Българската интелигенция е будна и ни намига чрез погледите на любознателни младежи, всеотдайни учители, безрезервни учени и на автори, обединяващи ги в творбите си
С филма „Боряна срещу гераците“ преживяваме 70 минути, изпълнени с архивни фотографии на интелигенцията ни от 20-те и 30-те години на XX век, живееща и днес в жадни за знания български ученици, всеотдайна и компетентна учителка, достойни и щедри на информация учени – литературни историци. Не ни се разделя с тях…
В уютната атмосфера на най-старото действащо кино в София – „Влайкова“, непосредствено след прожекцията на 24 януари режисьорът Станислав Дончев разговаря с публиката.
„От доста време се занимавам с документални филми и с тази епоха. Колкото повече го правя, толкова повече ми се продължава. Защото тя е много благодатна. Тази епоха е разцвет за България и нашият екип се влюби в нея. Днес продължаваме да се отправяме натам, търсейки нови и нови истории, които планираме да ви разказваме, защото те дълго време са били потискани и забравени. Живеем с много лъжи по много теми.
Към конфликта между Йордан Йовков и Елин Пелин сме подходили „маркетингово“, за да можем чрез него, т.е. чрез нещо любопитно, да привлечем интереса на публиката и да й покажем самите личности, творчеството им и обществото по онова време.
Ние не целим да разграждаме техните образи, а просто да привлечем хората и да им споделим, че обичаме тези автори. Иска ни се да образоваме младите хора, защото виждаме необходимостта от това. Чрез разказ, поднесен по един различен начин, правим опит да подходим именно към тях. Наясно сме, че те търсят по-динамични начини за набавяне на информация като кратки видеа и други подобни, но сме се опитали да вървим към тях.
Учителката във филма е истинска учителка по българска литература. Запознахме се с нея в НГДЕК където тя преподаваше в продължение на няколко години. Избрахме я, защото се уверихме, че тя е такава, каквото я виждате на екрана – извор на знания, с отношение към децата. Учител, когото децата обичат. Предпочетохме я пред актриса, която можеше да няма съответното отношение към българския език и учениците.“
В отговор на коментар, че архивните фотографии са подбрани с много вкус, че хората на тях са много спретнати и одухотворени, режисьорът каза: „Да, така е. Това е истинската България“.
Филмът загатва, че през 20-те и 30-те години на XX тук се е водел спокоен живот, предразполагащ към интелектуални дебати. „Не съвсем. Били са бурни времена, но въпреки неспокойството, създавано от теористичните атаки към тогавашната власт, според мен това е била истинската България. През 1944 година сме се изместили в грешна посока и в момента живеем в един отклонен времеви поток“, отбеляза Станислав Дончев.
В публиката разпознахме режисьора Момчил Карамитев, син на легендарните български актьори Маргарита Дупаринова и Апостол Карамитев, който отправи поздравления към продукцията, звучаща според него актуално.
„Подобни спорове възникват постоянно. Днес сме свидетели на такива противоречия във Facebook например. През 1932 година те са били отразявани значително по-бавно във вестници и списания. Но човешката природа е една и съща“, изтъкна Станислав Дончев.
На въпроса дали младите българи във филма – четящи, жадни за знания, емоционални, родолюбиви и красиви – отразявт личното му усещане за младежта ни, той отговори, че всеки младеж е различен, но му се иска те бъдат такива.
Станислав Дончев разкри, че преди да да се потопи в архивите е живеел по-щастливо, защото „работейки с тях разбираш много исторически истини, а това те натоварва – осъзнаваш, че много факти са изкривени и че времето, в което живеем, е полуизкривено“.
Към отправящия се по пътя си филм за живата българска интелигенция, публиката отправи пожелания за много зрители и за постигане на образователните му и емоционални цели.
Оператор на „Боряна и Гераците“ е Добромир Николов. Сценаристи –Теодора Стоилова-Дончева и Митко Новков. Консултанти – Бойко Пенчев и Елка Тайкова. Продуценти – Динамик артс и Трафарет филмс.
Филмът е създаден с подкрепата на Национален Филмов Център
Синопсис:
Кой е певецът на българското село? Кой е майсторът на късия разказ?
През един от най–големите интелектуални скандали за времето си, разказваме за двамата велики български писатели – Елин Пелин и Йордан Йовков, за да покажем приликите, но и разликите помежду им. Ще ги извадим от ученическото клише, за да ги представим на учениците по разбираем за тях начин.
В съзнанието на младото поколение обаче и за двамата обикновено се мисли в скучни клишета. Затова смятаме, че този документален филм, помага за преосмисляне на значението им или поне би раздвижил тривиалните представи за тях.
Възможностите да го гледате в София през следващата седмица са тук
