|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Основната разлика между класическата и поп музиката е, че класическата музика има уникални характеристики, които мозъкът харесва
Сивокоса възрастна жена седи неподвижно със сведени очи. Тя е в късен стадий на деменция, не говори с другите и не установява зрителен контакт.
Когато Аяко Йонетани започва да свири на цигулка, жената бавно вдига глава.
„Устата ѝ се раздвижи, а очите ѝ грейнаха, сякаш чуваше моята музика и се опитваше да я следва“, разказва Аяко Йонетани – концертиращ артист и професор по цигулка и виола във Факултета за сценични изкуства към Университета на Централна Флорида.
Хората, които познават възрастната жена са изумени. „Никога досега не сме я виждали да реагира по този начин“, споделят те.
Но за Аяко Йонетани това е само един от многото случаи, на които е била свидетел.
Категорични доказателства
Изследване, публикувано в списание Nature през 90-те години на миналия век е привлякло вниманието на хората.
Три групи участници са били инструктирани да седят в тишина, да слушат запис за релаксация, или да слушат Соната за две пиана в ре мажор (K448) на Моцарт. Десет минути по-късно групата, която слушала музиката на Моцарт, показала значително подобрение на показателя за коефициент на пространствена интелигентност – с близо 10 точки повече от другите две групи.
Оттогава учените използват творбите на Моцарт и друга класическа музика в различни експерименти с животни и хора, като потвърждават подобни резултати: Слушането на класическа музика или изучаването на музикален инструмент води до по-високи оценки в училище и по-висока пространствена интелигентност, намалява риска от атрофия на мозъка и забавя когнитивната дегенерация.
„Ефектът на Моцарт“ наистина съществува, твърди в интервю за The Epoch Times Киминобу Сугая – доктор по фармакология и професор по медицина в Медицинския колеж на Университета на Централна Флорида. При експерименти с местни жители той е установил, че при пускането на този вид класическа музика се наблюдава „50% увеличение на мозъчните функции“.
Някои видове класическа музика не само подобряват когнитивните способности, но се използват и за лечение на мозъчни заболявания като епилепсия или Паркинсонова болест. „Ефектът на Моцарт е ясно доказателство, че с помощта на музиката може да се променят мозъчните функции и аномалии“, коментира пред The Epoch Times д-р Майкъл Тримбъл, почетен професор по неврология и невропсихиатрия в Института по неврология към Лондонския университетски колеж и член на Кралския лекарски колеж. Понякога епилепсията се контролира по-трудно с медикаменти, а използването на внимателно подбрана и редактирана класическа музика за „трениране“ на мозъка на пациенти с епилепсия може да нормализира мозъчните им вълни и електроенцефалографските отклонения.
В проучване, публикувано в Interdisciplinary Science Reviews през 2022 г., се посочва, че „до този момент K448 и K545 остават единствените антиепилептични музикални селекции, които са били потвърдени чрез многократни експерименти“. В проучването се цитират и данни от мета-анализ от 2020 г., според който „приблизително 84% от участниците в разгледаните проучвания са показали значително намаляване на епилептичната мозъчна дейност, докато са слушали К448 на Моцарт“.
Какво иска мозъкът?
Що се отнася до ефектите върху човешкия мозък, основната разлика между класическата и поп музиката се състои в „сложността и структурата“, пояснява пред The Epoch Times Клара Джеймс, която има докторска степен по неврология и е професор в Университета за приложни науки и изкуства в Женева, Швейцария. До 32-годишна възраст тя е била професионален цигулар.
Класическата музика от периода 1600 – 1900 г. се придържа към строги структурни и хармонични правила. Клара Джеймс обяснява, че дори и не-музиканти са в състояние да забележат проблем със структурата ѝ, ако изпълнителят допусне малка грешка.
„Тя поставя значителен акцент върху пропорциите, баланса и хармонията“, добавя професорката.
Разликата е, че другите форми на музика може да не се придържат строго към тези структурни правила.
Човешкият мозък „харесва правилата на музиката“, твърди д-р Тримбъл. „Има определени музикални звуци, които са дълбоко заложени в способността на нашата нервна система да се вълнува от музиката.“ Той подчертава, че музиката съдържа естествени правила и математическа логика, особено класическата музика, при която връзката с математиката е доста силна. Затова тя е универсално разпознаваема и приемана от мозъка.
Моцарт разработва наистина различен музикален стил, отдалечавайки се от по-ранния бароков период, обяснява д-р Тримбъл. Моцартовата K448, която е първото произведение, използвано за изследване на въздействието на музиката върху мозъка, „може би се позовава на спектрограматични съображения – по-специално наличието на по-ниски хармонични честоти.“, твърди той.
„Класическата и поп музиката се различават в много отношения“, продължава Тримбъл. Поп музиката съдържа непрекъснато повторение на едни и същи музикални последователности, предавайки информация, която често е неясна и банална, без финото развитие и вариации, които се случват в прогресията на класическата музика.
Клара Джеймс изтъква, че типично произведение на класическата музика се отличава с широк спектър от ритми, с динамика, варираща от изключително силни до много тихи и от изключително бавни до бързи части – всичко което е неразделно интегрирано. За сравнение, едно поп парче е с ограничена вариативност и поддържа постоянен ритъм.
Освен това произведенията на класическата музика са сравнително дълги – обикновено от 20 до 25 минути, а някои дори още по-дълги, като например произведенията на Густав Малер, които могат да продължат повече от час. Това носи богата информация и дава достатъчно време на мозъка да я обработи, подобно на бавното вкусване на ябълка, за разлика от бързото гълтане на желиран бонбон с вкус на ябълка.
Освен това силата на звука на живо по време на съвременните поп концерти може да бъде оглушителна, а поведението на певците и феновете – доста необуздано. „Не можеш да чуеш музиката, защото хората крещят през цялото време“, коментира д-р Тримбъл.
Увеличаване на сивото вещество
С напредването на възрастта мозъкът на хората постепенно се свива, което води до постепенна загуба на неврони. Научно изследване обаче е установило, че при оркестрантите някои части на мозъка не се свиват с течение на времето и дори могат да увеличат размера си. Подобни са и резултатите от изследванията с ядрено-магнитен резонанс, проведени под ръководството на Киминобу Сугая.
Мозъкът е съставен от сиво и бяло вещество. Наблюдения са показали, че сивото вещество, което се състои от неврони, увеличава обема си след музикални дейности. Клара Джеймс обяснява, че това увеличение не се дължи на увеличаване на броя на невроните, а по-скоро „защото връзките между невроните стават по-силни“. От друга страна, бялото вещество е съставено от къси или дълги аксони на неврони, които действат заедно като комуникационна мрежа в мозъка, подобно на начина, по който местните пътища и магистралите свързват различните градове. Когато слушате музика, мрежата се изгражда и ориентира по-добре.
Освен това хипокампусът – дълбоко разположена мозъчна структура – „светва“, когато хората слушат внимателно музика, разказва Клара Джеймс. Хипокампусът играе важна роля в когнитивните процеси, паметта и емоциите.
Споменът ни за музика изглежда е по-дълъг от спомените за ежедневни събития или преживявания от определени етапи от живота. Този феномен обяснява защо някои по-възрастни хора могат без усилие да си спомнят и да запеят песни или мелодии, които са харесвали в младостта си. Хипокампусът също така помага на хората да разбират музиката. Ако тази част на мозъка не е ангажирана, човек няма да разбере това, което чува – подобно на слушане на чужд език.
Емоционално въздействие
Международни проучвания са установили, че повече от 80% от нас плачат на музика, но само 18% и 25% се просълзяват, когато гледат скулптури и картини. „Музиката ни трогва“, твърди д-р Тримбъл.
Класическата музика е тясно свързана с емоциите. Д-р Тримбъл вярва, че „действителната реакция, която имаме към музиката, е почти трансцедентална“.
Класическата музика може да бъде по-ефективна от друга музика за намаляване на стреса и тревожността, тъй като обикновено включва моменти на релаксация и спокойствие. „Всяко произведение съдържа бавни части, които ви помагат да се отпуснете“, обяснява Клара Джеймс. В определени терапевтични условия, като например в болниците, особено в отделенията за интензивно лечение, произведенията на Моцарт, Бах и някои италиански класически композитори често са предпочитани заради превъзходния им ефект за облекчаване на стреса и намаляване на болката.
Джонатан Лиу, практикуващ традиционна китайска медицина и акупунктура в Канада, коментира пред The Epoch Times, че в историята класическата музика е играла важна роля в лечението. Тя може също така да предизвика чувство за святост, да вдъхне благодарност и благоговение.
Аяко Йонетани разказва случка от участието си в голям концерт в европейска църква. По средата на музикалното ѝ изпълнение, възрастна жена, която седяла в публиката, бавно коленичила на земята, затваряйки очи в искрена молитва. „Лично за мен изпълнението на шедьоври като концерт за цигулка на Бетовен или Шакона на Бах предизвиква чувство на благоговение“, споделя музикантката.
Зад раздвижването на емоциите стоят редица вещества, произвеждани в мозъка.
Музиката насърчава отделянето на ендорфини, енкефалини, допамин и серотонин. Всеки от тях има разнообразни биологични ефекти – от предизвикване на удоволствие и релаксация – до облекчаване на физическия дискомфорт и подобряване на съня.
Киминобу Сугая препоръчва посещението на класически концерти като идеално място за романтични срещи, тъй като допаминът, отделян в мозъка, може да направи така, че да изглеждате по-очарователни за партньора си. Красивата музика може също така да увеличи окситоцина – хормона на любовта.
„Мозъкът има много неизползван потенциал, който човечеството все още не е проучило напълно“, коментира г-н Лиу.
Освобождаването на допамин предизвиква щастие и разпалва искри в когнитивните и възнаграждаващите системи на мозъка. Клара Джеймс обяснява, че когато хората ги побиват тръпки или „пълзене“ по гръбначния стълб, докато са потопени в класическа музика, те преживяват феномен, при който системата за възнаграждение на мозъка е напълно активирана и възбудена от това приятно преживяване.
За разлика от ефектите на класическата музика, които намаляват тревожността и депресията, някои съвременни жанрове на рок музиката предизвикват прекомерно вълнение и меланхолия. Когато обсъжда предпочитанията на младите хора към стимулираща музика, д-р Тримбъл заявява: „Не вярвам, че това помага на емоционалното ви състояние“. Вместо това той смята, че тази музика предизвиква гняв и отрицателни емоции.
Някои съвременни жанрове на New Age музиката също могат да повлияят негативно на емоциите.
В едно по-отдавнашно проучване 144 участници на различна възраст са слушали различни категории музика в продължение на 15 минути, като преди и след слушането са попълнили един и същ въпросник. Резултатите са показали, че класическата музика значително е намалила чувството на напрежение. New Age музиката, макар че е намалила чувството на напрежение и враждебност, също така е понижила умствената яснота и енергичността. Рок музиката не само значително увеличила чувството на враждебност, умора, тъга и напрежение, но и намалила умствената яснота и енергичност на хората, както и чувството им за грижа и релаксация.
Не е езотерична
Професор Клара Джеймс насърчава хората да включат класическата музика в ежедневието си.
За обикновения човек класическата музика не е езотерична или трудна за разбиране. Много класически произведения са доста разбираеми. „Някой, който никога не е взимал уроци по музика, все пак може да я оцени много добре“, пояснява тя.
Аяко Йонетани също отбелязва, че класическата музика от епохата на класицизма първоначално е служила за развлечение на благородниците, което прави произведенията на композитори като Моцарт и Хайдн разбираеми и приятни. Освен това класическата музика от епохата на барока на композитори като Бах и Хендел е отлично въведение към възприемането на музиката, въпреки малко по-сложния си характер. Класическата музика от епохата на романтизма, пример за която са композитори като Брамс и Роберт Шуман, предлага богатство от красота и дълбочина.
Аяко Йонетани споделя една малка подробност от своето ежедневие. „Със съпруга ми слушаме музика, докато закусваме.“ Освен това тя вярва, че слушането на класическа музика по време на пътуване до работа може да бъде полезен начин да се оцени нейната красота и дълбочина.
И двете жени наблягат на огромното очарование, което носи един концерт на живо.
„Нищо не може да се сравни с концерт на живо“, подчертава Клара Джеймс. За нея най-добрият начин да се оцени класическата музика е да се отиде на концерт. Хората могат без да се разсейват да се потопят в музиката и живото изпълнение на музикантите, като по този начин получават „най-висше изживяване, удоволствие и стимулация“.
