Мярката предвиждаше съкращаване на максималната работна седмица до 37,5 часа, но критиците предупредиха за по-високи разходи и намаляване на конкурентоспособността
Долната камара на испанския парламент отхвърли законопроект за съкращаване на работната седмица. Това е поредният удар за малцинственото правителство на премиера Педро Санчес, което се бори да прокара обещаните реформи.
При късното гласуване на 10 септември опозиционните партии се обединиха с каталунската сепаратистка партия „Хунтс“ (Junts), за да блокират внасянето на законопроекта за обсъждане.
Мярката, която защитаваше министърът на труда Йоланда Диас и подкрепяха главните испански синдикати, предвиждаше намаляване на максималната работна седмица от 40 на 37,5 часа.
Депутати от Народната партия (Popular Party), Vox, Junts и регионалната Navarrese People’s Union подкрепиха поправки за блокиране на законопроекта. Те бяха приети със 178 гласа „за“ и 170 „против“.
Предложението беше част от коалиционното споразумение между Санчес и прогресивната платформа „Сумар“ (Sumar) на Диас.
Синдикатите, които присъстваха на заседанието след протестите пред парламента, настояваха че мярката ще модернизира испанския трудов пазар и ще подобри жизнения стандарт. Работодателските организации обаче възразиха, че това ще увеличи разходите и ще навреди на конкурентоспособността.
В съвместна декларация от 11 септември синдикатите Unión General de Trabajadores и Comisiones Obreras осъдиха резултата. Те заявиха, че парламентът блокира обсъждането на мярка с широка обществена подкрепа. Според тях проучванията показват, че две трети от гражданите подкрепят съкращаването на работното време.
„Над 12 милиона работещи видяха как техните законни стремежи бяха временно осуетени“, добавиха синдикатите.
Главната испанска бизнес асоциация приветства отхвърлянето на законопроекта. Тя заяви, че по този начин се избягва „сериозно негативно въздействие върху икономиката, заетостта и потребителите“.
В съвместна декларация с Испанската конфедерация на малките и средните предприятия подчерта, че дебатът „трябва да се върне към социалния диалог и колективното договаряне“. Организацията предупреди, че едностранното съкращаване на работното време ще породи „организационни проблеми, спад в производителността, по-високи разходи, влошено качество на услугите и по-малка привлекателност за инвестиции“.
Дебатът за работното време
Провалът подхранва по-широкия европейски дебат за производителност и баланс между работа и личен живот.
Експерименти с четиридневна работна седмица са проведени в няколко европейски страни, включително Великобритания.
Белгия прие закон през 2022 г., който позволява на служителите да поискат четиридневна работна седмица, но общият брой работни часове остава същият. Във Франция законното работно време е 35 часа седмично при пълен работен ден.
Каталунската националистическа партия Junts защити решението си. Партийният говорител Мириам Ногерас заяви, че в повечето европейски страни намаляването на работното време се постига чрез колективно договаряне, а не чрез законодателство.
„Нито една страна в ЕС, освен Франция и Белгия, няма законово намаление на работните часове. Всички го правят чрез колективно договаряне. Не може да се законодателства еднакво за всички, когато реалностите са различни“, каза тя.
Мадридският вестник El País съобщи, че дебатът в парламента е бил необичайно остър. Диас критикува Junts за гласуване с десните партии, но те отхвърлиха тези обвинения.
Освен съкращаването на работното време, законопроектът предвиждаше и засилване на правилата за отчитане на работното време, както и осигуряване правото на работниците да се „изключват“ от служебната комуникация извън работно време. Министерството обясни, че по-строгото отчитане чрез задължителни цифрови системи ще ограничи широко разпространените нарушения при докладването на извънредни часове.
Провалът е поредният неуспех за Санчес, който ръководи малцинствено коалиционно правителство от 2018 г. В момента той търси достатъчна парламентарна подкрепа за приемане на бюджет, който закъснява с повече от две години.
Социалистическият лидер се опитва да се дистанцира от поредицата корупционни скандали, които хвърлят сянка върху третия му мандат. През юли, под нарастващо обществено натиск, Санчес представи антикорупционен план от 15 точки. Той включва мерки за по-строги наказания, повече прозрачност в обществените поръчки и използване на изкуствен интелект за разкриване на измами.
