Договорено бе до 2035 г. всички страни от НАТО да инвестират 5% от БВП си за отбрана. Една държава успя да се противопостави на изискването.
Дни преди срещата на върха на НАТО в Хага, 32-те държави от алианса се договориха за новата минимална цел при разходите за отбрана. Както стана ясно от „Дойче пресе агентур“ след приключването на писмената процедура за вземане на решението, съюзниците ще се ангажират на срещата на върха да увеличат годишните си разходи за отбрана до минимум 5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Най-малко 3,5% от БВП трябва да отидат за директни военни разходи. Освен това ще могат да се зачитат например разходи за борба с тероризма и за инфраструктура с военно предназначение. Това могат да бъдат например инвестиции в железопътни линии, мостове, издържащи на танкове, и разширени пристанища. Като краен срок за постигане на новата цел за отбраната е определена 2035 г., според дипломатически източници от текста на планираната заключителна декларация на срещата на върха. В момента целта на НАТО за разходите за отбрана е минимум 2% от БВП годишно.
Посланиците на НАТО не успяха да постигнат първоначална договорка по време на петъчните разговори. През уикенда обаче преговорите продължиха, за да се стигне до споразумение преди вторничната среща на върха в Хага. Испанският министър-председател Санчес обяви в неделя вечерта, че според договореното за Испания 5-процентовото изискване няма да важи.
В писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте в четвъртък Санчес нарече целта от 5% от БВП за разходи за отбрана „неразумна“ и „контрапродуктивна“. Възражението от Мадрид предизвика недоволство сред останалите партньори от НАТО. В момента само 5% от страните отговарят на това, което американският президент Доналд Тръмп изисква от партньорите. Повечето страни от НАТО вече се съгласиха с предложението на Рюте – макар някои неохотно.
Испания е сред членовете на НАТО, които харчат най-малко за отбрана като дял от БВП. Страната ще постигне двупроцентовата цел, определена от НАТО през 2014 г., едва тази година – и то само благодарение на инвестиционна програма за над 10 милиарда евро.
Увеличаването на отбранителните разходи до 5% от БВП поставя сериозни предизвикателства пред европейските държави, които в момента се борят с високи нива на задлъжнялост и бюджетни дефицити. Според последните данни от Евростат, фискалното здраве на европейските икономики е под натиск. През 2024 година бюджетният дефицит в еврозоната достига 3,1% от БВП, което е малко над границата на допустимия праг от 3% съгласно Пакта за стабилност и растеж на ЕС.
Особено тревожни са данните за задлъжнелостта. Публичният дълг в еврозоната е 87,4% от БВП, значително над допустимия от ЕС праг от 60%. Италия има най-високия бюджетен дефицит в ЕС – 7,4% от БВП през 2023 г., докато Гърция традиционно запазва най-висока задлъжнелост в ЕС. Франция и Германия също изпитват бюджетни затруднения.
За да илюстрираме мащаба на предизвикателството, можем да разгледаме случая с Германия. Ако страната трябваше да харчи 5% от БВП за отбрана, при БВП от 4377 млрд. евро за 2025 г., това би означавало 219 млрд. евро годишно. Това представлява 45,5% от целия федерален бюджет от 481 млрд. евро. В сравнение с планираните 75 млрд. евро за отбрана за 2025 г., това е увеличение с почти 190%.
Постигането на 5% от БВП за отбранителни разходи ще има значителни последствия за европейските икономики. От фискална гледна точка ще се наложи драстично увеличаване на данъците, инфлация и рязко съкращаване на други разходи, като се създаде риск от нарушаване на европейските фискални правила за дефицит и дълг. Възможно е влошаване на кредитния рейтинг на някои страни.
Специалисти предупреждават, че социалните последствия също ще бъдат сериозни, включвайки натиск върху социалните програми и здравеопазването, съкращаване на инвестициите в образование и инфраструктура, и възможно обществено недоволство от икономическите жертви. Политически това ще доведе до увеличено напрежение между фискалната дисциплина и отбранителните нужди, вътрешнополитически конфликти относно приоритетите в бюджета и възможно преосмисляне на европейските фискални правила.
От икономическа гледна точка се очаква стимулиране на отбранителната индустрия, но възможно е и влияние върху икономическия растеж поради пренасочване на ресурси. Ще се наложи модернизация на отбранителните способности, което все пак може да има дългосрочни ползи за технологичното развитие.
