Бойко Борисов даде първото си обширно индивидуално интервю от години, публикувано в канала в YouTube на Явор Дачков. От разговора става ясно, че разговорът е организиран в последния момент, без подготовка и предварителни въпроси.
Падането на последното правителство не е резултат от уличен натиск, а от натрупана политическа самонадеяност и ерозия на институционалния диалог. Това беше централната теза на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов след разпада на управляващото мнозинство. В интерпретацията му кризата е била вътрешно предизвикана — от стил на управление, който постепенно е изчерпал доверието между политическите актьори.
Политическият срив отвътре
Според Борисов управлението е паднало не заради протести или външен натиск, а защото „всички са прекалили“ — включително фигури, които са подценили последиците от собственото си поведение. Той акцентира върху разпада на политическата умереност и липсата на работещ механизъм за вземане на решения в рамките на парламентарното мнозинство.
Като повратен момент е посочен арестът на Благомир Коцев, който, по думите му, е действал като катализатор за вече натрупаното напрежение и е направил разпадането на кабинета практически неизбежно. В този прочит институционалните действия не са били управлявани политически, а са допринесли за допълнителна дестабилизация.
Делян Пеевски и митът за „задкулисието“
Значителна част от изказването на Борисов е посветена на ролята на Делян Пеевски — фигура, често използвана в публичния дебат като обяснение за политически провали. Борисов отхвърля тезата, че Пеевски е управлявал държавата или е държал ключовете към властта, определяйки подобни твърдения като удобен политически наратив, превърнал се в самосбъдващо се оправдание.
Според него опитите на представители на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да използват образа на Пеевски като универсален виновник са се обърнали срещу самите тях и са подкопали собствената им легитимност.
Борисов отправя и по-широка критика към състоянието на политическия диалог. Той описва парламентарния дебат като деградирал — с доминиращ агресивен и често пошъл език, който изтласква съдържателния спор. В този контекст падането на правителството се представя не като изолиран инцидент, а като симптом на по-дълбока криза на политическата култура.
Президентът и институционалният баланс
В оценката си за ролята на президента Румен Радев Борисов заема по-умерен тон. Той приветства решението Народното събрание да не бъде разпуснато незабавно, което според него е дало възможност страната да премине през ключови процеси — включително тези, свързани с приемането на еврото — без допълнителен институционален шок.
В същото време Борисов отправя индиректно предизвикателство към президента: ако Радев реши да влезе в активната политика, това би означавало преминаване от позицията на арбитър към позицията на носещ политическа отговорност.
Икономическа стабилност въпреки кризата
На фона на политическата нестабилност Борисов защитава тезата, че България се намира в относително добра икономическа форма. Той изтъква растежа на икономиката в дългосрочен план, повишената заетост и потребление, както и туризма като индикатори за устойчивост, въпреки управленските сътресения.
Членството в еврозоната и Шенген е представено като стратегически и цивилизационен избор, който не бива да бъде поставян под съмнение от краткосрочни политически конфликти.
Външнополитическа рамка
В международен план Борисов заема ясна позиция в подкрепа на евроатлантическата ориентация на страната. Той отхвърля идеите за геополитическо „преориентиране“ към Русия или формати като БРИКС, като подчертава, че сигурността и икономическото развитие на България са неразривно свързани с ЕС и САЩ.
