Дедите ни са изпитвали болка от разединението, днес сме примирени с него. Това послание отправи патриарх Даниил, който в Деня на съединението оглави празнична света литургия в храм „Св. Николай Мирликийски“ в брезнишкото село Ребро. Районът страда от безводие цяло лято, а в питейната му вода бяха открити големи количества манган, което я прави негодна за пиене.
Патриархът определи зачестилите природни бедствия у нас и по света като изпитание, но и възможност да погледнем в себе си.
„Ако водят до покаяние, бедствията изпълняват своето предназначение. Господ допуска тези неща – дали заради проявено безгрижие от всички човеци или заради безразличие – но има ли покаяние, ще дойде и благословение. Нека не обвиняваме дали този или онзи е виновен, такъв винаги ще се намери, но няма смисъл да обременяваме душите си с още грехове. Нека гледаме своето лично покаяние. То променя душевното разположение и устройство“, подчерта патриарх Даниил.
По думите му българското общество днес трябва да преодолее много сериозна криза.
„Всеки се е затворил и живее за себе си, а нашите предци не са могли да стоят спокойно, когато са виждали народа разединен и са се потрудили. Всичко е било срещу тях, а народът е бил сам с Бога и е успял. След това е защитил при Сръбско-българската война това дело на Съединението“, посочи патриарх Даниил. И подчерта, че е важно да имаме любов към Бога и към хората, за да получим благословение.
Румен Радев от Пловдив: Поклон пред дръзките и храбрите
В подобен дух, но с много повече осъждане на примирението, бяха и думите на българския президент Румен Радев при тържествената заря-проверка послучай празника в Пловдив. Публикуваме я без съкращения.
„140 години ни делят от онзи септември, когато българският народ взе съдбата си в свои ръце и заличи границите, начертани от великите сили на Берлинския конгрес против волята на нашия народ. Защото по волята на великите сили повече от милион българи, едва вкусили от свободата след руската победа над Османската империя, бяха върнати отново под властта на султана.
Дейците на Съединението поправиха тази историческа несправедливост. Възродена България показа на цяла Европа как цивилизовано, без насилие, движен от високите си идеали нашият народ открито заявява своя суверенитет и отстоява своята идентичност. Съединението е триумф на народната воля над цинизма на великите сили. Победа на дръзките над конформистите. Защото и тогава е имало немалко чуждопоклонници, келепирджии, сеирджии, примирени с Берлинския диктат. Но влакът на Историята ги подмина.
Днес същият този влак ускорява хода си. 140 години след Съединението българите отново се жалват от деребеите, а великите сили отново спорят за сфери на влияние. Времената са критични. И трябва да признаем, че има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще, за да си купят чужда благословия. Да харижат суверенитета, хазната, дори и нашата идентичност – всичко онова, за което се бориха Левски, Бенковски, Ботев и Захари Стоянов, всички сподвижници на Съединението.
И понеже виждам, че вие наистина реагирате, искам да питам вас, хората на площада, защото това е дълг към тези, които отдадоха живота си за каузата на Съединението и за свободата и независимостта на България: Ще оставим ли България на деребеите? … Не! Тук, пред този паметник, е мястото, където единственият възможен отговор е „Не!“ Ние няма да я оставим и няма да позволим по никакъв начин да се търгува със съдбите ни.
Вярвам, че обединени всички заедно ще надмогнем днешните недъзи и заедно ще строим България в заветите на нашите предци. България – свободна, демократична, справедлива, просперираща. Вярвам, че ще надмогнем вечните деления, които ни правят уязвими отвън и днес тези разломи са опасни за държавата. Ще отхвърлим неверието в собствените ни сили, защото скъпо сме плащали в миналото за унизителното разбиране, че от нас нищо не зависело и че съдбата ни се решавала някъде другаде. Ще излезем от комфорта на малодушието.
Съединението е нашето вдъхновение. Единни сме успявали и само единни ще пребъдем. Поклон пред дръзките и храбрите! Да живее единна и свободна България!“
Отриха първия паметник на княз Александър Батенберг в България
Междувременно в Шумен бе отдадена почит на първия български княз след освобождението – Александър I Батенберг. Негов военен бюст-паметник бе открит в Държавното предприятие (ДП) „Кабиюк“ в Шумен, където князът научава за извършеното без негово знание Съединение и трябва да реши дали да го приеме. Малко по-рано той е дал дума на руския император, че такова нещо няма да се случи. Тези събития му през 1886 г. струват и короната на Александър.
Паметникът е дело на скулптора Бехчет Данаджъ и е осветен на 30-ти август от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Пред гостите на откриването е представена историческа възстановка на паметните събития. Поднесени са цветя и венци. Почит към паметта за българския държавник присъстващите отдават с падане на колене.
На церемонията присъстват областният управител на Шумен Катя Иванова, кметът на община Шумен проф. Христо Христов, народните представители Любомир Христов, Джейхан Ибрямов, Хамид Хамид, Веселин Вешев, заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев, кметове и заместник-кметове на общини и селища от региона на Шумен, Георги Йорданов – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по селекция в животновъдството, Мартин Маринов – изпълнителен директор на ДП „Кабиюк“, Светла Милева – началник на Районното управление на образованието в Шумен, полковник Добромир Добрев – началник на военното формирование 34 200, полковник Станчо Станчев – декан на факултета „ПВО и КИС“ към Националния военен университет „Васил Левски“, капитан I ранг проф. Мирослав Цанков – заместник-началник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, доц. Тодор Тодоров – декан на Факултета по хуманитарни науки на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, представители на Инициативния комитет за създаване на паметник на княз Александър I Български и граждани.
В речта си митрополит Йоан посочва, че името на княза се свързва с полагането на основния камък на Патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски“ и основния камък на Митрополитската катедрала „Успение Богородично“ във Варна. „Макар че княз Александър да е протестант по вероизповедание, той никога не прави опити за отклонение от традиционното за българите православие, а напротив, винаги се е отнасял с голямо уважение към родното ни духовенство, което влиза в новия политически живот на Княжество България, с авторитета на водачи на нацията“, казва още Негово Високопреосвещенство.
В словото си пред присъстващите кметът на Шумен Христо Христов подчертава саможертвата на княза в името на България. „Днес даваме знак, че помним и ценим делото на княз Александър Първи Български. Да застанеш зад интереса на България и да загърбиш личния си интерес е израз на висше лидерство. Този паметник е не само признание към миналото, но и сигнал за бъдещето; за това, че на България са нужни лидери с характер, че националното единство не се подарява, а се отстоява и че когато отвън силите на натиск са много силни, отвътре трябва да сме уверени, единни и устойчиви.“
Паметникът е реализиран със средства на община Шумен, която отпуска 30 хиляди лева за изграждането му. Инициативата е гражданска, а подкрепа за нея идва от областната комисия „Военни паметници” в Шумен.
