Учените са положили огромни усилия в търсенето на неуловимия анатомичен корелат на съзнанието. Въпреки това произходът на съзнанието остава неясен
„Като неврохирург ме учеха, че мозъкът създава съзнанието“, казва д-р Ебен Александър, който подробно описва своите преживявания, докато е в дълбока кома.
Много лекари и студенти по биомедицина сигурно са били обучавани по същия начин относно съзнанието. Въпреки това учените все още спорят дали тази теория е вярна.
Представете си дете, което вижда слон за първи път. Светлината се отразява от животното и влиза в очите на детето. Ретиналните фоторецептори в задната част на очите превръщат тази светлина в електрически сигнали, които пътуват по зрителния нерв до кората на мозъка. Това формира зрението или визуалното съзнание.
Как тези електрически сигнали се трансформират магично в ярък ментален образ? Как се превръщат в мислите на детето, последвани от емоционална реакция – „Уау, слонът е толкова голям!“
Въпросът за това как мозъкът генерира субективни възприятия, включително образи, чувства и преживявания, е наречен от австралийския учен по когнитивна наука Дейвид Чалмърс през 1995 г. „трудният проблем“.
Оказва се, че наличието на мозък може да не е предпоставка за съзнание.
„Без мозък“, но не и без ум
Научното издание The Lancet описа случай на фрaнцузин, диагностициран на 6-месечна възраст с постнатална хидроцефалия – излишък на цереброспинална течност върху или около мозъка.
Въпреки състоянието си, той израства здрав, жени се, става баща на две деца и работи като държавен служител.
Когато е на 44 години, отива на лекар заради лека болка в левия си крак. Лекарите щателно сканират главата му и откриват, че мозъчната му тъкан почти изцяло липсва. По-голямата част от пространството в черепа му било запълнено с течност, със само тънък слой мозъчна тъкан.
„Мозъкът почти отсъстваше“, написа водещият автор на проучването, д-р Лионел Фьойе от Отделението по неврология на болница Тимон в Марсилия, Франция.
Мъжът водел нормален живот и нямал проблеми със зрението, усещането или възприемането на нещата.
Нормалната мозъчна кора отговаря за сетивата и движението, а хипокампусът – за паметта. Пациентите с хидроцефалия губят или имат значително по-малък обем на тези мозъчни области, но все пак могат да изпълняват свързаните с тях функции.
Дори без значителен мозък тези хора могат да имат над средното когнитивно функциониране.
Професор Джон Лорбер (1915–1996), невролог от Университета в Шефилд, анализира повече от 600 случая на деца с хидроцефалия. От тях установява, че половината от около 60 деца с най-тежкия тип хидроцефалия и церебрална атрофия имат коефициент на интелигентност над 100 и живеят нормален живот.)
Сред тях имало студент с отлични оценки, диплома с отличие по математика, коефициент на интелигентност 126 и социално нормален. Мозъкът на този математически гений бил дебел само 1 милиметър, докато на средностатистическият човек обикновено е 4,5 сантиметра – 44 пъти по-голям.
Откритията на Лорбер са публикувани в списание Science през 1980 г. със заглавие „Наистина ли ви е необходим мозъкът?“
Невидимият мозък
„Важното e, че Лорбер е направил дълга поредица от систематични сканирания, вместо да се занимава с празни приказки.“ – казва Патрик Уол (1925–2001), професор по анатомия в Университетския колеж в Лондон, в статия публикувана в Science през 1981 г., обсъждаща доклада на Лорбер.
Случаите на хора без мозък оспорват конвенционалните учения, че мозъчната структура е основата за генериране на съзнание. Нашият мозък, тежащ 1,360 кг., с приблизително два милиарда неврона, свързани от около 500 трилиона синапси – наистина ли е истинският източник на съзнанието?
Някои учени предполагат, че дълбоки и невидими структури в мозъка обясняват нормалната когнитивна функция – дори при тежка хидроцефалия. Тези структури може да не са лесно видими при конвенционални мозъчни сканирания или с просто око. Въпреки това, фактът, че не са лесно забележими, не означава, че не съществуват или не са важни за мозъчната функция.
„В продължение на стотици години невролозите са предполагали, че всичко, което е от значение за тях, се извършва от мозъчната кора, но може би дълбоките структури в мозъка извършват много от функциите, за които се предполага, че са изключителна област на кората“, коментира Уол в статията от 1981 г.
Тези неизвестни дълбоки структури „несъмнено са важни за много функции“, посочва неврологът Норман Гешвинд (1926–1984) от свързаната с Харвардския университет болница Beth Israel, в статията от 1981 г. Освен това дълбоките структури „почти със сигурност са по-важни, отколкото се смята в момента“, посочва Дейвид Боушър, професор по неврофизиология в Университета на Ливърпул във Великобритания, в същата статия.
Източникът на съзнанието може да съществува в области, които тепърва ще изследваме. Когато медицинските теории не могат да разрешат една мистерия, физиката може да се намеси с неочакван обрат – по-специално квантовата физика.
Отвъд невроните
„За да разберем съзнанието, не можем просто да гледаме невроните“, казва д-р Стюарт Хамероф, директор на Центъра за изследване на съзнанието в Университета на Аризона, пред The Epoch Times.
Дори едноклетъчни организми като парамециум демонстрират целенасочено поведение като плуване, избягване на препятствия, чифтосване и, което е значимо – учене – без да имат нито един синапс или да са част от невронна мрежка.
Според Хамероф, тези интелигентни, възможно съзнателни поведения се медиират от микротръбички вътре в парамециума. Същите микротръбички се намират в мозъчните неврони и във всички животински и растителни клетки.
Микротръбичките, както подсказва името, са малки тръбички вътре в клетките. Те играят съществени роли в клетъчното делене, движението и вътреклетъчния транспорт и изглежда са носителите на информация в невроните.
Протеините, които изграждат микротръбичките (тубулин), са „най-преобладаващият или изобилен протеин в целия мозък“, казва Хамероф пред The Epoch Times. Той предполага, че микротръбичките са ключови играчи в човешкото съзнание.
„Защото когато се погледне вътре в невроните, се виждат всички тези микротръбички, и те са в периодична решетка, която е перфектна за обработка на информация и вибрации“, заявява Хамероф.
Поради своите свойства микротръбичките функционират като антени. Хамероф споделя, че те служат като „квантови устройства“ за трансдукция на съзнанието от квантово измерение.
Квантови устройства
Британският физик, математик и носител на Нобелова награда сър Роджър Пенроуз и Хамероф предлагат теория, че квантовите процеси генерират съзнание.
Квантовото се отнася до малки единици енергия или материя на микроскопично ниво. Неговите уникални характеристики могат да ни помогнат да разберем много неща, които настоящата наука не може да обясни.
Казано просто, микротръбичките действат като мост между квантовия свят и нашето съзнание. Те приемат квантови сигнали, усилват ги, организират ги и някак, чрез процеси, които не разбираме напълно, ги превръщат в чувствата, възприятията и мислите, които съставляват нашето осъзнаване.
Микротръбичките могат да обяснят озадачаващи факти за мозъка. Хамероф предполага, че мозъците на хората, родени с хидроцефалия, могат да се адаптират, тъй като техните микротръбички контролират невропластичността и реорганизират мозъчната им тъкан.
„Така че с течение на времето микротръбичките в този мозък се адаптират и пренареждат, за да поддържат съзнанието и познанието“, посочва той.
Следователно, според Хамероф, нашите мозъци служат като процесори на информация, получаващи сигнали от вселената и формиращи ги в съзнание.
Мозъкът обработва информация в множество мащаби, всеки вибриращ с различни честоти. Мозъчните вълни осцилират бавно при 0,5–100 херца (Hz). Отделните неврони се активират по-бързо при 500–1000 Hz. Вътре в невроните микротръбичките вибрират много по-бързо, в мегахерцовия диапазон. На най-малкия квантов мащаб честотите достигат невероятно високи нива, теоретично до 10^43 Hz.
Други учени също използват алтернативни квантови теории, за да обяснят психичните дейности. Изследване, публикувано в специализираното издание Physical Review E, показва, че вибрациите в липидните молекули в миелиновата обвивка могат да създадат двойки квантово-заплетени фотони. Това предполага, че това квантово заплитане може да помогне за синхронизиране на мозъчната активност, предоставяйки информация за същността на съзнанието.
Квантов оркестър
„Вместо компютър от прости неврони, мозъкът е квантов оркестър“, описва Хамероф, „Защото има резонанси и хармония и решения на различни честоти, много подобно на това, което има в музиката. И така мисля, че съзнанието по скоро прилича на музика, отколкото да се определя като предоставящо изчисления.“
Науката винаги се развива. Изучаването на съзнанието все още е област на активно изследване и дебат в невронауката и философията.
Всяко ново откритие обаче отваря нови възможности. Докато продължаваме да изследваме тези мистерии, нека останем любопитни и с отворено съзнание повече вкл. за повече прозрения за природата и произхода на съзнанието.
Изразените в тази статия възгледи са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Yuhong Dong M.D., Ph.D. допринесе за настоящия материал.
