Денис Редоне посочи машините, както и електрическите и електронните стоки като сектори, изправени пред натиск върху обемите и цените на ниво отделни продукти
Европейският съюз може да се нуждае от допълнителни защитни мерки срещу нарастващия внос на китайски промишлени стоки. Това заяви на 14 юли главният служител на блока по прилагане на търговската политика, като посочи машините и електрическите и електронните стоки като сектори, в които натискът върху европейските производители се засилва.
Денис Редоне, главен служител на Европейската комисия по прилагане на търговската политика, заяви пред Комисията по международна търговия на Европейския парламент, че извънредните инструменти за търговска защита биха могли да се окажат „легитимни и необходими за всеки конкретен случай“ поради нарастващия внос.
Той не обяви разследване и не посочи продукти, за които комисията е предвидила мита или квоти.
По-късно Редоне уточни, че комисията отчита скокове във вноса на ниво отделни продукти по митнически глави 84 и 85, обхващащи машини и широка гама от електрически и електронни съоръжения.
„Вече можем да виждаме, код по код, скокове и прилив на внос с ефект върху обема и ефект върху цената, което налага корекция“, заяви той.
Редоне описа тези отрасли като част от ядрото на европейската производствена база и отбеляза, че традиционно са области, в които европейските компании се конкурират успешно на световните пазари.
Защитните мерки биха могли да вървят успоредно с преговорите
Комисията води преговори с Пекин, като същевременно си запазва правото да прибегне до едностранни търговски мерки.
Редоне заяви, че само преговорите не могат да разрешат структурните проблеми в двустранните отношения.
Според него ЕС вероятно ще трябва едновременно да настоява за ограничаване на китайския износ и да въведе „елементи на едностранна защита“ от европейска страна.
Защитните мерки се различават от антидъмпинговите и антисубсидийните мита, които ЕС е налагал многократно на китайски стоки.
Антидъмпинговите и антисубсидийните производства се занимават с твърдения за несправедливо ценообразуване или държавна подкрепа.
Защитните мерки могат временно да ограничат вноса, когато внезапното му увеличение причинява или застрашава да причини сериозна вреда на местните производители – дори при липса на установен дъмпинг или субсидиране.
Съгласно общия регламент на ЕС за защитни мерки, те могат да включват допълнителни мита, квоти или тарифни квоти.
Преди налагане на окончателни мерки са необходими официално разследване и констатация за сериозна вреда или реална заплаха от такава.
Редоне заяви, че предложение на Комисията за защитни мерки ще изисква подкрепата на мнозинство от държавите – членки на ЕС.
Това може да се окаже трудно постижимо, тъй като производителите, търсещи защита, са концентрирани в няколко страни, докато компании в други държави се облагодетелстват от по-евтини вносни части и оборудване.
Той подчерта, че държавите членки ще трябва да постигнат обща позиция относно това кои части от европейската промишлена база са готови да запазят.
Търговският дефицит е близо до рекордни нива
Коментарите бяха направени на фона на данните, сочещи, че дефицитът на ЕС в стоковата търговия с Китай остава близо до рекордното си ниво.
Евростат съобщи, че през 2025 г. ЕС е внесъл стоки от Китай за 559,4 милиарда евро (640 милиарда долара), а е изнесъл стоки за 199,6 милиарда евро (228 милиарда долара).
Това е довело до дефицит от 359,8 милиарда евро (412 милиарда долара) – втората най-висока годишна стойност в историята след 2022 г.
Износът на ЕС за Китай е спаднал с 6,5 процента през 2024 г., докато вносът е нараснал с 6,4 процента.
Редоне заяви пред евродепутатите, че дисбалансът е още по-изразен, когато се измерва по физически обем.
Той посочи, че от 2015 г. насам дефицитът е нараснал приблизително пет пъти по обем и се е удвоил по стойност, докато европейският износ за Китай е намалял с около 30 процента по обем за приблизително същия период.
Най-новите данни на Евростат, съдържащи се в извлечение, прегледано от The Epoch Times, обхващат периода от януари до април 2026 г.
За тези четири месеца вносът на ЕС от Китай е нараснал до приблизително 191,9 милиарда евро (220 милиарда долара) – с 4 процента повече в сравнение със същия период на 2025 г.
Износът на ЕС за Китай е спаднал с около 5,5 процента до 62,4 милиарда евро (71 милиарда долара).
Получилият се дефицит се е увеличил с приблизително 9,4 процента до 129,5 милиарда евро (148 милиарда долара).
Данните остават предварителни и не обхващат май и юни.
Комисията настоява за ограничаване на износа
Редоне приписа дисбаланса на структурните особености на държавно направляваната китайска икономика – политики, даващи приоритет на промишленото производство пред потреблението на домакинствата, субсидиран капитал, пречки пред пазарния достъп за чуждестранни компании и спадащи производствени цени в Китай.
Той посочи, че Китай произвежда около 37 процента от световната промишлена продукция, но потребява едва 13 процента от световното потребление.
Следователно китайският производствен модел разчита все повече на износа, за да усвои промишлената продукция, смята Редоне.
Той определи произтичащия натиск като „глобално макроиндустриално предизвикателство“, а не като проблем, ограничен единствено до търговията между ЕС и Китай.
Комисията призовава Пекин да започне да ограничава износа в засегнатите сектори преди очаквания министерски преглед през октомври.
Редоне не уточни дали Брюксел настоява за намаляване на производството, промени в субсидиите или стимулите за износ, доброволни ограничения на износа или за други ангажименти, специфични за конкретни продукти.
The Epoch Times поиска от комисията да уточни кои тарифни кодове по глави 84 и 85 са отбелязали най-голям ръст в обема или най-значителен спад в цените, както и какви форми на ограничаване на износа търси Брюксел.
Комисията беше попитана и кога ще публикува актуализираните данни за наблюдение на вноса, на които Редоне се позова по време на изслушването.
ЕС търси по-добър достъп до китайския пазар
ЕС също така настоява Китай да разшири достъпа за европейски продукти.
Европейските искания включват възможни намаления на митата и премахване на нетарифни бариери, засягащи фармацевтичните продукти, медицинските изделия, козметиката и селскостопанските стоки.
Редоне заяви, че Брюксел може да поиска и преки ангажименти за покупки в сектори, свързани с обществени поръчки или търговия под държавен контрол.
Разговорите последваха стартирането на 29 юни на Механизма за консултации по търговията и инвестициите между Китай и ЕС от страна на комисаря на ЕС по търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович и китайския министър на търговията Уан Уентао.
Според Редоне разговорите обхващат четири области: балансиране на търговията и инвестициите, контрол върху износа, защита на интелектуалната собственост и реформа на Световната търговска организация.
В китайската версия на срещата се посочва, че двете страни желаят да направят икономическите си отношения по-балансирани.
Изявлението не съдържа конкретни числови цели за внос, намаления на митата, промени в субсидиите или други конкретни мерки.
На пресконференция на 14 юли говорителят на китайските митници Лю Далян се позова на механизма за консултации в отговор на въпрос за търговията между ЕС и Китай.
Той не посочи конкретна мярка, която Китай се е ангажирал да предприеме.
Преговорите се насочват към октомврийския преглед
Редоне заяви, че служители на ЕС и Китай ще се срещнат преди края на юли, за да сравнят търговските си данни, включително цифрите, които Брюксел свързва с необичайни търговски потоци и скокове в вноса.
Той добави, че планира среща за обмен на позиции на заместник-министерско ниво с китайския си колега в средата на август, а в началото на септември би могъл да пътува до Пекин за допълнителни разговори.
Редоне заяви, че и Шефчович вероятно ще се свърже с Уан в началото на септември, преди да замине за Пекин в началото на октомври, за да направи оценка на хода на преговорите.
Очаква се актуализираните данни на комисията за наблюдение на вноса да помогнат за насочването на тези разговори, но Редоне не уточни кога ще бъдат публикувани.
Той заяви, че структурният дисбаланс няма да бъде преодолян до октомври.
Непосредственият тест ще бъде дали китайският износ е започнал да се забавя в конкретни промишлени сектори.
















