Агенцията се надява да изпрати поне още двама астронавти на Международната космическа станция преди 2030 г.
Когато френската астронавтка Софи Аденот потегли към Международната космическа станция с мисията SpaceX Crew-12 на НАСА, тя ще продължи традицията на Европейската космическа агенция да се вози „на гърба“ на други до космоса.
От създаването си през 1975 г. Европейската космическа агенция продължава да не строи и изстрелва собствени пилотирани космически кораби. Започвайки с датчанина Улф Мерболд през 1983 г., всички европейски астронавти летят на ниска земна орбита или с руския „Союз“, с американскат космически совалка, или, последно, с американската капсула SpaceX Crew Dragon.
Но когато The Epoch Times попита Андреас Могенсен, ръководител на групата за пилотирани космически изследвания на агенцията, дали това статукво някога ще се промени, той не изключи такава възможност.
„Това е нещо, което със сигурност разглеждаме, и ако всичко върви по план, е възможно да го предложим на нашите държави-членки“, каза той по време на пресконференцията преди изстрелването на Crew-12 на 9 февруари.
Европейската космическа агенция вече включва 23 европейски държави-членки, които се събират на всеки три години през ноември, за да определят европейската космическа политика и да одобряват нови проекти.
Последната среща се проведе през 2025 г., което означава, че следващата ще бъде през 2028 г. Но Могенсен намекна, че това вече е тема за обсъждане.
Могенсен призна, че търсенето на астронавти в цяла Европа е изключително голямо.
Аденот е една от петимата европейски астронавти, избрани през 2022 г. измежду повече от 22 500 кандидатури.
„Това наистина показва нивото на интерес и очарование сред младите европейци към това, което правим в космоса“, каза той.
Изглежда бъдещето с европейски пилотиран космически кораб е намекнато в Стратегия 2040 на космическата агенция, в която са очертани редица цели и задачи, предназначени да бъдат постигнати до тази година.
Една от тези цели беше „да се осигури автономен и конкурентен достъп до космоса и мобилност в него чрез нови (потенциално включващи многократно използваеми) транспортни системи и услуги“.
„ESA ще подобри достъпа и мобилността на Европа в космоса до 2040 г., превръщайки я в ключов играч в космическия транспорт“, заяви агенцията.
„Осъзнавайки, че разходите за изстрелване определят конкурентоспособността в космоса, агенцията ще намали зависимостта от неевропейски организации и ще укрепи собствените си способности.“
Междувременно обаче Могенсен каза пред медиите, че неговата космическа агенция се надява да изпрати астронавти на поне още две мисии до Международната космическа станция преди нейното извеждане от експлоатация през 2030 г.
Той добави, че е уверен, че по-кратките частни астронавтски мисии, като тези, организирани от компанията Axiom, ще предложат повече възможности за допълнително време на космическата станция.
Европейските астронавти вече летяха в мисиите Axiom-3 и Axiom-4, които стартираха съответно през януари 2024 г. и юни 2025 г.
Екипажът за следващата частна мисия, Axiom-5, все още не е определен.
Могенсен изрази надежда също, че един от астронавтите на Европейската космическа агенция ще участва в бъдеща мисия „Артемида“ до Луната, но не потвърди дали някой от тях ще бъде член на екипажа на някоя от трите лунни мисии, планирани след пътуването на „Артемида II“ около Луната тази пролет.
Ден преди Могенсен да сподели тази информация, The Epoch Times имаше възможността да попита Аденот дали би се видяла да лети в европейски пилотиран космически кораб.
„Мисля, че живеем в ера на космическите полети, която е много интересна и доста трудна за предвиждане“, каза тя. „Мисля, че в бъдещето, след 10 години, никой не може да предскаже какво ще се случи, но това, което всички можем да кажем, е, че нещата се развиват много бързо и се насочват към все повече космически програми по целия свят.“
Аденот ще стане първата французойка, която лети в космоса от 25 години насам, следвайки стъпките на Клоди Хайгнере, която участва в мисиите „Союз“ до руската космическа станция „Мир“ през 1996 г. и до Международната космическа станция през 2001 г.
