За брака на Иван Вазов, за неговата майка и за голямата му любов
През 1878 г., непосредствено след Освобождението, Иван Вазов е преместен от Свищов, където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе – на същата длъжност при руския генерал Акимов.
“Живота си в Русе – разказва Вазов на своя приятел професор Иван Шишманов – съм описал подробно в романа “Нова земя”, по-точно във втората му част.
Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това, да давам в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенската губерния. Но тая деятелност не ме задоволяваше, защото желаех да напредна по служба в някаква по-сериозна работа. Когато загатнах това на генерала, който много благоволеше към мене, той се усмихна и ми каза: “Батюшка, защо ви е повече работа? Та вие сте поет и аз ви оставям време да пишете!”
Приятели на Вазов програмират нещастния му брак
Като щатен преводач Вазов придружава генерал Акимов при редовните му обиколки из Русе и Русенска губерния.
Според признанията на самия поет той водел в този най-цивилизован и европейски български град “доста шумен и весел живот”. А по онова време в Русе има много ресторанти, клубове и богати домове, в които редовно се дават приеми, салонни концерти и балове. Заплатата му стигала не само да поддържа майка си, Съба Вазова, но и да се облича много елегантно, по последната европейска мода.
По сведения на старите русенци Р. Върбанов и Ц. Доганов той живеел под наем в центъра на града, в къщата на богатия търговец Андон Златев на ул. “Икономова” – днешната “Духовно възраждане” – зад Съдебната палата. На № 23, където сега има паметна плоча.
Но въпреки “разгулния живот” Вазов се занимавал твърде усърдно с литература. В Дунавската ни столица той завършва започнатата в Свищов стихосбирка “Избавление”, съчинява цикъл епиграми, отпечатани за първи път в “Майска китка”, издание на Христо Г. Данов, написва и комедията “Михалаки чорбаджи”.
И най-главното: замисля романа “Нова земя”. Поетът се включва много активно в обществения и културния живот на града – изнася сказки в руско-българския културен клуб, посещава репетициите и премиерите на театъра, става един от учредителите на Македонския благотворителен комитет в Русе, създаден след Кресненското въстание.
В Русе Вазов е вече на 29 години и се замисля сериозно за женитба. Роден е под знака на Рака и смята, че е създаден за семейство, да има съпруга, дом, да бъде баща…
Русенци от неговия кръг решават да му помогнат в това начинание. Запознават го с госпожица Атина Болярска.
Тя е красива, умна, образована, от много добро и богато семейство, с вкус към поезията и музиката, с жив темперамент. При това е учила в Киев. Тази образована и изискана светска дама от елита на Русе, родена през 1860 г., е с 10 години по-млада от Вазов и е племенница на митрополит Климент (Васил Друмев). Завършила е с отличие Девическия колеж в Киев. Изглежда много подходяща партия за поета с неговите високи културни изисквания и социалното му положение в обществото… Но за съжаление, големите очаквания не са оправдани. Между характера и понятията за живота на Атина Болярска и тези на Вазов постепенно изпъква непримирима противоположност.
Поетът предпочита семейния уют пред шумните светски забавления и решава да се посвети изцяло на работата си. При това бракът бил сключен повече по съвест, а не по чувство. Трае само година и 3 месеца и е разтрогнат заради намесата на майката на писателя – Съба Вазова, която така и не приема своята снаха.“Тая женитба – свидетелства Борис Вазов като добре посветен в братовите си семейни работи – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена.”
Накратко казано: идват куп недоразумения, конфликти, скандали, които бързо слагат край на съпружеските отношения.
Според биографите на писателя този брак се оказва напълно неуспешен! Разликата в характерите и на двамата е просто фатална. Вазов е привързан към дома си, предпочита уюта пред светските събирания, с които Атина Болярска е свикнала от ранна възраст. Бракът им продължава само 15 месеца, а самата Атина е изгонена по най-безцеремонен начин от дома му от майка му и братята му, докато той отсъства. Озлобена, тя не му дава официален развод до края на живота му. И дори след смъртта на Вазов Атина Болярска завежда отново дело посмъртно. След доста време, все пак, успява да получи от съда примирителен протокол, според който от завещаната сума 576 549 лева получава 482 500, а наследникът Борис Вазов – 94 049 лева.
Сам Вазов признава пред Иван Шишманов: “В епохата на “Деница” пада и моята женитба (4 нoeмври 1890 г.). За жалост, бракът ми излезе нещастен. Неудовлетвореността ми от брачния живот се вижда вече в стихотворението “Трънкосливката” от “Деница”.
Cлeд тринaйceт мeceцa aз ce разделих c жeнa cи…”. Нo тук трябва дa cпoмeнeм, чe Aтинa Бoлярcкa вдъхнoвилa Вaзoв дa напише eдин oт нaй-хубaвитe cи рaзкaзи – “Кoлeдeн дaр”, и била първият читaтeл и критик нa нeгoвитe cъчинeния пo oнoвa врeмe.
Прecтoят нa Ивaн Вaзoв в Руce е около една година. Там от нaчaлoтo нa мaй 1879 г. тoй e назначен пo прeдлoжeниe нa миниcтърa нa прocвeтaтa Мaрин Дринов зa прeдceдaтeл нa окръжния cъд в мaлкoтo балканско грaдчe Бeркoвицa. После живее в Пловдив, а накрая се установява в София.
Прeз 1920 г. пo cлучaй 70-гoдишния му юбилeй, отбелязан изключитeлнo тържествено и мaщaбнo в цялaтa страна, руceнcкaтa дeлeгaция му дoнecлa хубaв пoдaрък – халат oт cкъпa мaтeрия c оригинална крacивa брoдeрия, кeпe и дoмaшни вeзaни пaнтoфи, изработени oт учeничкитe oт Руceнcкoтo дeвичecкo професионално училищe. Нe caмo прeд дeлeгaциятa в cтoлицaтa, нo и мaлкo пo-къcнo cъc специално пиcмo нaрoдният пoeт изрaзил дълбoкaтa cи благодарност зa “…милия пoдaрък, изрaбoтeн oт руceнци”, зa чийто рoдeн грaд бил зaпaзил “най-хубави, нaй-cвeтли спомени…”.
В Русе Вазов започва своя втори голям роман „Нова земя” и написва „На децата”, „Надей се, Българийо”, „Здравствуйте, братушки”, подготвя издаването на стихосбирката „Избавление”. На ул. „Духовно възраждане“, където е била къщата, в която е живял през 1878 – 1879 г., има паметна плоча.
Прeдлoжeн зa Нoбeлoвa награда, нo…
Мoжe би нe знaeтe, чe нa 20 ceптeмври 1916 г. прoф. Ивaн Шишмaнoв издигa кандидатурата нa Ивaн Вaзoв зa Нобелова нaгрaдa зa литeрaтурa зa 1917 г. Нaгрaдaтa oбaчe нe e връчена нa Вaзoв, a нa нaпълнo зaбрaвeния днec швeдcки писател Вeрнeр фoн Хaйдeнщaм.
Съба Вазова – майката на писателя
Съба Вазова не е просто „майката на…“ – тя е изтъкната общественичка, активна фигура в българското Възраждане, председател на женското дружество „Постоянство“ и авторка на няколко поетични и прозаични творби. Животът ѝ е пример за женско достойнство, просветителска мисия и отдаденост на род и родина. Съба Вазова е родена през 1834 г. в Сопот в семейството на хаджи Никола поп Аврамов. Едва на 14 години започва да се учи да чете с помощта на брат си Георги. По нейните думи, „Скоро захванах да препрочитам всяка книга българска“ – свидетелство за нейното ранно влечение към знанието и книжовността.
През лятото на 1849 г. се омъжва за Минчо Вазов в Калоферския мъжки манастир. Двамата създават многолюдно семейство – раждат им се девет деца: Иван, Никола, Кирил, Ана, Георги, Михаил, Вълка (Фетваджиева), Владимир и Борис Вазови.
Съба Вазова е добре известна в Сопот като вдъхновителка на първите литературни четения в града. На празници събирала млади жени, роднини и приятелки, на които четяла произведения като „Памели оженена“, „Сантипа Философа“ и „Александрията“. Тя следи редовно българския периодичен печат и го споделя с присъстващите на традиционните празнични сбирки. През 1870 г. става инициатор и председател на женското дружество „Постоянство“. Благодарение на нейната дейност се открива библиотека към дружеството, даряват се книги и средства, а Девическото училище в Сопот преживява разцвет до трагичните събития през 1877 г.
Годината 1877 се оказва съдбоносна за Съба Вазова. При опожаряването на Сопот, тя губи съпруга си Минчо Вазов, убит по особено жесток начин. Свекърва ѝ, баба Ана, умира от тиф в Араповския манастир „Св. Неделя“. Самата Съба намира убежище с малките си синове Борис и Владимир в същия манастир. След Освобождението тя написва „Спомени“ (1891 г.), в които описва личните си трагедии, но и отразява духа на времето. Там е публикувана и първата ѝ поетична творба – оплакване, породено от болката по загубите, понесени през 1877 г. Известно е и друго нейно стихотворение – „Песен“, посветено на раздялата с любимия ѝ син Георги, който прекарал 11 години в Русия.
Съба Вазова умира на 12 ноември 1912 г. в София, но името ѝ остава вписано в историята – както чрез делото ѝ, така и чрез улици, които носят нейното име в знак на почит.
И накрая, за голямата любов на Вазов
След раздялата с Атина той е тъжен и унил, докато не среща ,,своята муза“ – Евгения Марс. Преди това той е имал много любовни авантюри, но това е „любовта на живота“ му!
Една от най-големите ,,любови“ на Вазов е Евгения Бончева, по-известна като Евгения Марс… Според близките му той е обсебен от нея. Вазов й посвещава повече от 70 стихотворения. Когато е на почивка с родителите си, той се оплаква, че писмата й са твърде кратки, а времето, в което я няма – твърде дълго. Поетът не може да издържи и ден без да види своята ,,Женичка“, както я нарича той. Той я нарича ,,царицо“ и ,,величайша музо“, а тя ,,гений“ или ,,княже“. Явно любовта им наистина е била голяма и неприкосновена.
Срещат се за първи път през 1905 г. , когато Вазов е на петдесет и пет, а Евгения на двадесет и осем. И въпреки голямата разлика любовта им пламва от пръв поглед и продължава до смъртта на поета. Високо образованата красавица превежда от френски и руски, пише стихове, разкази и пиеси. Мечтата й е да се запознае с Вазов, да му изрази почитта си, а той да й помогне в литературните й опити.
Втората им среща също е случайна. Вазов отива да обядва в ресторант ,,България“, където на разходка са отишли Евгения Марс, съпругът и и редактора Никола Георгиев. Иван си търси маса и д-р Михаил Елмазов , съпругът на Евгения, любезно го кани на тяхната. Разговорът естествено се върти около литературните новости и поетът уж ,,случайно“ пита кой се крие зад псевдонима Евгения Марс. 28-годишната писателка си признава, че е тя, а Вазов отвръща, че много се радва да се срещне с колега. Срещите им зачестяват, като Иван й казва, че има безспорен талант. Съпругът на Евгения не е ревнив и дори кани редовно поета на гости. А Вазов обича Евгения силно и страстно, до края на дните си!
