Американските удари по иранските ядрени обекти принуждават китайските лидери спешно да преразгледат военните планове и външнополитическите послания
Анализ на новините
Пекин изпадна в паника след американските въздушни удари по иранските ядрени съоръжения. Това твърди китайският дисидент Юан Хунбин, позовавайки се на добре информиран източник в Китайската комунистическа партия (ККП).
Юан, бивш професор по право в Пекинския университет, който сега живее в изгнание в Австралия, заяви пред „The Epoch Times“, че бързата промяна на израелско-иранския фронт накара ръководството на ККП да преразгледа незабавно плановете за инвазия в Тайван и да коригира както дипломатическите, така и пропагандните послания.
Съединените щати нанесоха координирани удари по три от основните ядрени обекта на Иран – Фордо, Натанз и Исфахан – на 22 юни 2025 г. Операцията се проведе паралелно с по-ранните израелски атаки, започнали на 13 юни, с цел да бъде парализиран ядреният потенциал на Иран.
След няколко дни на изострен конфликт и взаимни ракетни удари, Съединените щати постигнаха временно прекратяване на огъня между Иран и Израел. Това облекчи непосредствените опасения от по-широка война и позволи възобновяването на дипломатическите усилия.
Според източника на Юан, ударите вкараха ръководството на ККП – особено Си Дзинпин – в състояние, което той определя като „паника“. Юан смята, че решителният военен отговор на администрацията Тръмп ще послужи като мощно възпиращо средство срещу амбициите на Пекин спрямо Тайван.
Реакцията на Пекин
Според източника си, Юан разказа, че в рамките на часове след първоначалните израелски удари по Иран в средата на юни, китайските власти са започнали да подготвят глобална дипломатическа кампания.
Министерството на външните работи наредило на посолствата и консулствата по целия свят да осъдят силно действията на Израел, определяйки ги като „агресия“, и да заявят решителна подкрепа за правото на Иран да се защитава. Китайските държавни медии също получиха указания да разпространяват тези послания.
Само след 36 часа обаче наративът рязко се промени. Официалните съобщения започнаха да акцентират върху „мира“, призовавайки за сдържаност от двете страни и отправяйки само ограничени критики към израелските действия.
Според информацията от източника си, Юан обясни пред „The Epoch Times“, че тонът се е променил, защото ръководството на ККП е било обезпокоено от стремителното военно развитие. Американските и израелските сили не само нанесоха тежки щети на иранската ядрена инфраструктура, но и проведоха прецизни удари, които елиминираха ключови фигури от иранското военно командване и програмата за ядрени изследвания.
Унищожаването на иранските възможности за противовъздушна отбрана позволи на израелските самолети да действат свободно в иранското въздушно пространство – сценарий, който Пекин не беше предвидил. Освен това, потресени от ударите, китайските военни започнали да изграждат „командни структури в сянка“ във въоръжените сили – резервни ръководни звена, предназначени да осигурят непрекъсваемост на операциите при подобен удар, според източника.
Базираният в САЩ опитен политически коментатор Цай Шенкун заяви, че разбира тревогата на Пекин и отбеляза, че страхът надхвърля непосредствените военни последици от загубата на няколко командира на бойното поле.
„Ако Китай започне война в Тайванския проток, възможно е Съединените щати да използват прецизни оръжия за елиминиране на висши командири от НОАК. Точно от това се страхува най-много Пекин – след като няколко генерала бъдат унищожени, останалите може да откажат да воюват, а военните дори да се обърнат срещу самия режим и да се отправят към Пекин, за да обсадят Джунънхай“, каза Цай пред „The Epoch Times“.
Джунънхай е централният ръководен комплекс на висшите функционери на ККП.
Като решителен поддръжник на операцията за въздушни удари, Цай смята, че ядрените оръжия в ръцете на авторитарни режими представляват „най-голямата заплаха за глобалната сигурност“. Той също похвали американския президент Доналд Тръмп за отказа от предишната политика на отстъпки на Вашингтон спрямо Иран.
Юан също заяви, че части от командно-контролната инфраструктура на китайската армия са разположени дълбоко под земята, поради което лидерите на ККП са силно обезпокоени от демонстрираната способност на американската армия да унищожава укрепени ирански съоръжения с бункеропробивни боеприпаси.
Той определи психологическото въздействие върху китайското ръководство като „дълбоко и силно обезпокоително“.
Удар по китайските позиции в Близкия изток
Юан смята, че по-дълбоката цел на съвместната американско-израелска операция е да се премахне стратегическата опора на ККП в Близкия изток.
„Китайският режим предоставя на Иран цялостна политическа, икономическа и военна подкрепа“, казва Юан и добавя, че Пекин отдавна използва Иран – заедно с военни проксита като обявените от САЩ за терористични групировки „Хизбула“, „Хамас“ и хутите – за разширяване на влиянието си в региона.
Китай инвестира около 400 милиарда долара в Иран като част от инициативата „Пояс и път“ и внася от страната до 1,7 милиона барела нефт на ден с отстъпка.
Юан описа партньорството между Китай, Русия, Иран и Северна Корея като „нова ос на злото“, чиято обща цел е да предизвика глобалното лидерство на САЩ и да го замени с ръководен от Китай международен ред, основан на комунистическа идеология.
Той продължи, че ККП отдавна се стреми да използва съюза си с Иран за обвързване на американските сили в Близкия изток, създавайки по този начин възможности за действие срещу Тайван или разширяване на влиянието си в Индо-Тихоокеанския регион.
Су Дзъюн, директор на Тайванския институт за изследвания в областта на националната отбрана и сигурност, се съгласи с мнението на Юан. В разговор с „The Epoch Times“ Су нарече последните удари „модерен блицкриг“, целящ да се елиминира способността на Иран за разработване на оръжия за масово унищожение и да се намали влиянието на Китай и Русия в региона.
„Ако сегашният ирански режим се срине, това може да промени световния баланс на силите“, каза Су. „Това също ще освободи американски ресурси за по-ефективно противодействие на дългосрочната заплаха от китайските военни сили.“
Възможният отговор на Пекин
В перспектива Юан смята, че Китай ще продължи да подкрепя иранския теократичен режим както открито, така и тайно. Освен това той предполага, че ККП може да подтикне Техеран към преследване на две ключови цели.
Първата е разширяване на регионалния конфликт чрез опити за блокиране на ключови морски проходи като Ормузкия проток и Червено море, принуждавайки Съединените щати да останат силно ангажирани в Близкия изток.
Втората е подпомагане на глобални терористични атаки чрез подкрепа на остатъци от свързани с Иран терористични групи, насочени срещу американски и израелски интереси по света.
Макар че експертът по отбрана Су призна, че морската търговия може да бъде нарушена и да причини краткосрочни икономически проблеми, той заяви, че ударите имат по-широка стратегическа стойност и могат да положат основите на по-стабилен и сигурен Близък изток.
„В частен план много арабски държави подкрепят американско-израелската кампания срещу Иран“, каза той.
Фан Сяо и Луо Я допринесоха за този материал.
