Актьор, режисьор, филантроп и бизнесмен: Робърт Редфорд ни напусна на 16-ти септември на 89 години в дома си в Сънданс, Юта. До него бяха неговите най-близки хора: двете му съпруги Сибила и Лола, четири деца и седем внуци.
Робърт Редфорд ще бъде запомнен като истинска филмова легенда – с над 60-годишна кариера в киноиндустрията, със силни роли и не на последно място – като човек, за когото киното е кауза, а не пътека как да бъдеш известен и богат.
Роден с името Чарлс-Робърт Редфорд-младши през 1936 г., бъдещият актьор е поарснал в Санта Моника и Лос Анжелис. Сам описва себе си като „лош“ ученик, който се вълнува най-вече от изкуства и спорт.
Следва около година и половина в Университета в Колорадо, но го напуска, за да обиколи Европа – Франция, Италия и Испания. В края на 50-те посещава лекции в Института Прат и Американската театрална академия в Ню Йорк.
Както и много от своите звездни колеги по това време, Робърт Редфорд започва филмовата си кариера с епизодични роли. Пробивът му е като театрален актьор, с пиесата на Нийл Саймън, „Бос в парка“, с която през 1963 г. се открива сезонът в театър „Балтимор“ на Бродуей. Четири години по-късно Редфорд ще изиграе персонажа Пол, консервативен адвокат, и във филмовата адаптация на пиесата.
След като Джак Лемън, Стийв Маккуин и Уорън Бийти отказват, през 1969 г. Робърт Редфорд получава предложение да изиграе ролята на Сънданс във филма „Бъч Касиди и Сънданс Кид“. Във филма Редфорд си партнира с Пол Нюман в ролята на Бъч и това е началото на едно дългогодишно мъжко приятелство, продължило до смъртта на Нюман през 2008 г. Двамата си партнират и през 1973 г. в драматичната комедия „Ужилването“ – още една от ярките роли на Редфорд.
Това е и най-плодотворният му период като актьор. Само за четири години – от 1972-ра до 1976-та той се снима в черния уестърн „Джеремая Джонсън“, политическата драматична сатита „Кандидатът“, политическият трилър „Трите дни на кондора“ и заснетия по действителен случай „Цялото президентско воинство“.
През 1984 г. излиза филмът „Естественият“, по романа на Бърнард Маламуд, с режисьор Бари Левинсън. В него освен Редфорд играят Глен Клоуз, Ким Бейсинджър и Робърт Дювал. Той остава в историята на киното като истинска класика и един от най-добрите филми, създавани на бейзбол тема.
Дълго преди излизането на „Естественият“ Редфорд започва не просто да играе във филми, но и застава зад камерата. През 1980 г. излиза режисираният от него „Обикновени хора“, който почели ласкави думи от критиката и се радва на огромен зрителски интерес.
Любов към земята и дълг към родината
През 1981 г. Редфорд създава в Юта института „Сънданс“, който пък става домакин на най-известния фестивал за независимо кино със същото име. Фондацията има за основна цел подпомагането на млади филмови таланти и развитието на независимото кино, което не се притеснява да говори за обществени проблеми, оставащи извън вниманието на политиците и медиите. През 2010-те кампуси на „Сънданс“ са отворени също в Хонконг и Лондон. През 1996 г. Редфорд създава и телевизионния канал „Сънданс“, чийто акцент също са независимите, злободневни филми и телевизионни програми. Върхът на неговата популярност е през 2017 г., когато за канала са абонирани 71 милиона домакинства и е достъпен за целия свят.
Във все по-комерсиализиращия се кино свят, Робърт Редфорд остава символ за будна обществена съвест – с вярата си, че ролята на изкуството е да предава ценности, а не да манипулира хората с цел да извлече по-голяма печалба от тях.
„Нашата вяра в Америка е надупчена като от куршуми – от всички скандали, които се случиха – казва Редфорд още в края на 20-ти век. – Дали от Уотъргейт, дали от нагласените награди в шоутата през 50-те, или от аферата Иран-Контра на Роналд Рейгън… А аз съм израсъл в епоха, когато вярата и ценностите бяха основата на всичко. Затова започнах да анализирам своята страна много сериозно. И осъзнах, че под всичката пропаганда, която е на повърхността, има една сива зона, за която никой не говори. Реших да я превърна в тема на моите филми.“
Роден в пролуката между Голямата депресия и Втората световна война, актьорът с тревога наблюдава как, изпаднала под хипнозата на алчността, Америка губи способността си да твори и губи облика си. Приема за своя мисия да съхрани родината си и природата ѝ. Започва да купува парцели в Юта, за да спре безразсъдното градско развитие (още преди финансовия си успех с „Бъч Касиди и Сънданс Кид“). Нещо повече: дава си сметка, че Америка е част от една малка, кръгла планета, на която е важно да има мир и екологична стабилност. Още през 1980-те организира срещи между американски и съветски учени относно климатичните промени. И с цялото си творчество се старае да бъде будната съвест на Америка.
В 21-ви век Робърт Редфорд влиза с посланието от „Всичко е изгубено“.
„Това е филм за ролята на технологиите в съвременния свят – казва актьорът и филмов режисьор. – Наблюдавам как хората започват да комуникират по-бързо и все по-често да говорят едновременно. Това вдигане на оборотите ме заинтригува. Зададох си въпроса: ‘Колко още можем да продължим така?’ Защото рано или късно това ще гръмне. Показвам представата си какво ще се случи, когато тези неща изчезнат. Във филма няма нищо освен природни стихии, един самотен човек и неговата лодка – ярък контраст на всичкия технологичен шум, който според мен обърква хората.“
Цитати от интервюта на Робърт Редфорд
„Дори там, където пътуваш всеки ден, можеш да намериш нов път.“
„Винаги се чувствам неловко, когато дават филм, в който участвам.“
„Днес зрителите са по-нужни на киноиндустрията, отколкото киноиндустрията на зрителите.“
„Повечето звезди сменят възгледите си толкова често, сякаш превключват лоста за скоростите на колата.“
„Porsche 550 Spyder модел 1955 година е най-добрата спортна кола, измислена някога.“
„Никога не се връщайте към миналото – това е много опасно. Вървете напред!“
„В труден момент някои отиват на психоаналитик. Аз отивам в Юта.“
„Купих стотици акри земя около дома си и сега имам достатъчно пространство да почувствам единението с природата.“
„Живея в планината и три-четири часа на ден съм на кон. Понякога ми се налага да търча из офиси, но на третия ден вече ми е зле – не издържам на колите и на излязлото от контрол градско строителство.“
„Някога много ме вълнуваше кариерата ми. Сега ме вълнуват три неща: семейството ми, околната среда и проблемите на индианците.“
„Ако не бях станал актьор, щях да съм бейзболен играч.“
„Като режисьор не ценя себе си като актьор. А като актьор не се опитвам да влизам в ролята на режисьор.“
„За да станеш добър актьор, на първо място трябва да си много наблюдателен.“
„Предпочитам да си остана актьор — дори лош актьор, но не и лош политик.“
„В по-голямата си част животът е тъжен, а щастието е случайност. Затова извличайте всеки хубав момент.“
