Марсоходът на НАСА „Персевиранс“ откри скали в пресъхнал речен канал, които може да съдържат признаци на древен микроскопичен живот, съобщиха учените в сряда.
Те подчертаха, че е необходим задълбочен анализ на пробата, събрана от „Персевиранс“ – най-добре в земни лаборатории – преди да се правят заключения.
Въпреки че призна, че последният анализ „определено не е окончателният отговор“, ръководителят на научните мисии в НАСА Ники Фокс заяви, че това е „най-близкото до откриването на древен живот на Марс, до което някога сме стигали“.
Марсоходът обикаля Марс от 2021 г. и чрез сонда за пробиване на скали и събира проби от места, които учените смятат за най-подходящи за развитие на живот преди милиарди години. Пробите чакат да бъдат доставени на Земята – амбициозен план, който е временно спрян, защото НАСА търси по-евтини и бързи решения.
Двама учени, които не участват в изследването – Джанис Бишоп от института SETI и Марио Паренте от Масачузетския университет в Амхърст – нарекоха това „вълнуващо откритие“, но бързо отбелязаха, че намереното може да са следи от небиологични процеси.
„Точно затова не можем да твърдим „Ето го – това е безспорно доказателство за живот“, обясни пред „Асошиейтед прес“ водещият изследовател Джоел Хуровиц от университета „Стоуни Брук“. „Можем да кажем само, че едно от възможните обяснения е микробен живот, но има и други начини да се образуват тези структури, които виждаме.“
Във всички случаи Хуровиц заяви, че това е най-добрият и най-убедителен кандидат досега в търсенето на потенциални признаци за отдавнашен живот. Това беше 25-ата събрана проба – сега общо са 30. Резултатите са публикувани в списание „Nature“.
„Би било невероятно да успеем да докажем убедително, че тези структури са образувани от нещо живо на друга планета преди милиарди години, нали?“ каза Хуровиц. Но дори да не е така, това е „ценен урок за всички начини, по които природата може да ни заблуди“.
Пробата беше взета миналото лято от червеникави, богати на глина утаечни скали в „Неретва валис“ – речен канал, който някога е отвеждал вода в кратера „Йезеро“. Този пласт седиментни скали, известен като формацията „Ярък ангел“, беше изследван от научните инструменти на „Персевиранс“ преди да се използва сондата.
Освен органичен въглерод – основен строителен елемент на живота, Хуровиц и екипът му открили миниатюрни петънца, наречени „макови семена“ и „леопардови петна“, обогатени с железен фосфат и железен сулфид. На Земята тези химични съединения се получават, когато микроорганизми разграждат органична материя.
„Днес няма доказателства за микроби на Марс, но ако такива са съществували на древния Марс, те също биха могли да превърнат сулфатните минерали в сулфиди в подобно езеро в кратера ‘Йезеро'“, пишат Бишоп и Паренте в придружаваща редакционна статия.
Няма доказателства за съвременен живот на Марс, но през десетилетията НАСА изпраща космически апарати до планетата в търсене на древни водни среди, които може да са поддържали живот в древността.
Когато „Персевиранс“ излетя през 2020 г., НАСА очакваше пробите да се върнат на Земята до началото на 2030-те. Но този срок се отложи за 2040-те години заради нарастване на разходите до 11 млрд. долара, което блокира мисията за връщане.
Докато пробите не бъдат транспортирани от Марс с роботизирани космически кораби или астронавти, учените ще трябва да разчитат на земни аналози и лабораторни експерименти, за да оценят възможността за древен марсиански живот, според Хуровиц.
Временният администратор на НАСА Шон Дъфи заяви, че бюджетите и времевите рамки ще определят как най-добре да се процедира, и дори спомена възможността за изпращане на сложно оборудване на Марс за анализ на пробите на червената планета. „Всички варианти са на масата“, каза той.
Десет от титаниевите тръбички с проби, събрани от „Персевиранс“, бяха оставени на марсианската повърхност преди няколко години като резерв към останалите на борда на марсохода – всичко това е част от все още замразената мисия на НАСА за връщане на пробите.
Отделът за здраве и наука на „Асошиейтед прес“ получава подкрепа от Департамента за научно образование на Медицинския институт „Хауърд Хюз“ и фондация „Робърт Ууд Джонсън“. „АП“ носи пълната отговорност за цялото съдържание.
