При работата си с Русенската филхармония младите диригенти получават честно отношение към музиката и към професията на оркестранта
„Майсторският клас по дирижиране в Държавна опера – Русе отново събира на една сцена млади музиканти и утвърдени професионалисти в името на живия творчески обмен. В рамките на сътрудничеството между Академията за изящни изкуства в Цюрих и Русенската филхармония бъдещите диригенти имат рядката възможност не само да работят в репетиционна среда, но и да застанат пред симфоничен оркестър в концертна ситуация“, казва Диана Димитрова, която разговаря с проф. Иван Василевски за значението на тази практика, за предизвикателствата на две от най-емблематичните Шести симфонии – на Лудвиг ван Бетовен и Пьотр Илич Чайковски – и за ролята на подобни проекти в изграждането на новото поколение диригенти.
Маестро, какво е най-ценното, което младите диригенти получават от работата си с оркестър като Русенската филхармония в рамките на този майсторски клас?
Студентите ни получават много – опит да репетират и да дирижират една голяма симфония на концерт. Получават също така и едно много положително отношение от страна на оркестъра. Това разбиране, че на диригента му е нужен оркестър, за да се научи да дирижира. Получават честно отношение към музиката и към професията на оркестранта, което хората от Русенска филхармония винаги излъчват. Това всеки път впечатлява мен и моите студенти.
В програмата са включени две емблематични Шести симфонии – на Лудвиг ван Бетовен и Пьотр Илич Чайковски. Какви са основните диригентски предизвикателства при интерпретацията на тези толкова различни като стил и емоционален свят произведения?
Избрахме две много известни симфонии, мога да кажа по контраст. Шестата симфония на Бетовен е може би най-позитивното му произведение, а Шестата на Чайковски има специална програма и разбира се нотка на разочарование в четвърта част, която не е типичен финал, както в Четвъртата и Петата му симфонии. Шеста симфония на Бетовен не е програмна симфония, а по-скоро отразява чувствата, които ние изпитваме сред природата, до потока… и все пак има нещичко програмно в нея, не е като Четвърта, Пета, Седма, Осма от симфониите му. И при Чайковски има програма, но той е казал, че това е тайна, която вероятно ние никога няма да научим. Това също сближава двете симфонии, както и контрастния принцип. Позитивността на Бетовен и разочарованието в Шеста симфония на Чайковски, въпреки, че в нея има толкова много енергия, толкова много желание за живот, за любов. Там са всички спекулации около историята, че се е самоубил. Това ние никога няма да разберем – каква вода е пил, с каква холера се е заразил… Като всички много известни произведения, и тези предоставят трудности. Има толкова много интерпретации, толкова много записи, има традиции, които понякога не съвпадат с начина на възпроизвеждане.
Как се вписва този проект между Академията за изящни изкуства в Цюрих и Държавна опера – Русе в по-широката Ви визия за подготовка на новото поколение диригенти?
За нас е много важно това сътрудничество. Ние през април пак ще сме тук. Вижда се курс след курс как растат и как добиват сигурност студентите. И по отношение на репертоар също. Тук ние правим големи класически, романтични симфонии и т.н. Работата с оркестър е от съществено значение. Вижда се как в рамките на проекта студентите растат и подобряват уменията си, бързо реагират, по-добре водят оркестъра, по-ефикасно работят…Това за нас е много важно, то е част от нашата образователна програма, съвместна работа, с която много се гордеем. И съм много благодарен на Русенска опера, на цялото ръководство, както и на Оркестъра за тази възможност.
Иван Василевски е художествен ръководител на Kammerorchester Neufeld Bern, Akademische Orchester Basel и Chœur Symphonique de Bienne. От 2003 г. е музикален директор на фестивала на открито Thunerseespiele, където реализира мюзикъли като „Evita“, „Cats“, „West Side Story“, „Les Misérables“ и „Titanic“, а също и три световни премиери, последната от които, „Посещението на старата дама“, бе играна също във Виена и Токио.Иван Василевски е бил главен диригент на младежкия симфоничен оркестър „Арабеск“, на Университетския оркестър в град Берн и на оперетния театър в град Райнфелден, Швейцария. Като солист и диригент е работил с Националния радио-оркестър – Букурещ, Филхармония „Яначек“ – Острава, Бернския симфоничен оркестър, камерния оркестър „Берг“ – Прага, симфоничния оркестър на гр. Бил, симфоничния оркестър на гр. Тун, симфоничния оркестър на Карлови Вари, Академичния оркестър – Цюрих и др.От 2007 Иван Василевски е доцент по оркестрово дирижиране в Университета по Изкуствата в Цюрих. Всяка година провежда майсторски класове по дирижиране в България.
