Коалицията планира да продължи с непопулярните мерки за икономии в опит да овладее дефицита на страната.
Триседмичното румънско правителство оцеля след вота на недоверие в понеделник, което му позволи да прокара повишения на данъците в опит да намали бюджетния дефицит на страната.
Коалицията на министър-председателя Илие Болоян ускорено прокара през парламента увеличение на данъка върху добавената стойност (ДДС), акцизите и други налози, които влизат в сила през август.
Целта на този ход е да се предотврати понижаване на кредитния рейтинг под инвестиционното равнище и да се деблокира достъпът до фондовете на Европейския съюз. В момента Букурещ има най-големия дефицит в ЕС.
Коалицията от четири проевропейски партии пое властта в края на юни, след месеци на политическа инерция, причинена от отменянето на президентските избори през декември и повторното им провеждане през май.
Повишенията на данъците бяха критикувани от работодатели и профсъюзи и предизвикаха протести на хиляди работници от публичния сектор.
Консервативната опозиция на коалицията внесе в понеделник искането за вот на недоверие и заяви, че планира да внесе още такива.
„Разбирам, че опозицията критикува правителството. Това е нейна роля и нейно право“, заяви Болоян пред парламента, според румънската медия digi24.
„Но аз призовах опозиционните партии да бъдат част от решението, а не от проблема. Разбирам, че те не са съгласни с това, което предлага правителството. Но тогава какви са решенията на опозицията?
„От една страна ни казват, че икономическите проблеми са сериозни, но от друга страна, когато предложим ясен план за решаването им, ни казват да не предприемаме тези мерки. Това не може да продължава така.“
Въпреки че и четирите партии в правителството одобриха увеличенията, най-голямата партия – социалдемократите, също критикува мерките в понеделник.
„За да получим солидна политическа подкрепа, трябва бързо да коригираме някои абсурдни неща, които се съдържат в първия пакет мерки“, заяви лидерът на социалдемократите Сорин Гриндеану, според digi24.
Партията, която е от решаващо значение за продължаването на коалицията, подкрепяше замяната на единната ставка на данъка върху доходите с прогресивно облагане според доходите, вместо да се повишава ДДС. Останалите партии обаче не подкрепиха този ход, според доклад в digi24.
По-рано този месец Болоян заяви, че правителството му ще направи всичко възможно, за да намали дефицита до около 8% от брутния вътрешен продукт до края на 2025 г., в сравнение с миналогодишните 9,3%, съобщи радио „Свободна Европа“.
Тази цел беше увеличена от 7 процента. Освен това той заяви, че ще се стреми да я намали до близо 6% до края на 2026 г.
Румънското законодателство предвижда данъчните мерки да могат да бъдат оспорени пред Конституционния съд на страната, а опозиционната партия AUR заведе дело за блокирането им във вторник, според digi24.
Румъния, която се присъедини към ЕС през 2007 г., е обхваната от политически сътресения, откакто президентските избори бяха отменени след първия тур на гласуването през декември 2024 г.
На първия тур най-много гласове получава консервативният аутсайдер Калин Джорджеску, но този вот беше отменен от Конституционния съд след твърдения за изборни измами и руска намеса.
Москва отрича да се е намесвала в политиката на Румъния.
След това на Джорджеску беше забранено през март да участва в повторните избори, които се проведоха през май.
На този вот Никусор Дан, кметът на Букурещ, печели президентския пост, побеждавайки Джордж Симион на втория тур, след като последният взе най-много гласове на първия.
След това Симион оспори вота в Конституционния съд, но жалбата му за отменяне на изборите беше отхвърлена.
Дан, който се кандидатира за президентския пост като независим, назначи Болоян, лидер на Национално-либералната партия, за министър-председател миналия месец.
Управляващата коалиция се състои от четири партии: Социалдемократическата партия, Национално-либералната партия, Съюз „Спасете Румъния“ и Съюз на унгарците, който представлява значителното унгарско малцинство в страната.
Плановете на Болоян за намаляване на държавните разходи включват — заедно с повишаването на данъците —съкращаване на една пета от служителите в държавната администрация, отлагане на инвестиции и законодателство за намаляване на бонусите в публичния сектор, според радио „Свободна Европа“.
Освен член на ЕС, Румъния е и част от НАТО, а поради местоположението си в Източна Европа позицията ѝ става все по-важна за двете организации, след като Русия нахлу в Украйна през 2022 г.
