Учената и глобална активистка Джейн Гудол, която превърна детската си любов към приматите в житейска мисия за опазване на околната среда, почина на 91-годишна възраст, съобщи в сряда основаният от нея институт.
Гудол починала от естествена смърт в Калифорния по време на лекционна обиколка, съобщи Институтът „Джейн Гудол“ в публикация в социалните мрежи.
„Откритията на д-р Гудол като етолог революционизираха науката и тя беше неуморим защитник на опазването и възстановяването на нашия природен свят“, се казва в Instagram публикацията.
Приматологът, превърнала се в природозащитник, направи любовта си към дивата природа в цялостна кампания, която я отведе от крайморско английско село в Африка, а след това и по целия свят, в стремежа да разбере по-добре шимпанзетата и ролята на хората за опазването на техните местообитания и здравето на планетата като цяло.
Гудол е пионер в своята област – както като жена учен през 60-те години на миналия век, така и заради работата си по изучаване поведението на приматите.
Тя също така приобщи обществеността към дивата природа, като си партнира с Националното географско дружество и представи любимите си шимпанзета в домовете на хората чрез филми, телевизионни предавания и списания.
През 2003 г. е удостоена с титлата Дама на Британската империя, а през 2025 г. получи Президентския медал на свободата на САЩ.
Път към Кения
Родена в Лондон през 1934 г. и израснала в Борнмът на южното крайбрежие на Англия, Гудол отдавна мечтае да живее сред дивите животни. Тя споделя, че страстта ѝ към животните, подхранвана от плюшената играчка горила – подарък от баща ѝ, нарасва, докато се потапя в книги като „Тарзан“ и „Доктор Долитъл“.
След завършване на училище тя оставя мечтите си настрана, защото не може да си позволи университет. Работи като секретарка, а след това във филмова компания, докато поканата на приятел да посети Кения не доближава джунглата и нейните обитатели до нея.
След като спестява пари за пътуването с кораб, Гудол пристига в източноафриканската държава през 1957 г. Там срещата с известния антрополог и палеонтолог д-р Луис Лики и съпругата му, археоложката Мери Лики, я насочва към работа с примати.
Под ръководството на Лики Гудол създава резервата за шимпанзета „Поток Гомбе“, по-късно преименувана на Изследователски център „Поток Гомбе“, близо до езерото Танганика в днешна Танзания. Там тя открива, че шимпанзетата ядат месо, водят ожесточени войни и – може би най-важното – изработват инструменти, за да ядат термити.
Макар че временно прекъсва изследванията си, за да защити докторат в Кеймбриджкия университет, Гудол остава в джунглата години наред. Първият ѝ съпруг и сътрудник е операторът на дивата природа Хюго ван Лавик.
Близо тридесет години след първото си пристигане в Африка обаче Гудол осъзнава, че не може да подкрепя или защитава шимпанзетата, без да се справи с критичното изчезване на техните местообитания. Тя осъзнава, че ще трябва да погледне отвъд Гомбе, да напусне джунглата и да поеме по-голяма глобална роля като природозащитник.
През 1977 г. тя създава Института „Джейн Гудол“ – неправителствена организация с цел да подпомага изследванията в Гомбе, както и усилията за опазване и развитие в цяла Африка. Оттогава дейността му се разшири по целия свят и включва усилия за екологично образование, здравеопазване и застъпничество.
Тя си изгради име, като пътуваше средно по 300 дни в годината, за да се среща с местни служители в страни по целия свят и да говори пред обществени и училищни групи. Продължава да обикаля до края на живота си – като миналата седмица говори на Седмицата на климата в Ню Йорк.
По-късно разширява института, като включва в него Roots & Shoots – природозащитна програма, насочена към деца.
Това е рязка промяна в сравнение с изолираните ѝ изследвания, при които прекарваше дълги дни в наблюдение на шимпанзета.
Плодовит автор, тя публикува над 30 книги със своите наблюдения, включително бестселъра от 1999 г. „Повод за надежда: духовно пътуване“, както и дузина книги, предназначени за деца.
Има един син от Ван Лавик, с когото се развежда през 1974 г. Ван Лавик умира през 2002 г. През 1975 г. се омъжва за Дерек Брайсън. Той умира през 1980 г.