Спадът в раждаемостта, който започна през 60-те години на миналия век, съвпада с обществените промени – нарастващите разводи и легализирането на абортите.
Раждаемостта в световен мащаб се срина драстично през последните шест десетилетия. Това накара експертите да предупредят за тежки последици, ако тенденцията на спад продължи.
Ниската раждаемост ще доведе до „постепенна имплозия на световната икономика, докато населението застарява и намалява“, заяви пред The Epoch Times в имейл Стивън Мошър, президент на Института за изследване на населението.
Мошър е експерт по демография, контрол на населението и ситуацията в Китай.
„Това няма да се случи за една нощ, разбира се. Но веднъж започнало, ще бъде трудно, ако не и невъзможно да се обърне посоката“, каза той.
Коефициентът на раждаемост показва средния брой деца, които една жена ражда през живота си. Коефициентът на натрупване е броят живородени деца на 1000 души от населението за определен период.
Макроикономистът Хесус Фернандес-Вилаверде нарече ниската раждаемост „истинското икономическо предизвикателство на нашето време“ във февруарски доклад за Американския институт за предприемачество.
През 1960 година раждаемостта е била между четири и пет деца на жена. До 2023 година този брой намаля двойно до 2,2 – близо до 2,1, нивото при което популацията се възпроизвежда от поколение на поколение.
През юли Бюрото за преброяване на САЩ прогнозира, че световното население ще достигне 8,1 милиарда души тази година. Експертите казват, че въпреки нарастването от 3 милиарда през 1960 година, важното е да се следи темпът на растеж.
„Темпът на растеж достигна връх преди десетилетия – през 60-те години. Оттогава намалява и се очаква да продължи да намалява“, заяви Бюрото за преброяване.
Фернандес-Вилаверде предупреди – макар спадащият темп на растеж да няма непосредствени последици, след по-малко от 50 години ниската раждаемост ще засегне световната икономика. Страни с ниска или отрицателна раждаемост ще се борят с намаляваща работна ръка и растящи разходи за застаряващото население.
Световна раждаемост
Само около 4% от световното население живее в страни с висока раждаемост – повече от пет деца на жена. Всички тези страни са в Африка, според Бюрото за преброяване. Дори там раждаемостта е по-ниска от миналото.
Бюрото съобщи, че почти три четвърти от световното население живее в страни, където раждаемостта е на или под нивото на възпроизвеждане.
В Индия, най-населената страна в света, раждаемостта постоянно спада през последните шест десетилетия. През юни Фондът на ООН за населението съобщи, че раждаемостта в Индия е 1,9 деца на жена – спад от 5-6 деца през 1960 година.
През 1990 година раждаемостта в Китай беше 2,51 въпреки политиката за едно дете. До 2023 година тя спадна под едно раждане на жена, според демографския отдел на ООН.
В САЩ раждаемостта преживява траен спад. През 1972 година падна под нивото на възпроизвеждане. През 2023 година достигна 1,62 – исторически минимум.
Азиатските и европейските страни имат най-ниска раждаемост в света. Южна Корея (0,72), Сингапур (0,97), Украйна (0,977) и Китай (0,999) имат коефициенти под единица.
В голяма част от Европа, Северна Америка и Източна Азия раждаемостта спадна под нивото на възпроизвеждане.
Поглед назад към 60-те
В западния свят спадът на раждаемостта през 60-те години съвпада с появата на противозачатъчните хапчета, легализирането на абортите и масовото разпространение на разводите без доказване на вина.
В САЩ първото противозачатъчно хапче получава одобрение от Агенцията по храните и лекарствата през 1960 година. За пет години раждаемостта в САЩ вече спада „значително“, според доклад на Националното изследване на раждаемостта. До 1976 година раждаемостта в САЩ падна до рекордно ниските 1,7.
През 1973 година абортът става легален в САЩ след решението на Върховния съд по делото „Роу срещу Уейд“. Тогава няколко други страни – Великобритания, Норвегия и Сингапур – също легализират абортите.
Решението на САЩ е последвано от Дания, Южна Корея, Франция, Западна Германия, Нова Зеландия, Италия и Нидерландия. Днес само 22 страни забраняват абортите напълно.
Изследванията показват, че легализирането на абортите доведе до значителен спад в раждаемостта.
Малко след делото „Роу срещу Уейд“ живородените деца в северния щат Ню Йорк спаднаха с една трета, според проучване от 1975 година в International Journal of Epidemiology.
Раждаемостта в САЩ спадна средно с 4% след легализирането на абортите, установи проучване от 1999 година в American Journal of Public Health.
Изследване на учени от Университета в Пенсилвания дава нов поглед върху връзката между абортите и спадащата раждаемост след легализирането на абортите в Мексико сити през 2007 година.
Федералният окръг Мексико сити – с около 8,8 милиона жители през 2007 година – стана първата мексиканска юрисдикция, която легализира абортите. Ефектът от законодателството върху жените между 20 и 30 години е „отчетлив“, заключват авторите.
„Според нашите оценки легализирането на абортите намали ражданията в Мексико сити с допълнителни 4%“, пишат те.
През 2023 година върховният съд на страната декриминализира абортите в цяло Мексико.
В друг пример, доклад в рецензираното списание PLOS One стига до заключението, че след легализирането на абортите в Непал през 2002 година „общата раждаемост… спадна почти наполовина въпреки относително ниската употреба на контрацептиви“.
Данни от Демографското и здравното изследване на Непал показват, че от 2001 до 2011 година общата раждаемост спадна от 4,1 на 2,6.
Изследването в Непал установи, че не само общата раждаемост спадна, но и „желаната раждаемост намаля“.
В съответствие с това Националното бюро за икономически изследвания заяви в доклад от 2004 година, че спадът в ражданията след легализирането на абортите е постоянен ефект.
„Голяма част от намаляването на раждаемостта по времето, когато абортът беше легализиран, остава постоянна – жените не компенсираха с повече последващи раждания“, заключава докладът, отбелязвайки увеличение в броя на жените, които остават бездетни.
Институтът „Гутмахер“ изчислява, че между 1973 и 2021 година в САЩ са направени над 63 милиона аборта. В световен мащаб се правят 73 милиона аборта годишно, според Световната здравна организация.
Освен това няколко изследвания правят връзка между скачащите разводи и свиващата се раждаемост.
В края на 60-те години разводите в западните страни рязко нарастват, след като реформи в бракоразводното законодателство улесниха двойките да прекратяват брака си без доказване на вина на единия партньор.
Изследване в списание Labour Economics от 2014 година заключи, че „въвеждането на бракоразводна реформа намалява раждаемостта“ и че „ефектът изглежда постоянен“. Това изследване обхваща 18 европейски страни в периода 1960-2006.
Спадът на Изток
В Китай до 40 милиона души умират от глад по време на кампанията „Големия скок напред“ на Китайската комунистическа партия от края на 50-те до началото на 60-те години.
Допълнително около 7,73 милиона китайци са убити в последвалата кампания на Културната революция от 1966 до 1976 година.
Въпреки жертвите от тези кампании, Китай въведе политиката за едно дете през 1979 година, придружена от задължителна контрацепция, стерилизация, принудителни аборти и дори детеубийство. Китай твърди, че тази политика е предотвратила 400 милиона раждания между 1979 и 2011 година.
Въздействието може би е било още по-голямо. В статия от 2017 година в списание Demography Даниел Гудкинд, анализатор в Бюрото за преброяване, пише за „поразителното въздействие на драконовската политика на Китай“. Той изчислява, че политиката за едно дете всъщност „предотврати“ до 520 милиона души към 2015 година, като бъдещото въздействие ще бъде много по-голямо заради „демографския момент“.
Икономически тревоги
Днес икономическите тревоги като високите разходи за жилища и грижи за деца често се посочват като фактори за спадащата раждаемост.
В Южна Корея, която има силна икономика и най-ниската раждаемост в света, изследване на ООН показа, че „финансовите ограничения“ са основната причина за рекордно ниските раждания в страната.
В изследването 58% от анкетираните посочват финансовите ограничения като пречка пред родителството – с 12 до 19 процентни пункта над световната средна стойност. В силно урбанизираната страна почти една трета от хората заявяват, че се сблъскват с жилищни предизвикателства като липса на място или високи разходи за жилища и наеми. 28% посочват като проблем грижите за децата.
В САЩ изследване на Pew Research от юли 2024 година установи, че сред пълнолетните хора между 18 и 49 години без деца 36% са заявили, че не могат да си позволят да отглеждат дете.
В друго изследване от 2024 година на The Harris Poll за NerdWallet повече от един на всеки петима американски родители на деца под 18 години заявили, че не планират друго дете, защото би било твърде скъпо. 20% от анкетираните нарекоха грижите за деца най-големия си финансов стрес.
Министерството на труда нарече грижите за деца „почти непосилен разход“ за много американци. През 2022 година годишните разходи за целодневни грижи за дете варираха от 6552 до 15 600 долара, или между 8,9% и 16% от средния доход на домакинство, според публикация от ноември 2024 година на сайта на министерството.
В някои окръзи средните разходи за детска градина надвишиха националната медиана от 15 216 долара за година през 2022 г.
Доходи и размер на семейството
Въпреки финансовите тревоги културните и религиозните фактори оказват по-голямо влияние върху раждаемостта от доходите, според Лаймън Стоун, старши научен сътрудник и директор на Инициативата за пронатализъм в Института за семейни изследвания.
Неговия анализ от 2024 година показва, че „между различните култури няма стабилно влияние на доходите върху раждаемостта“ въпреки „разпространения стереотип, че бедните имат повече деца от богатите“.
Изследването на Стоун показва, че чернокожите и латиноамериканските жени с високи доходи в САЩ са склонни да имат по-малко деца, докато белите жени с високи доходи са склонни да имат повече деца от белите жени с по-ниски доходи.
Родените в чужбина жени в САЩ имат по-висока раждаемост на всички нива на доходи.
Междувременно амишките и ултраортодоксалните еврейки в САЩ имат средно около двойно повече деца от останалите американки, независимо от доходите им.
Съвременни фактори за спада на раждаемостта
Множество други фактори влияят на решенията относно размера на семейството.
Достъпът до образование и работни възможности за жените често води „до отлагане на брака, отлагане на раждането и по-малки семейства“, според Кент Сметърс, професор по бизнес икономика и публични политики в Училището „Уортън“ към Университета в Пенсилвания. Сметърс нарича този фактор „безспорно най-важният“ за спадащата раждаемост.
В Китай, въпреки по-свободните политики за насърчаване на раждаемостта, изследванията показват, че жените все още не желаят да имат деца. През 2015 година китайският режим за първи път облекчи политиката за едно дете. Две години по-късно ражданията всъщност спаднаха с 3,5%, според китайските държавни медии.
В изследване от май 2017 година на 40 000 работещи жени в Китай, проведено от рекрутиращата агенция Zhaopin, около 40% от бездетните анкетирани заявиха, че не искат деца. Почти 63% от работещите майки с едно дете казаха, че не искат друго. Като причини анкетираните посочиха липса на време и енергия, финанси и кариерни притеснения.
Близо 40 години антинатална пропаганда оказаха разрушително въздействие върху отношението към децата и раждането в Китай, казва Мошър.
„Да не говорим, че селективните по пол аборти и детеубийствата на милиони неродени и новородени момичета намалиха броя млади жени в Китай до степен, при която всяка млада жена трябва да се омъжи в началото на 20-те си години и да има три деца, за да се компенсира спадът в населението“, каза той.
Десетилетия наред на младите хора в Китай се внушаваше, че колкото по-малко деца имат, толкова по-добре ще живее страната и те самите, казва Мошър в интервю от 2023 година за Parousia Media.
Накрая има и нематериални фактори, които ограничават размера на семействата.
Изследване на Юнско на почти 1500 възрастни, поръчано от Population Connection, установи, че около 30% от анкетираните заявиха, че „пренаселеността и климатичните промени“ ги правят неспокойни да имат деца.
Усилията на Белия дом
Законът „Един голям красив законопроект“, подписан от президента Доналд Тръмп през юли, включва разпоредби в подкрепа на новите семейства, включително финансови помощи за новородени и разширен данъчен кредит за деца.
Законопроектът създава спестовни сметки за деца, родени между 2025 и 2028 година, финансирани с федерален депозит от 1000 долара. Родителите и други могат да добавят до 5000 долара годишно от доходи след данъци преди бенефициентът да навърши 18. Работодателите могат да внасят до 2500 долара. Парите в сметката растат без данъчно облагане, а тегленията за одобрени цели се облагат с по-ниска ставка.
Новият законопроект предоставя и повече данъчни облекчения за семейства с деца под 17 години. Федералният данъчен кредит за деца ще се увеличи от 2000 на 2200 долара на дете през 2025 година и ще се коригира според инфлацията вбъдеще.
Дори семейства, които не дължат подоходен данък, могат да получат до 1700 долара на дете като данъчно възстановяване за данъчната 2025 година. През февруари Тръмп подписа указ за разширяване на достъпа до ин витро оплождане и намаляване на собствените разходи и разходите по здравните планове за лечението.
„Моята администрация признава важността на създаването на семейство. Като нация нашата публична политика трябва да улесни любящите и копнеещи майки и бащи да имат деца“, заяви президентът на САЩ.
Световни усилия
Във Франция семейства могат да получат 1080 евро за всяко раждане. Те също могат да ползват субсидия до 85% от разходите за отглеждане на дете под 6 години.
Италия предлага еднократна помощ от 1000 евро за всяко дете, родено или осиновено след 1.01.2025 г. Дава се и месечна помощ от 50 до 175 евро на дете за майки под 21-годишна възраст, както и ваучери за детска градина.
Сеул ще изразходва около 2,3 милиона долара през 2025 г. за да засили раждаемостта, като разширява подкрепата за жилища на семейства с новородени, като предлага ведомствени жилища и допълнителни облаги за младоженци и големи семейства, достъп до услуги за гледане на деца 24 часа в денонощието, както и събития за срещи на несемейни с цел запознанство. Провинцията, в която се намира Сеул, експериментира и с по-къса работна седмица в отговор на културата за интензивна работа в Южна Корея.
Японският премиер Ишиба Шигеру нарече намаляващата раждаемост „тиха аварийна ситуация“. Раждаемостта в страната спадна до нов минимум от 1,15 през 2024. Ключови инициативи включват до 100% увеличение на майчинските и бащинските отпуски, увеличаване на заплатите и постигане на 1 500 йени на час (около 17 лева) минимална надница до 2030 г.
