Представители на хуманитарните организации настояват за спешен механизъм за доставки, докато правителствата преценяват икономическите последици от затварянето на стратегическия проток
Служители на ООН предупредиха, че прекъсването на корабоплаването в Ормузкия проток застрашава една трета от световната търговия с торове в критичен момент за пролетната сеитба в много региони. Ако доставките не бъдат възобновени бързо, това може да предизвика по-мащабна продоволствена криза.
Фактическото затваряне на водния път след войната с Иран предизвика сериозни сътресения в селскостопанските вериги за доставки, енергийните пазари и планирането на продоволствената сигурност по целия свят.
„Ако не намерим решение незабавно, кризата ще бъде много сериозна и тежка – особено за най-бедните страни и за най-бедните хора“, заяви Хорхе Морейра да Силва, изпълнителен директор на Службата на ООН за проектни услуги, в интервю за UN News, публикувано на 21 април.
Морейра да Силва оглавява работна група на ООН, чиято задача е да улесни безопасното преминаване на торове и свързани суровини – като урея, сяра и амоняк – през Ормузкия проток за хуманитарни цели, докато продължават по-широките преговори.
„Не можем да чакаме, докато всичко се нареди“, каза той, добавяйки, че ООН може да пусне в действие „платформа на едно гише“ в рамките на седем дни, ако страните в конфликта разрешат преминаването.
Ормузкият проток, разположен между Иран и Арабския полуостров, е един от най-важните морски маршрути в света. При нормални условия през него преминава около една трета от световната търговия с торове, 35% от доставките на суров нефт и около една пета от втечнения природен газ.
Служители на ООН и икономисти предупреждават, че продължителното прекъсване на доставките може да вдигне цените на торовете, да намали реколтите и да задълбочи глада в уязвимите региони.
Световната програма за прехрана е изчислила, че прекъсването може да докара до глад и недохранване още 45 милиона души, каза Морейра да Силва.
Той посочи страни като Судан, Сомалия, Мозамбик, Кения и Шри Ланка като особено уязвими – заради силната им зависимост от вноса на торове и съществуващите хуманитарни проблеми.
„Сезонът на засяване вече започна“, каза той, отбелязвайки, че в голяма част от Африка подходящият период приключва през май.
Предложението на ООН, обясни той, няма да застраши свободата на корабоплаването, а ще функционира като временен аварийен канал, предназначен единствено за превоз на торове.
Икономически шок
Предупреждението дойде в момент, когато политиците във финансовата сфера все по-настойчиво представят прекъсването на доставките през Ормуз като заплаха едновременно за инфлацията и за икономическия растеж.
В реч в Берлин на 20 април председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че затварянето на „най-важния енергиен проток в света“ е внесло нова несигурност в и без това крехката икономика.
„Значителна част от морската търговия с торове също минава през пролива, което се отразява на световните цени на храните“, заяви Лагард в основна реч, публикувана от Европейската централна банка.
Тя посочи, че по-високите енергийни разходи са непосредственият проблем, но предупреди, че продължителният недостиг на ключови суровини може да превърне инфлационния шок в по-широки загуби на производство.
„Ако прекъсването продължи достатъчно дълго, адаптацията ще измести фокуса от цените към режим на нормиране“, каза тя.
Разговори с Белия дом
Министърът на земеделието на САЩ Брук Ролинс заяви пред подкомитета по бюджетните кредити на Сената на 22 април, че федералните агенции провеждат ежедневни координации с Белия дом и множество ведомства с цел прилагане на единен правителствен подход към проблема с торовете.
Тя определи зависимостта на САЩ от вноса на торове като „въпрос на национална сигурност“.
„Учудва ме фактът, че през последното десетилетие прехвърлихме толкова голяма част от производството на торове в чужбина“, каза тя. „Това е въпрос на национална сигурност, когато разчитаме на Русия и Китай за торовете си.“
Ролинс добави, че президентът Доналд Тръмп „се заема“ с проблема.
В публикация от 20 април в X Ролинс посочи, че фермерите вече са се сблъскали с 40-процентен ръст на разходите за торове между 2020 и 2024 г. – още преди нестабилността, породена от последния конфликт.
„Американските фермери не трябва да бъдат оставени беззащитни пред нестабилните световни пазари и непредсказуемите цени на суровините“, каза тя.
Американската администрация посочи редица мерки, сред които освобождаване от транспортни ограничения, подкрепа за местното производство и регулаторни промени, целящи намаляване на разходите.
Русия обявява квоти
Междувременно тази седмица Русия предприе стъпки за удължаване на квотите за износ на минерални торове за периода от 1 юни до 30 ноември.
Руското правителство обяви в изявление от 22 април, че износът извън Евразийския икономически съюз ще бъде ограничен до 20 милиона тона за посочения период.
Това включва над 8,7 милиона тона азотни торове и над 4,2 милиона тона амониев нитрат.
Официални представители заявиха, че мярката цели да осигури достатъчно количество торове за вътрешното селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Новите квоти са по-високи от действащата до май квота от близо 18,7 милиона тона.
В Европа Европейският съюз ще представи своя план за действие в областта на торовете на 19 май, съгласно програмата на блока за политически обявления. Според говорител на Европейската комисия планът е насочен към справяне с пазарните дисбаланси и увеличаване на местното производство на торове.
Ройтерс допринесе за този материал.
