Преподавателят еволюира от източник на знания в ментор и навигатор
Жадни за новости – в управлението на държавата ни, в начините на общуване, в организирането на бита и работния ни процес… – се вглеждаме се в академичното образование. Защото от него тръгват идеите за плодотворни промени в едно общество.
Какъв е университетът на бъдещето? Питаме проф. д-р Мариана Янева, ръководител катедра „Икономика на туризма“ при УНСС (Университет за национално и световно стопанство). Надяваме се, че разговорът с нея ще ни помогне да добием представа за трансформациите, протичащи в люлката на ценните новости в живота ни.
Проф. д-р Мариана Янева е завършила международни икономически отношения в УНСС. Любовта й към туризма я насочва към катедрата по международен туризъм, където след успешно издържан конкурс е назначена като асистент, а по-късно – като доцент. От 2022 година е професор по икономика и управление на туризма. Ръководител е на катедра “Икономика на туризма” към УНСС. Обучава студенти в УНСС и в много други университети в страната, както и докторанти. Има над 100 публикации, участва в многобройни научно-приложни конференции и бизнес форуми у нас и в чужбина. Работи по национални и международни проекти. Има над 30 участия в научни журита в различни университети и множество – в експертни и консултативни съвети, в комисии и в междуведомствени съвети.
Проф. Янева, как се променя университетът в епохата на дигитализацията?
Университетът преминава през съществена трансформация. Класическият модел на обучение, познат още от времето на Петър Берон, постепенно губи своята доминираща роля. Това не означава, че трябва да изчезне, но вече не може да бъде единственият подход. Днес дигиталните платформи и изкуственият интелект променят начина, по който създаваме, достъпваме и използваме знание.
Какво се случва с традиционното предаване на знания „от човек на човек“?
То не изчезва, а се трансформира. В съвременния свят знанието е леснодостъпно — буквално „на една ръка разстояние“. Това, което става все по-ценно, е не самата информация, а способността да я анализираме, прилагаме и споделяме ефективно.
Каква е ролята на преподавателя в този нов контекст?
Ролята на преподавателя еволюира от източник на знания в ментор и навигатор. Той продължава да бъде ключова фигура, която изгражда логика, структура и последователност в обучението. Именно преподавателят подпомага развитието на аналитично мислене и умения за вземане на решения в реална бизнес среда.
Кои умения стават най-важни за студентите днес?
Освен придобиването на знания, все по-важни стават комуникационните умения, критическото мислене и способността за публично представяне. Умения като риторика, ораторство и уверено поведение пред камера и аудитория вече са ключови за професионалната реализация.
Защо тези умения са толкова съществени?
Защото живеем в свят на видимост. В дигиталната среда всеки професионалист трябва да бъде активен, разпознаваем и комуникативен. Бизнесът и публичните изяви се осъществяват на екран, а тяхното въздействие зависи от това доколко достигат до широка аудитория.
Какви нови методи трябва да бъдат включени в университетското обучение?
Обучението трябва да интегрира инструменти и практики от публичните комуникации. Един ефективен модел включва три основни компонента:
Първо, организиране на дискусионни бизнес форуми с участие на студенти и представители на практиката. Тези събития се записват и се използват като основа за учебни задачи и анализи.
Второ, създаване на експертни подкасти по актуални теми, които също се интегрират в учебния процес чрез казуси и практически задания.
Трето, запазване на класическото обучение в аудитория, но обогатено с дигитално съдържание и интерактивни методи.
Как изглежда университетът като структура в този нов модел?
Университетът все повече се доближава до дигитална медийна платформа. Образователният процес се превръща в съдържание — записвано, структурирано и достъпно онлайн. Например чрез YouTube канали, организирани по дисциплини и теми.
Така университетът функционира като „дигитална телевизия“ — прозрачна, динамична и достъпна за широка аудитория.
Това реалност ли е или все още е визия?
Това вече е реалност. Този модел се прилага на практика, включително в работата на катедра „Икономика на туризма“ в УНСС. Там се организират ежегодни бизнес форуми, развива се активно дигитално съдържание чрез видео канали, поддържа се онлайн библиотека с отворен достъп, както и специализирано дигитално списание.
Какъв е основният извод за бъдещето на висшето образование?
Университетът на бъдещето не е просто място за преподаване на знания. Той е екосистема, в която се съчетават образование, комуникация и публичност. Новите методи произтичат от новия начин на живот — динамичен, дигитален и ориентиран към видимост и взаимодействие.
Това не е далечна перспектива, а процес, който вече се осъществява. Тук и сега.
