Как един набор от традиционни пиано дуети привлече вниманието на Йоханес Брамс и извади Антонин Дворжак на световната сцена
Донякъде иронично е, че три от най-популярните творби на бохемския композитор Антонин Леополд Дворжак (1841-1904) са написани в Съединените щати по време на тригодишен престой в Ню Йорк и Спилвил, Айова. Но само донякъде. 19-ти век беше ерата на национализма – и кое място би могло да бъде по-подходящо за един композитор от бурното кипене на съвсем нова нация?
Преди американското пребиваване на Дворжак от 1892-1895 г., което породи вдъхновените от САЩ партитури на „Симфония от Новия свят“, „Американския“ струнен квартет и неговия Виолончелен концерт, национализмът на композитора беше съсредоточен върху културата на неговата родина – бохемските и моравски народни танци, принадлежащи на земята, която днес наричаме Чешка република. Най-достъпната и трайна му почит към тази традиция е двутомният сборник „Славянски танци“ (1878 и 1886).
През 1877 г. Дворжак все още е непознат на 36-годишна възраст.
Изпълненията на неговите творби са редки, а поръчките за нови – още по-редки. Когато обаче спечелва местен композиторски конкурс три пъти, един от членовете на журито се превръща в негов горещ поддръжник. Това беше Йоханес Брамс, който препоръча Дворжак на своя издател. Резултатът беше поредица от осем танцови пиеси за пиано за четири ръце (двама изпълнители на едно пиано), която най-сетне извади Дворжак на музикалната авансцена.
Популярността на „Славянски танци“, оп. 46, беше толкова голяма, че издателят поиска оркестрова аранжировка. Композиторът добросъвестно я предостави – и така оп. 46 се сдоби с блестящото симфонично одеяние, което познаваме днес. Няколко години по-късно Дворжак откликна на трайния успех на оп. 46 с втори сборник от осем пиеси, вдъхновени от народната музика – Славянски танци, оп. 72. Казваме „вдъхновени от народната музика“, защото макар Дворжак да използва музикални форми, характерни за неговата родина, самите мелодии са негово собствено дело.
Подобно на своя предшественик, оп. 46, оп. 72 е написан първоначално за пиано за четири ръце, а по-късно е оркестриран. Отдавна е отминало, за съжаление, времето, когато семействата държаха пиано в хола и сядаха по двама да свирят на четири ръце. „Славянски танци“ на Дворжак познаваме – когато изобщо ги познаваме – в оркестровия им вариант.
Ето преглед на всичките 16, в запис на Рафаел Кубелик с Симфоничния оркестър на Баварското радио. (Слушайте)
Оп. 46, №1: Фуриант, Presto. Огнено начало с пиеса във формата на танц – Фуриантът е яростно бърз, в три удара, с акценти на неочаквани места, които създават илюзията за двуделен такт. Името произлиза от дума, означаваща „самохвалство“.
№2: Думка, Allegretto Scherzando. Източноевропейска форма, която се редува драматично между меланхолия и веселост.
№3: Полка, Poco Allegro. Първоначално умерено бърза, а след това интензивно бърза – тази двуударна танцова форма включва по-бавна средна секция.
№4: Соуседска, Tempo di Minuet. Елегантно бавен танц в три удара, чието название от чешки се превежда като „танц на съседите“. Представлява бохемска версия на австрийския „Лендлер“ – танца, който сближава Мария и капитан фон Трап в „Звуците на музиката“.
№5: Скочна, Allegro Vivace. Весел, бърз, двуударен танц със силен акцент върху първия удар на такта.
№6: Соуседска, Allegretto Scherzando. Второто появяване на тази форма е по-жизнерадостно, но запазва елегантността на тритактовия метър, наподобяващ менует.
№7: Скочна, Allegro assai. Завръщайки се към тази форма, Дворжак излага началната тема в пикантен минор и тръгва по-бавно от очакваното. Когато пристига радостното мажорно vivace, то е толкова по-добре дошло.
№8: Фуриант, Presto. Сборникът завършва така, както е започнал – с Фуриант, макар че този е в минор, за разлика от мажорния на първия. Малко по-тъмен по характер, той въпреки това не губи нищо от самохвалската си осанка.
Оп. 72, №1: Словашки Одзмет, Molto vivace. Бърз, тежък танц за солов мъж с много скокове. Думата произлиза от израз, означаващ „от земята“.
№2: Мазурка, Allegretto grazioso. Формата ще бъде позната на почитателите на Шопен, написал десетки мазурки. Това е полски танц с значително повече изящество от някои от другите, по-простонародни форми. Характерният мазурков ритъм поставя акцента върху втория удар в тритактовия такт.
№3: Скочна, Allegro. Неподражаемият акцент върху първия удар не оставя съмнение: ето трето произведение в тази форма, изпълнено с неудържима радост и белязано от поредица от стремително ускоряващи се тактове. Сякаш целият смисъл на този танц е в непрестанното набиране на скорост.
№4: Думка, Allegretto Grazioso. За разлика от примера на формата в първия сборник, тази думка се придържа предимно към меланхолично настроение. Контрастиращата „весела“ секция звучи почти неохотно.
№5: Спасирка, Poco adagio. Една от по-бавните форми в началото, която постепенно набира скорост. Най-кратката пиеса от двата сборника. Думата произлиза от чешки термин, означаващ „разходка наоколо“.
№6: Полонеза, Moderato. Още една полска танцова форма, използвана често и от Шопен – полонезата е тържествен, представителен танц в умерено тритактово движение.
№7: Сръбско Коло, Presto. Танц на свирепа безудържност и почти неконтролируема скорост. Групов танц, при който участниците се хващат за ръце и се въртят в кръг.
№8: Соуседска, Lento grazioso. След всичките скокове, въртене и ускорения на предишните 15 пиеси, последният Славянски танц на Дворжак завършва сборника с бавна, съзерцателна трактовка на формата, представена два пъти в оп. 46. Може би е сбогуване с наивния национализъм – скоро заменен от Дворжак с по-зрял и изтънчен музикален език.
