Великите мислители ни напомнят, че тишината, четенето и размишлението са началото на мъдростта.
Независимо от физическата си подготовка, всички американци признават стойността на фитнеса, играта на голф или тенис, ходенето или бягането – движението като цяло. Освен това сме по-съзнателни от всякога към храните, които консумираме. Разглеждаме внимателно етикетите с калории и добавки на бутилките и консервите в хранителния магазин или ограничаваме захарта и алкохола.
Същата грижа отделяме и за психическото си благополучие. Четем ръководства за самопомощ като „Наръчник за здрав ум“ и „Как да отгледаме спокойни деца в един тревожен свят“. Някои от нас търсят психотерапия или приемат лекарства при проблеми или депресия, докато други намират сила и утеха в религиозните си вярвания и практики.
Но какво да кажем за интелекта – този разсадник на идеи, въображение и разум? Колко от нас включват интелектуалния живот в стремежа си към пълноценно здраве?
Отворена покана
Интелектуалният живот: Ако това понятие изобщо предизвиква някаква представа, вероятно си мислим за някой блед, прашен учен, прекарващ дните си в библиотечния кабинет, заобиколен от книги, документи, лаптоп и празни чаши от кафе. Или пък си представяме професор с дълга редица от академични степени: B.A., M.A., Ph.D.
В своята книга „Изгубени в мисълта: Скритите удоволствия на интелектуалния живот“ обаче изследователката, преподавател и писател Зена Хитц твърди, че интелектуалният живот принадлежи на всички, които го желаят. „Ако интелектуалният живот не е привилегия за елита, а част от човешкото наследство, то той принадлежи преди всичко на обикновените хора“, пише тя. „Целият интелектуален живот, независимо колко изтънчен може да стане, произтича от човешките въпроси, които възникват в ежедневието ни.“
Класическата книга на А. Г. Сертиланж „Интелектуалният живот: неговият дух, условия, методи“ отправя същата покана. Произведението му е насочено по-специално към студенти и преподаватели, но както и Хитц в „Изгубени в мисълта“, Сертиланж отваря вратите на интелектуалния живот за всеки желаещ.
И така, какво представлява тази занемарена градина на мисълта, този интелектуален живот, към който всички са поканени?
Определенията варират, но имат общи черти. Грижата за интелекта изисква целенасочено уединение, размишление върху въпросите, които ни вълнуват, и източници на мъдрост – обикновено книги, музика или изкуство – които да подтикват вътрешните ни разговори. Крайната ни цел е мъдростта – да опознаем себе си възможно най-добре, да обикнем ученето и истината и така да станем по-пълноценни хора.
В кратката си книга „Как да живеем 24 часа на ден“ – ръководство, което продължава да се издава и след цял век, журналистът и писател Арнолд Бенет разделя седмицата на части и установява, че повечето от нас разполагат с няколко часа, когато биха могли да „размишляват върху истински важни неща – върху щастието си, върху основната посока, в която вървят, върху това какво им дава животът, върху ролята на разума в техните решения и върху връзката между принципи и постъпки.“
В програмата на Бенет литературата, историята и изкуствата са достойни за изследване. Той препоръчва да отделяме част от деня, да се оттеглим от света, да стимулираме мислите си с четене и изкуство и да размишляваме върху големите житейски въпроси. Разсейващите фактори – днес това са главно телефоните и екраните – са враг на такова размишление и трябва старателно да ги избягваме.
За да започнете да изграждате собствен интелектуален живот, ако решите да го направите, първо трябва да отделите ежедневно време за този проект, като избягвате всичко, което ви разсейва. По-долу са няколко препоръки от Хитц и колегите ѝ за навлизане в интелектуалния живот.
Отхвърлете амбициите и показността
Хитц казва: „Интелектуалният живот е източник на човешко достойнство именно защото стои извън политиката и социалния живот.“ Да учиш за кариерно израстване е добро нещо, но излизa извън рамките на проекта, за който говорим тук. Освен това да използваш наученото, за да се възвишиш над другите, напълно разрушава смисъла на това пътешествие към вътрешното „аз“. Не – интелектуалният живот означава да изучаваме и размишляваме върху философията, историята, литературата и изкуствата, за да обогатим душата си, а не като средство за материален успех или демонстриране на превъзходство.
Забързаният живот, който водим, поражда много въпроси като „Какво да вечеряме?“, „Да поканим ли чичо Тед за Деня на благодарността?“ и „Защо гласуваш за този човек за президент?“. Колкото и необходими да са, тези въпроси могат да заглушат по-големите житейски въпроси, които ни витаят наоколо: „Защо сме тук?“, „Какво е красотата?“ и „Водя ли достоен живот?“.
Независимо дали четем Аристотел или Достоевски, слушаме с цяло сърце произведение на Брамс или пишем стихотворение, когато се оттегляме в себе си, ще открием моменти на размисъл, в които възникват такива въпроси. И докато търсим отговори, ще се убедим, че самите въпроси пораждат нови въпроси.
Открийте благодатта на тишината
За тези, които не са свикнали с нея, тишината може да бъде ужасяваща. Шумът в нашия свят е постоянен. Разговори, радиостанции, клаксони, звънтящи телефони – натрапчивите звуци и бръщолевене са безкрайни.
„Искате ли интелектуален живот?“, пита Сертиланж. „Започнете, като създадете в себе си зона на тишина.“ Християнските писатели и вярващи отдавна смятат, че срещаме Бога в тишината на сърцата си. Там можем да срещнем и истинската си същност.
Отпивайте, не преглъщайте
„Умът се притъпява, а не се подхранва от прекомерното четене“, пише Сертиланж.
Бенет напълно се съгласява с това твърдение. „Познавам хора, които четат и четат, и без да почтни никаква полза. Те се отдават на четенето, както порочните хора се отдават на пиенето. Прелитат през литературните полета с автомобил, като единствената им цел е скоростта. Те ще ви кажат колко книги са изчели за година.“
Както и Сертиланж, Бенет подчертава важността да усвояваме прочетеното и след това да отделяме време – много време, ако е необходимо – да размишляваме върху четивото и как то може да освети мрака в нас.
Извън времето, което отделяме за интелекта, разбира се можем да продължим да четем каквото искаме за забавление.
Свържете се с мъдростта
В „Изгубени в мисълта“ Хитц неколкократно ни показва магията, която се случва, когато книги като неаполитанските романи на Елена Феранте или „Изповедите“ на Августин хвърлят светлина върху собствените ѝ мисли и размисли. Бенет препоръчва произведенията на стоиците Марк Аврелий и Епиктет: „Прочетете една глава – а те са толкова кратки! – вечерта и се съсредоточете върху нея на следващата сутрин. Ще видите.“
Така мъдростта на миналото може да послужи като тласък към скритата мъдрост в нас самите.
Превърнете ученето в радост и опознаването на сърцето в приключението
Толкова е просто. Ако се придържаме към програмата си, усилията ни ще носят наслада. Отглеждайки вътрешна градина на мисълта, ние самите ставаме част от тази почва и тези цветове и ще пренесем – често несъзнателно – цветята на размисъла и ученето към семействата си, приятелите си и света.
„Нека си припомним широкия обхват на човешките начинания, както и дълбочината, достъпна за всеки, който има малко време да помисли“, завършва Хитц. „Нека дадем свобода на човешкия интелект и въображение в опита да основем всичко, което носим в сърцата си, на това, което има най-голямо значение.“
