На същата дата своя празник чества и Софийската духовна семинария, основана преди 121 години
Паметта на Свети Йоан (Иван) Рилски, смятан за покровител на българския народ, се почита от Българската православна църква на 19 октомври. За негово родно място се смята с. Скрино, в близост до р. Струма, откъдето започва духовният му път. По време на своето отшелничество в началото и средата на 10 век свети Йоан Рилски пребивава също в околностите на днешния Благоевград, преди окончателно да се установи в Рила, където основава първата голяма монашеска общност в България. Там по-късно е построен Рилският манастир – една от най-големите духовни и културни забележителности в България.
Иван Рилски е избран през 1995 г. от Българския лекарски съюз за покровител на медиците, така че на този ден честват своя празник и българските лекари.
На 19 октомври своя празник чества и Софийската духовна семинария, основана преди 121 години. Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил официално посети духовното училище, като на 18 октомври отслужи празнично вечерно богослужение, а на 19 октомври възглави празничната света Литургия в семинарския храм.
След литургията патриарх Даниил припомня, че 19 октомври е един от трите празници, посветени на св. Йоан Рилски, а именно: пренасяне на неговите мощи от Рилския манастир в град Средец. „Нетленното тяло свидетелства за победата на живота над смъртта на Господ Иисус Христос“, казва в словото си патриарх Даниил, като призовава да се молим на светеца, та той да ни пази и помага в следването на Бога.
Дядо Даниил отбелязва също, че „тази година бройката на учениците, които идват в редовния и в паралелния курс на обучение, се доближава до онова време, когато училището беше пълно“. Той изразява надежда родителите да се доверят на БПЦ, „да изпращат децата си, да виждат ползата от това, че тук те придобиват знания и умения, които им дават възможност да се справят с предизвикателствата на нашето болно съвремие, в което много от младежите потъват в липса на смисъл. Изпадат в депресивни състояния, които парализират душевните и телесните им сили – поради това, че не откриват за себе си смисъл в своя живот. А тук е видно, че семинаристите пазят даровете и радостта от живота. Радостта, която идва от чистия и безпорочен живот. Това е нещо изключително ценно, което мнозина в нашето съвремие пренебрегват.“
Много българи посетиха на 19 октомври и Рилския манастир в памет на светеца. Там от 20 часа в петък започва всенощно бдение, възглавено от Негово преосвещенство Агатополски епископ Иеротей в съслужение с манастирското братство и духовници от цялата страна. Бдението продължава до ранните часове на 19 октомври, а храмът остава изпълнен с богомолци и поклонници до самия край на нощната служба.
Малко над град Рила в планината има скала, наречена Кръста. Преданието разказва, че при странстванията си из Рила светецът е забил там кръст, с молба към Бога да потече вода. Чешмата съществува и до днес, но през лятото и есента често е суха.
По стар стил празникът на Иван Рилски е на 1 ноември. Затова и именно първи ноември е избран през 1922 г. за Ден на будителите от министъра на просвещението Стоян Омарчевски, в памет на най-големия небесен покровител на българите – свети Йоан Рилски. Григорианският църковен календар е приет от Българската православна църква през 1968 г.
