Машините на Да Винчи са толкова невероятни, че човек би помислил, че той е надникнал в бъдещето и е оставил скици от видяното
Представете си как разчитате думи на отдавна забравен диалект, събирате чертежи от Ренесанса и вдъхвате нов живот на машини, родени преди 500 години.
Точно това правят три поколения италиански майстори – не само че се научиха да разчитат „огледалното писмо“ на Да Винчи, но днес споделят неговите визии по целия свят.
Роден в Италия през 1452 г., Да Винчи остава известен и до днес със своята Мона Лиза. Но той е бил и прочут изобретател, инженер, учен и анатом.
Скици на бъдещето от преди над 500 години
Едно от най-загадъчните наследства, които ренесансовият универсален гений оставя на света, са неговите бележници – пълни с невероятни идеи и скици на машини, сякаш Да Винчи е надникнал в бъдещето и е оставил спомен от него на хартия.
Изключителният гений скицира идеи за съвременни машини като хеликоптери, танкове, роботи и велосипеди – векове преди те да станат част от ежедневието.
Сега тези творения могат да бъдат видени и в Австралия, където будят възхищение у посетителите. Изложбата е организирана от „Artisans of Florence“ – глобална компания за пътуващи изложби, която работи с Музея на Леонардо да Винчи във Флоренция, Италия.
Компанията пресъздаде скиците на Да Винчи с изумителни детайли, в комбинация с други отделни изложби, посветени на древноримските технологии и откритията на Галилео Галилей.
От 2004 г. изложбата обиколи повече от 50 страни и достигна до над 20 милиона души. В момента творенията са на експозиция в Австралия.
Световното очарование на Леонардо да Винчи
Директорът Том Рицо, който живее в Мелбърн и пътува по света с изложбата, разказва за нейното въздействие.
„Изумен съм от реакциите в страни, където не очаквах да има много почитатели на Да Винчи – като Китай, Япония, Корея и Индия“, разказа той пред Epoch Times.
„Знанията за Да Винчи по света са огромни и мисля, че това се дължи на способността му да прави новаторски открития в толкова много различни области.“
„Той е бил анатом, архитект, ботаник, военен и авиационен инженер, художник – списъкът с талантите му е просто безкраен.“
В Япония дори има истинска „мания по Да Винчи“, разказва Рицо. Изложбите в луксозните универсални магазини там привличат огромни тълпи.
Рицо, който първоначално само искал да помогне с монтажа на изложбата в Мелбърн, в крайна сметка останал напълно смаян от величието и детайлите на творбите.
„Бях очарован, защото осъзнах, че всички тези скици и картини от Ренесанса, за които мислех, че са дело на десетки или стотици универсални гении и художници, всъщност са създадени от Да Винчи“, обяснява той.
„Невероятният обхват и дълбочина на творчеството му ме оставиха без думи.“
Изпреварил времето си в буквалния смисъл
Толкова много от визиите на Да Винчи днес са реалност.
„Фактът, че той е създал предшественика на хеликоптера, водолазното облекло и делтапланера – изобретения, които по-късно са били откривани отново стотици години по-късно – наистина впечатлява хората“, казва Рицо.
„Той умел да открива стари технологии и да ги усъвършенства, правейки ги отново широко приложими – като архимедовата спирала за изпомпване на вода нагоре по склона. Дори създал автомобил с пружинно задвижване, както и велосипед.“
„Всички тези изобретения предвещават съвременните технологии“, продължава Рицо. „Първият му велосипед е почти идентичен по размер с днешните, за разлика от високия велосипед с огромното предно колело и малкото задно.“
Разгадаването на кода на Да Винчи
Едно предизвикателство при произведенията на великия универсален гений е особеното му „огледално писмо“ – писане отдясно наляво, тоест в огледален вид.
„За да четете произведенията му, ви е нужно огледало. Нашите майстори обаче работят с тези документи толкова дълго, че вече могат да ги разчитат и без огледало“, казва Рицо.
За щастие много от майсторите, които работят по машините на Да Винчи, също са от Флоренция. За щастие, защото Да Винчи използвал архаичен флорентински диалект в записките си. Този специфичен диалект в неговия Codex Atlanticus съдържа много термини, които биха били трудни за разбиране от хора, които не са от този регион.
Най-голямото предизвикателство обаче не е дело на самия Да Винчи. След смъртта му през 1519 г. той оставя над 2000 технически чертежа, които са разделени от търговец на изкуство от онова време и подредени по теми.
Получилият се „пъзел“ представлява предизвикателство за историците, тъй като скица на дадена машина може да се намира в една книга, а скицата на друга част от същата машина – в съвсем различна книга.
„Имаме нужда от тези обширни познания за всички скици и механизми на Да Винчи, за да можем да ги сглобим отново и да възстановим вярно някои от тези машини“, казва Рицо.
Инициативата е започната от Карло Николай, който през 60-те години на XX век решил да преустрои работилницата си и заедно със сина си внимателно да изгради дървените машини на Да Винчи.
Да Винчи в Австралия
Но как една голяма европейска изложба достигна до по-малките австралийски музеи извън големите градове? Обикновено постмодерните и съвременни произведения заемат пространството в по-големите галерии и музеи.
„Сключихме специална договорка с музея във Флоренция, за да може изложбата да бъде предоставена за турне в отдалечените региони на Австралия“, обяснява директорът на изложбата Рицо и добавя: „Успяхме да осигурим изгодни търговски условия, за да включим възможно най-много места.“
Том Рицо от Artisans of Florence има една надежда: „Искаме тази колекция да стане достъпна за възможно най-много хора, особено за отдалечените и необлагодетелстваните общности, които иначе никога няма да имат шанса да видят пътуваща изложба от световна класа в своя град.“
„Много местни жители вероятно никога няма да имат възможност да пътуват до Флоренция, за да я видят на първоизточника. Затова това е изключително важно за нас като част от нашата мисия.“
За всички, които случайно се намират в Австралия: до 9 ноември изложбата ще бъде на север от Бризбейн в региона Моретон Бей в щата Куинсланд. Две от по-големите места за експозиция са музеят Редклиф и музеят за наследство Пайн Ривърс.
