Рияд
Рияд обяви война на амбициите на Абу Даби, превръщайки едно тихо съперничество в открит сблъсък за лидерство в региона
През 2016 г. тогавашният саудитски престолонаследник (и настоящ фактически владетел) Мохамед бин Салман (MbS) и престолонаследникът на Абу Даби Мохамед бин Заид (MbZ) споделиха пътуване в пустинята — среща, широко възприемана като начало на политически съюз между двамата най-амбициозни лидери в арабския свят.
В годините след това те изградиха обща визия за потушаване на въстанията, прекрояване на регионалните съюзи и доминиране над новия ред след Арабската пролет. Днес това партньорство изглежда почти разрушено. Двамата принцове са в капана на борба за регионално господство с „нулев резултат“ — от Йемен до Африканския рог.
Рияд отвръща на удара
Признаците за нарастващо напрежение се появиха през декември 2022 г., когато се твърди, че Мохамед бин Салман, в разговор със саудитски журналисти, е обещал да отвърне на ОАЕ заради подкопаването на интересите на Кралството: „Ще бъде по-лошо от това, което направих с Катар“, цитират го те, визирайки блокадата на Катар през 2017 г.
Наскоро, на 26 януари, топ дипломатът на Саудитска Арабия, външният министър Файсал бин Фархан, заяви: „Що се отнася до Йемен, има разминаване в гледните точки. Емирствата сега решиха да напуснат Йемен“. Това прозвуча като предварително условие за възстановяване на отношенията — съобщение, излъчено като официален ултиматум.
Медийната машина в Рияд се задейства. Статии и телевизионни репортажи обвиниха ОАЕ в предателство, дестабилизация и в това, че действат като „Троянски кон“ на Израел. Изтъкнати саудитски коментатори нападнаха регионалните схеми на Абу Даби.
Краят на ученичеството
Години наред Мохамед бин Салман се възползваше от „наставничеството“ на Мохамед бин Заид. ОАЕ бяха моделът за това, в което Рияд искаше да се превърне. Но щом саудитският принц затегна хватката си върху властта, той надрасна ролята на ученик. Напрежението ескалира с изтеглянето на Емирствата от Йемен през 2019 г. и се задълбочи поради различните подходи към Иран и Турция, преливайки в открита конкуренция за привличане на глобален капитал.
Саудитските атаки срещу емирските проксита в Йемен се засилиха. Рияд предприе стъпки за обграждане на влиянието на Абу Даби в Сомалия, Судан и Либия, стремейки се да се утвърди отново като основен силов център в Залива.
Медийната война
Войната в медиите придоби по-мрачен обрат с кампании, целящи разцепление на ОАЕ отвътре. Коментатори, близки до Саудитска Арабия, започнаха да разпространяват съобщения, сравняващи политиките на Абу Даби с по-„традиционната“ позиция на емирство Шарджа.
Саудитският коментатор Ал-Тувайджири публикува статия, в която, макар да обявява любов към емирския народ, напада остро ръководството в Абу Даби, обвинявайки го, че е „глупаво оръдие на ционизма“. От друга страна, емирският коментатор Джасим Ал-Джарид отговори с критика, обвинявайки Рияд в съживяване на лозунгите на политическия ислям.
Разкриване на скандали
Подобно на обсадата на Катар, Рияд пусна поток от разкрития, целящи да делегитимират ОАЕ. Абу Даби е представян като основен партньор на Израел, предоставящ бази и разузнавателна информация в Йемен и Африка. Изтекли документи твърдят, че емирските власти са дали гражданство на агенти на „Шин Бет“ и са саботирали съвместни военни съоръжения.
Саудитски източници обвиняват ОАЕ и в системно подкопаване на военновъздушните сили на Йемен, твърдейки, че Абу Даби е укрил ескадрила руски самолети „Сухой“, за да ги направи неизползваеми.
Икономическата примка
Според д-р Фуад Ибрахим, разривът на MbS с Абу Даби не е емоционална реакция, а изчислена стратегия. Рияд действа в четири направления:
* Икономическо: Пренасочване на капитали от Дубай към Рияд (изтеглени са 26,6 милиарда долара).
* Политическо: Изолиране на ОАЕ в рамките на Съвета за сътрудничество в Залива чрез сближаване с Оман и Кувейт.
* Военно: Директни канали с Иран, Сирия и „Ансар Аллах“ (хутите), заобикаляйки емирските посредници.
* Символично: Представяне на Саудитска Арабия като „голяма държава-лидер“ срещу емирския модел на „малка функционална държава“.
Ограниченият план на Емирствата
Абу Даби не може да отвърне на Рияд със същата сила. Стратегическата му дълбочина е ограничена, а икономиката му е уязвима. Затова ОАЕ прибягват до лобизъм, международни правни кантори и PR кампании на Запад, целящи да подчертаят провалите на саудитската „визия 2030“.
Заключение: Саудитска Арабия и ОАЕ вече не са стратегически партньори, а противници, водещи „паралелни войни“ на всички фронтове. Мохамед бин Салман залага на това, че Рияд може да води региона сам — без „младши партньор“ в лицето на Абу Даби. Дали този залог ще успее, зависи от това докъде е готов да стигне той и дали Мохамед бин Заид ще оцелее в бурята, събираща се пред вратата му.
