Държавният секретар на САЩ Марко Рубио ръководи усилията за изготвяне на гаранции за сигурност за Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски иска да получи през следващите 10 дни яснота относно характера на гаранциите за сигурност, преди да се съгласи на среща с руския президент Владимир Путин.
В разговор с журналисти на 20 август, след завръщането си от Вашингтон, Зеленски заяви: „Искаме да разберем структурата на гаранциите за сигурност в рамките на седем до десет дни. Въз основа на това разбиране целим да проведем тристранна среща. Това беше моята логика.“
Мястото на срещата, в която ще участват Зеленски, Путин и американският президент Доналд Тръмп, би могло да бъде в Швейцария, Австрия или Турция, посочи той.
Унгарският външен министър Петер Сиярто предложи да домакинства срещата в Будапеща.
„Ако се нуждаят от нас, готови сме да осигурим подходящи справедливи и безопасни условия за такива мирни преговори. Ще се радваме ако можем да допринесем за успеха на мирните усилия“, заяви Сиярто в ежедневния си подкаст във Фейсбук на 21 август.
Генерал-лейтенант в отставка Кийт Келог, специален пратеник на САЩ за Украйна и Русия, обяви, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио ръководи усилията за изготвяне на гаранции за сигурност за Украйна.
„Под ръководството на държавния секретар Рубио се подготвя списък с варианти, които ще представят на президента и на съюзническите лидери“, коментира Келог пред водещия на Fox News Лари Кудлоу в интервю, излъчено на 19 август.
Руският външен министър Сергей Лавров обаче заяви на 20 август, че няма смисъл да се обсъждат гаранции за сигурност без участието на Москва.
„Убеден съм, че на Запад и особено в САЩ прекрасно разбират, че сериозното обсъждане на въпроси за сигурността без Руската федерация е утопия – път към никъде“, посочи Лавров.
Зеленски е убеден, че независимо от формата на срещата с Путин, предварително трябва да се установи „приблизителна рамка, подобна на член 5“.
„Член 5“ представлява колективната гаранция за сигурност на НАТО, според която всички 32 държави са задължени да се притекат на помощ на всеки член на алианса, който бъде нападнат.
Военният комитет на НАТО се срещна на 20 август с участието за пръв път на американския генерал Алексус Грийнкевич, върховен съюзен командващ на НАТО в Европа.
„Откровена дискусия“ на срещата на НАТО
След срещата италианският адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на комитета, написа в X, че е имало „чудесна, откровена дискусия“, на която се е усещало „единството“ на участниците.
Зеленски обяви на 20 август: „Днес имаме положителен сигнал от Америка, от президента Тръмп и неговия екип, че те ще участват в гаранциите за сигурност за Украйна. Това отваря възможност и за други държави.“ Украинският президент сподели също, че ключови държави вече са започнали да обсъждат своята готовност и че има вероятност да се включат и страни, които не са участвали досега.
Според Зеленски Турция може вече да е готова да осигури сигурност в Черноморието, след като Тръмп изрази благоприятно отношение към гаранциите за сигурност.
Украинската информационна агенция Интерфакс цитира обяснението на Зеленски пред журналисти, защо Китай няма да е сред страните, осигуряващи тези гаранции:
„Защо Китай не е в гаранциите? Първо, Китай не ни помогна да спрем тази война от самото начало.
„Второ, Китай помогна на Русия, като отвори пазара за дронове. Трето, въпросът тук дори не е за военния персонал, който се намира там.“
Според Зеленски, Китай е една от страните, подписали Будапещенския меморандум, който даде на Украйна гаранции за сигурност, когато бившата съветска държава се съгласи да се откаже от ядрения си арсенал през 1994 година.
Той обаче добави: „Те не направиха нищо, когато окупираха Крим. Затова не ни трябват гаранти, които не помагат на Украйна и не помогнаха на Украйна, когато наистина имахме нужда от това след 24 февруари 2022 година.“
В интервю за Fox News на 19 август Тръмп каза, че няколко европейски държави са „готови да изпратят хора“ в Украйна. Американският президент коментира, че САЩ са готови да помогнат по различни начини и „особено по въздушен път, защото никой друг няма такова оборудване“, каквото имат те.
Кремъл съобщи в канала си в Telegram, че на 20 август Путин е разговарял по телефона с турския президент Реджеп Ердоган и е изразил „благодарността на Русия за усилията на Турция да улесни преговорите между руски и украински представители в Истанбул“.
През нощта срещу 21 август Русия проведе поредната въздушна бомбардировка срещу Украйна.
Зеленски публикува в X на 21 август: „Руската армия постави един от своите безумни антирекорди“, като започна най-мащабната си въздушна атака през 2025 година. Тя изстреля през нощта 40 ракети и 574 дрона.
„Няколко крилати ракети бяха насочени срещу американски бизнес в Закарпатието“, написа украинският лидер. „Това е обикновена цивилна фирма с американски инвестиции, която произвежда битови предмети като кафемашини. И въпреки това тя също попадна под прицела на руснаците. Това е много показателно.“
Той посочи, че при въздушната атака са били ранени 15 души.
Закарпатието е област, която граничи с Унгария и Словакия.
„Руснаците проведоха тази атака, сякаш нищо не се е променило, сякаш няма световни усилия за спиране на тази война“, написа Зеленски. „Това изисква отговор. От Москва все още няма сигнал, че наистина възнамеряват да влязат в сериозни преговори и да прекратят тази война. Необходим е натиск. Силни санкции, високи мита.“
Западна Украйна е далеч от фронтовата линия на конфликта в източната и южната част на страната, но там се намират множество заводи за производство на дронове и друго оборудване, както и складове.
