъфтят няколко години поред, в крайна сметка остаряват и умират. И тогава младото им поколение изниква от семената. Дори при дълго живеещите дървета е така. Просто се осъществява бавно и незабелязано от нас, освен ако не си поставим за цел да обърнем внимание. Опрашването е действие, което напоследък доби популярност като една от множеството екосистемни услуги. Както стана ясно дотук, изключително важно е да има извършители на това действие.
Кои са природните извършители на опрашването?
Проф. ЕК: Преносът на полен в някои случаи се извършва от вятъра. Такива растения са брезата, леската, житните треви и други. Техните цветове са малки и невзрачни, но за сметка на това образуват огромно количество полен, който се носи из въздуха. Хората, които имат поленови алергии, са добре запознати с този факт. Повечето растения имат ярки цветове с различна форма. Причината е, че са приспособени към опрашване от насекоми, които трябва да бъдат привлечени. Обикновено в цветовете има нектар, който е награда за извършената услуга – пренасяне на полена. Цветовете трябва да са забележими отдалеч. Затова те са ярко обагрени и излъчват аромат. Ефективното опрашване е обезпечено от специално разположение и дори срастване на венчелистчетата. Така те ограничават пътя на насекомите по специфичен начин и по тях полепва полен. Затова някои цветове са с дисковидна форма, докато други имат дълбока венечна тръбица или шпора, където е скрит нектарът. Обикновено хората смятат, че опрашителите са само медоносните пчели. Достатъчно е да има повече кошери и проблемът е решен. Това категорично не е така.
Кои са най-важните опрашители у нас и по света?
Проф. ЕК: В нашите географски ширини опрашителите са насекоми, основно пчели, и затова много цветове са жълти или виолетови. Пчелите различават много нюанси на тези багри. Формата на цветовете е често специфична. Тя е адаптирана към пчелите, пренасящи полен. Такива са бобовите растения, растенията от семейството на розмарина и ригана и много други. Извънредно важно е да се уточни! Най-важните опрашители са дивите пчели. След тях в класацията се нареждат медоносните пчели. Причината е, че медоносните пчели имат по-къс хобот, отколкото много диви пчели, или пък са по-бавни от тях в работата. Опрашители са също някои мухи, специализирани да се хранят с полен или нектар. Такива са осовидките и ……изненада – мъжките комари, които се хранят с нектар. Опрашители са също огромните и плашещи, но безобидни конски комари. Не трябва да се пренебрегва ролята на пеперудите, защото само те имат достатъчно дълъг хобот, за да достигнат нектара на цветовете с тясна, но дълбока венечна тръбица. Цветовете на жасмина или орловите нокти са бели и ухаят упойващо привечер, за да привличат нощни пеперуди.
В тропичните части на света опрашителите могат да са доста екзотични. Има пчели, събиращи от цветовете не нектар, а парфюм, с който привличат партньора си. Опрашители са колибри или други птици. За това там има много растения с червени цветове. Птиците най-добре отличават този цвят. Опрашители са също някои бозайници. Включително и онези прословути плодоядни прилепи, които станаха твърде популярни през 2019 година в Юхан и после по цял свят. Нашите прилепи не са опрашители, те са насекомоядни (но пък ни защитават от комари).
Какви заплахи стоят пред техните популации и откога? Кои са основните причини за изчезването на опрашителите?
Проф. ЕК: Натрупани са значителни научни доказателства за намаляването броя на опрашителите в световен мащаб в последните десетилетия. Причините са няколко. Употребата на инсектициди е основна. Защото опрашителите са насекоми, каквито са и вредителите, срещу които се борим. Всеки инсектицид е токсичен за пчелите. Независимо от предпазните мерки и надписа от производителя, че точно този инсектицид е безопасен за пчелите, някои като например неоникотиноидите са особено токсични. Има редица научни доказателства, че дори хербицидът глифозат е токсичен за пчелите. Но той е токсичен и за хората, както сочат голям брой медицински изследвания. Освен прякото токсично влияние хербицидите унищожават храната на опрашителите – много от плевелите са източник на полен и нектар. Това е другият съществен фактор за намаляването на пчелите и другите антофилни насекоми (хранещи се с полен или нектар). Също така разораването на многоцветните ливади и замяната им с монокултури обрича на глад опрашителите. Защото ливадите са пълни с различни по форма и багра „билки“ и „цветя“, които цъфтят последователно. Те осигуряват храна на цялото многообразно опрашителско воинство от ранна пролет до късна есен. Монокултурата, независимо дали е слънчоглед, бадем или лавандула, е в цъфтеж за кратък период, преди и след който няма храна. Следователно интензивното земеделие е сериозен фактор, унищожаващ опрашителите. Други причини са урбанизацията, строежът на пътища и всички останали форми на разрушаване на естествените хабитати – местообитания – на опрашителите. Има данни, че глобалните климатични промени се отразяват негативно върху земните пчели, защото те имат бореална природа (не понасят жегата). Много видове средиземноморски пчели в последните години често са намирани на север от обичайните си ареали на разпространение.
В какви мащаби по света се наблюдава срив на броя на опрашителите? Как този глобален проблем се проявява в България, една традиционно земеделска страна?
Проф. ЕК: Срив във видовия състав и числеността на опрашителите се наблюдава в световен мащаб като ясна и постоянна тенденция. Но се оказва, че у нас, макар и с известно закъснение, се наблюдава същата тенденция. Имам собствени проучвания, които сочат, че в Западна Средна Гора човешката дейност е довела до значително намаляване на дивите пчели и особено на земните пчели. Също така дори в националните паркове, където няма пряка и драстична човешка деструктивна дейност, земните пчели са по-малко, отколкото през 90-те години на миналия век.
Кои видове са на ръба на изчезването?
Проф. ЕК: 1 965 вида европейски пчели са включени в Червения списък като уязвими и застрашени. Много видове земните пчели са сред най-застрашените и уязвими насекоми.
В кои сфери и по какъв начин изчезването на опрашителите се отразява върху живота на хората?
Проф. ЕК: Както споменах, ако няма опрашители, много от хранителните ни растения няма да плодоносят. Така че на масата ще липсват много плодове и зеленчуци или ще са редки и много скъпи. Люцерната, която използваме за храна на добитъка, има нужда от опрашване, за да произведе семена. Те са необходими за ежегодно засяване. Медоносните пчели не се справят с опрашването на люцерната. Могат да го извършват само листорежещи пчели Megachile rotundata. Въпреки че този вид е дива европейска пчела, тя се отглежда в Америка за тази цел. Болшинството билки имат нужда от опрашители (85 %, както показват научните изследвания).
Какъв е икономическият израз на изчезването на опрашителите?
Проф. ЕК: FAO оценява това на 200 билиона долара годишно.
Кои световни и български институции са отговорни за вземане на решения за възстановяване на броя на опрашителите?
Проф. ЕК: Най-общо това са Министерствата, свързани със земеделието и околната среда. Има експертни групи към ЕС.
Какви специалисти се занимават с това?
Проф. ЕК: Тъй като опрашването е процес, в който участват растения и животни, по-точно насекоми, в нашите географски ширини, специалистите са ботаници и ентомолози. Но насекомите са огромна и разнообразна група и ентомолозите трябва да са профилирани с познания най-вече върху пчели, пеперуди и мухи. Ролята на експертите е да извършват мониторинг и да регистрират динамиката на популациите на опрашителите, да маркират деструктивните фактори и да посочат пътища за отстраняването им.
Какви мерки се взимат на национално и на глобално ниво?
Проф. ЕК: Мерките са разнообразни. Всички те са в посока елиминиране на негативно влияещите фактори като пестициди, унищожаване на хабитати и разнообразие от цъфтящи хранителни източници. Например има забранени за употреба в ЕС пестициди. Но натискът от земеделието е в посока отмяна на тези забрани. Често у нас забраните се заобикалят нелегално поради липса на достатъчно строг контрол. Natura 2000 мрежата е един от важните начини за опазване на биоразнообразието в това число на опрашителите. Natura 2000 зоните обаче също са обект на конфликт на интереси с бизнеса.
В личен план с какво всеки от нас би могъл да допринесе за възстановяването броя на опрашителите в нашия регион и по света?
Проф. ЕК: Често пъти се налага да се заеме гражданска позиция в защита на определена природна територия или да се застане на страна в спорове между природозащитници и бизнеса. Това определя необходимостта от лична ангажираност по този проблем на всеки член на обществото. Оказва се че градската среда е оазис за опрашители и всеки от нас може да допринесе. Елементарно действие е да се намали прекалено честото косене – английската морава е враг на опрашителите. Шарената ливада, изпъстрена с различни плевели или диви цветя, е оазис за опрашители. Можем да помогнем не само пасивно чрез намаляване на косенето на градините. Активното отглеждане на диви цветя осигурява прехраната на опрашителите. Чудесни и достатъчно красиви са различни видове мента, конски босилек, ранилист, усойниче, фий, магарешки бодил. Лично аз не воювам химически с вредителите по моите балконски растения, за да не отровя пчелите, които са намерили подслон в саксиите ми. Освен това им предлагам тръбички с различен диаметър и дължина поне 15 см. Те са обединени по няколко в снопчета и контейнери с различен дизайн. Това са така наречените пчелни хотели. Там дивите пчели си носят полен, трупат си листни изрезки, снасят яйца, зидат с пръст и в крайна сметка си отглеждат поколението. Достатъчно миролюбиви са и не жилят, така че си живеем дружно без да си пречим.
Защо решихте да посветите своите научни интереси на този проблем и какви са надеждите Ви за разрешаването му?
Проф. ЕК: Винаги са ме привличали безкрайно интересните взаимоотношения между растенията и техните опрашители. Впоследствие се оказа, че опрашителите са застрашени. От там и растенията – получава се омагьосан кръг. За решаването на проблема надеждите ми не са големи. Както казва народът, „Една птичка пролет не прави“. Решаването на такъв глобален проблем може да се осъществи единствено с обединените усилия на цялото общество, защото както стана ясно основните фактори за намаляване на опрашителите са резултат от човешката дейност.
Защо избрахте България за развиване на научния си потенциал?
Проф. ЕК: Въпреки че съм ходила на различни специализации в чужбина, винаги съм смятала, че мястото ми е тук. Тук е моят дом.
Проф. дбн Екатерина Кожухарова е специалист по лечебни растения и билково дело. Научно-изследователската работа и приносите й са в областта на етноботаниката, репродуктивните системи и екологията на опрашване на лечебните растения, инвазивните видове, опазването на биоразнообразието и много други. Има редица пост- докт. специализации в чужбина (Университета в Марсилия, Франция, Университета в Хайфа, Израел, Университета в Упсала, Швеция, Университета Палермо, Италия и др.). Изнася лекции в чуждестранни университети. Автор и съавтор е на над 120 научни публикации, 5 учебни помагала, с над 1000 цитирания в индексирани списания в J. Citation Reports на Clarivate, Scopus на Elsevier, Web of science на Clavirate, Google scholar и др. Експерт е в областта на етноботаниката, опрашването и биологията на размножаване на лечебни и редки растения, мелисопалинология, екосистемни услуги и опазване на редки растения. Участник и/или ръководител е на научни проекти, финансирани от MAB, Unesco, The Royal Society, Horizon 2020, COST, eContentPlus EU, Фонд „Научни изследвания“ – МОН, Оперативна програма “Околна среда“ – МОСВ, РП7/ННП – МОН, Форд мотор къмпани, BBFS, СМН – МУ – София.
