• За нас
  • Пишете ни!
петък, 26 декември, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Дух и съзнание

„Бъдни вечер“ от Георги Марков – завръщане към българските традиции (финал)

отЛилия Костова
26 декември , 2025
„Бъдни вечер“ от Георги Марков – завръщане към българските традиции (финал)

Старата църква „Свето Възнесение Господне“ в град Ахтопол. Снимка: Ахтопол днес

С развиделяването и с нашата умора очарованието на коледарското пътешествие почти изчезваше и малко преди обед, отмалели, изтръпнали и премръзнали, но с гордото чувство за изпълнен дълг, ние се дотътряхме до домовете си. А в това време у дома, както и във всички къщи се развиваше трескава дейност. 

От всички традиции, обичаи, обреди и празненства, които вековете са съхранили в живота на българите, няма нищо по-красиво, по-съдържателно и по-завладяващо от старата българска Бъдни вечер. За разлика от моите градски връстници бях щастлив да живея в семейство, където традицията се зачиташе най-строго и се предаваше задължително от поколение на поколение. По-късно никога не приемах, че имаше хора, които прекарваха Бъдни вечер на маса, а не слагаха софрата на пода. И сякаш всеки път чувах гласа на дядо ми да казва: „Само поганците ядат на маса тази вечер!”

image 58
Традиционна трапеза за Бъдни вечер. Снимка: infopleven.com

Едва ли някой от роднините ми беше религиозен в сериозния смисъл на думата, но традицията сама за себе си беше задължителна религия. Да правиш това, което са правили баща ти, дядо ти и прадядо ти, винаги се смяташе, че дава смисъл на живота, че човек не е случаен самотник, а продължител на много дълъг и много силен род.

За нас, децата, тази вечер имаше най-силно обаяние, защото на нея всички се събираха и целият рояк от братовчеди, братовчедки, чичови стринки, вуйчовци, вуйни и т.н. нахлуваше като шумно празнично шествие у дома, сякаш за доказателство колко сме много и колко сме силни. Изведнъж изчезваше самотата на нашия дом, глъч и врява изпълваха всички стаи, в които мъжете дълбокомислено говореха за „мъжките” работи по света, а жените разискваха минали погребения и бъдещи сватби.

Дядо ми, заедно с някои от чичовците, донасяше кош със слама, която разпиляваха равномерно в средата на голямата стая, след което баба ми разстилаше отгоре огромна шарена черга. Върху нея вече поставяха месали, които по-късно щяха да бъдат заменени с покривки. Около този голям кръг се нареждаше цялото население, като всеки сядаше било по турски, било просваше краката си назад и се подпираше на лакът. В средата се поставяше хлябът за Бъдни вечер (пълен с късмети), разбира се, върху него се забождаше и запалваше дълга свещ, после другото пространство се запълваше с тиквеник, баници, абсолютно задължителните сарми и неизбежния накрая ошав. На Бъдни вечер месо никой не ядеше. В ония години елхата беше все още европейска измислица. Но кой имаше нужда от лъскавите дрънкулки, с които по-новите поколения щяха да окичват празниците? После идваше най-силният момент, когато всички ставаха на крака и дядо ми, държейки лопата с горящ и димящ тамян, започваше молитвата. 

image 57
Стенописите в „Свето Възнесение Господне“, дело на зограф Йоан от Ахтопол, са от края на XVIII век. Снимка: Ахтопол днес

По-късно баща ми, а след това аз, щяхме да произнасяме същата тази молитва, която иде някъде от дълбините на Средновековието и която в софийските села все още произнасят. Паметта ми пази с любов тази картина на изправени гологлави мъже, на жени, застанали в тържествено мълчание, и на деца, които се гледат учудени едно друго. Като че в този миг, когато се чуваше един-единствен глас и ни обграждаше голямата тъмна тишина на зимата, ние чувствахме, че се докосваме до оная всеобща сила, която носеше всички тайни на света. Ние се чувствахме приобщени към нещо голямо и достойно, което щеше да ни придружава цял живот. След „Амин” трябваше да се обиколи къщата, трябваше да се отиде в обора при животните, при кошерите с пчелите, при кокошките, за да се прогони всичко зло и миризмата на тамяна да обещае добра година. 

Едва когато лопатата с тамяна се върнеше обратно, можеше да започне вечерята. Дядо ми започваше да разчупва от голямата пита с късметите. И до ден-днешен виждам огромните му напукани ръце да чупят хляба и да го подават наоколо по реда на старшинството. И същевременно се отчупваше хляб за отсъстващите и за мъртвите. Ние моментално разтваряхме подаденото ни късче, за да дирим някакъв късмет – пара, която символизираше богатство, дрянова клонка, която символизираше здраве, тресчица, която символизираше щастие в дома, и т.н. Докато се ядеше, никой не биваше да става, а всички накрая трябваше да станат заедно, за да се запази единството на рода. Имаше още куп правила и поверия за тази вечер, които времето е поизличило в паметта ми, но зная, че баба ми непрекъснато отделяше от трапезата за някакви нейни магически цели. Всичко завършваше с неизбежното комарджийство, разиграване на орехите, което хвърляше нас, децата, в луд възторг. 

При някои от нашите съседи тази същата вечер предлагаше цели театрални представления. Те отиваха в градината, където се спираха пред всяко безплодно дърво и се водеше класическият диалог. Един от мъжете замахваше с голямата брадва и викаше: „Сега ще те отсека!”. Друг го питаше: „Че защо ще го отсечеш?”. „Ами оти не ражда” – отговаряше първият. „Чекай! – викаше вторият. Тая година ще роди!”

С годините щях да видя, че из цяла България имаше такова невероятно разнообразие на коледни обичаи, което само народ с дълъг живот и огромна фантазия би могъл да създаде. Всичко беше такава чудна смесица от суеверни символи, чрез които традицията на миналото се заставяше да гадае живота в бъдещето. През тези вечери нашият живот някак загубваше своята делнична реалност и започваше да плува всред свят на приказност и фантазия, където всяка вещ, всеки образ съдържаше благословия, заклинание или проклятие. 

Когато гледам назад, струва ми се, че през тази вечер, докато гореше „бъдникът”, всички – и възрастни, и млади – ставаха деца и може би в това връщане назад, в това откъсване от суровата действителност на живота и заменянето, макар и за една-единствена вечер с фантастичния свят на децата човек обновяваше мисълта и чувството си. 

А плътното обкръжение на близките, техните лица, усмивки, погледи, думи, сякаш преутвърждаваха, че ние не бяхме сами, че бяхме част от голямо и дълголетно дърво, което имаше своя Бог, своя традиция и свои плодове. 

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

Часовници от продуктовата гама на Victorinox в магазин REMCO

Механичните часовници ще останат за ценители сред смарт технологиите

0
0
содена питка на баба

Пухкава содена питка за Бъдни вечер  

0
2
2 img b47f2adff61fa55516c76b2537f59e26 v

Състраданието – божия частица във всеки от нас

0
0
пълнени чушки с боб рецепта

Пълнени чушки с боб на фурна

0
0
9fefb782 e319 40e4 958d b3fc6691c396

Доц. д-р Галина Димитрова: Лекарят превързва раната, но Господ я лекува!

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
Сурвакари в шопските села. Снимка: Шопски ансамбъл "Ради Радев"

„Бъдни вечер“ от Георги Марков – завръщане към българските традиции (продължение)

0
0

Свързани Публикации

Сурвакари в шопските села. Снимка: Шопски ансамбъл "Ради Радев"

„Бъдни вечер“ от Георги Марков – завръщане към българските традиции (продължение)

0
0
2 img b47f2adff61fa55516c76b2537f59e26 v

Състраданието – божия частица във всеки от нас

0
0
265851

Бъдни Вечер: очакването на Спасителя

0
0
Роден в софийския квартал Княжево през 1929 г., преселилият се през 1970-те години в Лондон писател намира своята истина в традициите и обичаите на царска България. Снимка: в. "Култура"

„Бъдни вечер“ от Георги Марков – завръщане към българските традиции

0
0
9fefb782 e319 40e4 958d b3fc6691c396

Доц. д-р Галина Димитрова: Лекарят превързва раната, но Господ я лекува!

0
0
9fefb782 e319 40e4 958d b3fc6691c396

Доц. д-р Галина Димитрова: Лекарят превързва раната, но Господ я лекува!

0
0
Изглед към църквата на манастира "Свети Наум" на брега на Охридското езеро. Той се намира на 30 километра от Охрид, в югозападна посока.  Снимка: Уикипедия

Православието чества днес св. Наум Охридски

0
0
Часовници от продуктовата гама на Victorinox в магазин REMCO

Механичните часовници ще останат за ценители сред смарт технологиите

0
0
Директорът на националното разузнаване Тулси Габард говори пред журналисти по време на брифинг в Белия дом във Вашингтон на 23 юли 2025 г. (Travis Gillmore/The Epoch Times)

Директорът на Националното разузнаване на САЩ: НАТО и ЕС искат да въвлекат САЩ във война с Русия

0
0
Китай налага високи мита на европейските млечни продукти като отговорна мярка

Китай налага високи мита на европейски млечни продукти като ответна мярка

0
0
Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria