Кибертормозът на деца и тийнейджъри нараства лавинообразно
Свръх дигитализация, липса на родителско време, агресивно общество, разпадащите се семейни устои, обуславят детското психическо състояние, което не издържа на бързия и нечовешки ритъм, с който се променя светът. Това е объркан свят за децата, лишен от всякаква емпатия, който отваря широко вратата към пропастта.
Кибертормозът срещу деца звучи като сценарий от „Междузвездни войни”, но за съжаление е факт и се случва днес и сега – с нашите деца. Тийнейджъри стават все по-изобретателни и използват различни интернет механизми, за да осъществяват кибертормоз срещу свои връстници. Той се изразява в рекет за пари, секс, подигравки, унижение или просто с целта да съсипват живота на своите съученици и довчерашни приятели, само за удоволствие.
Оказва се, че подрастващите са изключително изобретателни в измислянето на сценарии за тормоз, дори граничещи с крайна жестокост, нетипична за детската психика. Когато става въпрос за отмъщение или просто гавра за развлечение, тийнейджърите са безкрайно креативни, изобретателни и манипулативни.
Проблемът е толкова голям и вече неконтролируем, че Netflix създадоха сериала Adolescence (“Юношество”). Премиерата му беше на 13 март, а създателите Джак Торн и Стивън Греъм шокираха обществеността и накараха мнозина да говорят по темата. В първите няколко дни сериалът е отбелязал рекордни гледания – над 24 милиона.
Как се случва кибертормозът?
Подрастващите се събират в малки групи и записват видеа с лъжлива информация за техен връстник. Често тази информация е абсурдна и неистинна, но е достатъчна да нанесе сериозни щети върху жертвата и да убеди останалите тийнейджъри в достоверността ѝ.
Понякога децата записват песен с унизителен текст, в която главният герой е жертвата. Често се преструват на приятели, провокират я с въпроси в личен чат, който после става обществено достояние. Чатът често е манипулиран. Пишат унизителни и често неистинни коментари под снимки в лични профили, създават фалшиви акаунти, разпространяват лъжи и обиди. Стига се до подкупи – дават пари на близки на жертвата, за да получат лични снимки, които впоследствие използват за изнудване: пари, сексуални услуги и други унизителни действия. Тези действия също се записват – и така жертвата попада в омагьосан кръг.
Откъде идва тази жестокост?
Децата между 11 и 18 години са най-уязвими. Това е т.нар. тийнейджърски период – борба за идентичност, име, достойнство. За тях най-важно е чуждото одобрение – особено на връстниците. А тъй като живеят предимно в социалните мрежи, именно там искат да бъдат приети. Децата са в социална изолация, често без да го осъзнават. Те обитават изкуствен свят, в който приятелството, прегръдките и споделените емоции не съществуват. Приятелството е формално, а броят на лайковете и последователите е тяхната мярка за успех.
Най-големият страх за подрастващите е социалното отхвърляне. То води до тревожност, паника дори без физически тормоз. И ако от физическия тормоз детето може да избяга, от виртуалния – не може. Детето няма миг спасение, нито в дома си, нито в стаята си, нито в съзнанието си. И така през всички тези устройства детето „пуска” всички насилници в дома си, в най-личното си пространство – без да може да влияе над това.
Защо родителите допускаме това?
Родителите стават пасивни съучастници. Забързаното ежедневие и стремежът за достоен живот превръщат много родители в пасивни съучастници – често несъзнателно. Децата често живеят двойствен живот – единия вкъщи, а другия във виртуалното пространство. И ако преди миризмата на цигари и широките зеници бяха сигнал за проблеми в тийнейджърството, то сега проблемите са дълбоко прикрити в бездната на виртуалния свят и остават скрити от родителите.
Езикът на подрастващите вече е различен – изразяват чувства чрез емотикони, които носят скрити послания. Родителите често не разбират този нов „кодов” език.
Психиката на децата е уязвима, а светът – жесток. Ако някога обидата свършваше в училище, днес тя се разпространява публично. Децата стават заложници в собствените си стаи, заливани от омраза, срещу която нямат защита, тъй като в този период те са емоционални, а не рационални същества.
Кои стават насилници?
Всеки, който пише обиден коментар, може да бъде наречен емоционален насилник. Но кибертормозът е целенасочен процес, характеризиран с липсата на емпатия и планирано унижение – това вече говори за патология. Емпатията се развива с възрастта – затова ролята на възрастните като морален коректив е ключова. Законът трудно третира престъпления, извършени от непълнолетни. Но това не означава, че те не се случват. Съвсем наскоро страната ни бе разтърсена от такъв случай – 18-годишната Магдалена от Хасково бе убита от 17-годишен приятел.
Насилниците често не осъзнават жестокостта, на която са способни, защото са емоционално незрели. Родителите са тези, които би трябвало да съблюдават за тази емоционална крехкост. Но за жалост, сега пропастта между деца и родители е огромна, а виртуалният свят измества все повече и повече тези толкова иначе естествени и незаменими взаимоотношения. И така неусетно, всяко самотно дете би могло да се превърне в потенциален насилник. А когато жертвата се превърне в насилник, понякога това е нейният начин на „спасение“.
Лошите примери
Инфлуенсърите, които децата следват, са безброй. Но съдържанието им често е пълно с вулгарен език, омраза, сексистки нагласи, разголеност. Липсва филтър, и тъй като децата са със слабо критично мислене – попиват всичко.
Има ли решение?
Да – но изисква смелост, търпение и любов. Сериозният, но състрадателен разговор с детето е най-ефективният начин. Даване на личен пример, разграничаване на добро от зло, разговори с психолог – всичко това има значение. Авторитетът на специалист може да помогне и да е добър партньор на всеки родител. Спортът е отличен начин да се изгради среда с позитивни навици. Но най-важното остава любовта и подкрепата. Старите семейни ценности изграждат морал – и са единственият устойчив фундамент за бъдещето на всяко дете.
